Лили Елбе

Lili Elbe
Lili Elbe
датски художник, транссексуална жена
1926 г.
Родена
Ейнар Вегенер
Починала
ПогребанаТринитатисфридхоф, Дрезден
Кариера в изкуството
Жанрпейзажна живопис
Семейство
БащаМогенс Вилхелм Вегенер
МайкаАне Мари Томсен
СъпругГерда Готлиб
Lili Elbe в Общомедия

Лили Илзе Елвенес (Lili Ilse Elvenes), по-известна като Лили Елбе (Lili Elbe), е датска художничка, транссексуална жена и сред ранните подложили се на операции за смяна на пола.[1]

Тя е била художник под рожденото си име Ейнар Вегенер (Einar Wegener).[2] След прехода през 1930 г. сменя името си на Лили Илзе Елвенес, спира да рисува[3] и по-късно приема фамилното име Елбе. Тя е първият известен човек, подложил се на трансплантация на матка в опит да забременее, но умира поради последвалите усложнения.[4]

Британската и американската версия на нейния полуавтобиографичен разказ са публикувани посмъртно през 1933 г. под заглавието „Мъж в жена: автентичен разказ на смяна на пола“ (Man into Woman: An Authentic Record of a Change of Sex).[5][6] През 2015 г. излиза филм, вдъхновен от нейния живот – „Момичето от Дания“. Операта „Лили Елбе“, базирана на нейния живот, композирана от Тобиас Пикър, има премиера през 2023 г.[7][8][9]

Обикновено се смята, че Елбе е родена през 1882 г. във Вайле, Дания, като Ейнар Вегенер – син на Ане Мари Томсен и на търговеца на подправки Могенс Вилхелм Вегенер, според регистъра в местната църква „Св. Николай“.[10][11] Нейната година на раждане понякога се цитира като 1886 г. от книга за нея, в която някои факти са променени, за да се защити самоличността на замесените лица. Фактите за живота на съпругата ѝ Герда Готлиб предполагат, че датата от 1882 г. е правилна, тъй като те се женят, докато са в колежа през 1904 г., когато Елбе е само на 18 г., ако датата от 1886 г. е правилна.[12][13]

Спекулира се, че Елбе е била интерсексуална[14][15][16], въпреки че това се оспорва.[17] Някои доклади показват, че тя вече е имала рудиментарни яйчници в корема си и може да е имала синдрома на Клайнфелтер.[18]

Елбе ок. 1920 г.
Герда Готлиб, 1904 г

Елбе се запознава с Герда Готлиб, докато са студенти в Кралската датска академия за изящни изкуства в Копенхаген.[19] Двамата се женят през 1904 г., когато Готлиб е на 19, а Елбе на 22 г.[20] Герда идва от консервативно семейство, тъй като баща ѝ е викарий в Лутеранската църква.[21] Те работят като илюстратори, като Елбе се специализира в пейзажни картини, докато Готлиб илюстрира книги и модни списания.

Пътуват из Италия и Франция, преди да се установят в Париж през 1912 г., където Елбе може да живее по-открито като жена, представяйки се за зълва на Готлиб.[22] Тя получава Награда „Нойхаузенс“ през 1907 г. и излага на Kunstnernes Efterårsudstilling (Есенната изложба на художниците) в Музея на изкуствата Vejle в Дания, където остава представена, и на художествените изложения Salon des Indépendants, Salon des humoristes и Salon d'Automne в Париж.[23]

Ейнер Вегенер през 1929 г.

Елбе започва да се облича в дамски дрехи, след като установява, че се радва на чорапите и токчетата, които носи, за да замести модела на Готлиб – актрисата Анна Ларсен, която веднъж закъснява за позиране. Ларсен предлага името Лили и до 20-те години на 20 век Елбе редовно се представя с това име като жена, посещавайки различни празненства и забавлявайки гости в къщата си. Готлиб става известна с картините си на красиви жени с натрапчиви бадемовидни очи, облечени в шикозни дрехи. Моделът за тези изображения на petites femmes fatales е Елбе.[24][25] Елбе спира да рисува след прехода си.[3]

Операции и разтрогване на брака

[редактиране | редактиране на кода]
Елбе през 1930 г.

През май 1930 г. Елбе планира да се самоубие, тъй като чувства, че не е родена в правилното тяло, но не го прави, след като е информирана за германския сексолог Магнус Хиршфелд. Тя преминава през множество операции, финансирани от продажбата на нейните картини.[26]

Клод Льожен и Лили Елбе

През 1930 г. Елбе заминава за Германия за операция за смяна на пола, която по това време е съвсем експериментална. Докато е в Германия, тя остава в Института за сексуални науки „Хиршфелд“.[27] Преди да започне каквато и да е хирургическа процедура, психологическото ѝ здраве на е оценено от немския сексолог Магнус Хиршфелд чрез серия от тестове.[27] След това са извършени серия от четири операции за период от две години.[25] Първата операция, извършена в Берлин, е отстраняването на тестисите, извършено от Ервин Горбант.[28] Останалите ѝ операции са извършени от Курт Варнеркрос – лекар в Дрезденската общинска женска клиника.[27][29] Всички медицински документи на Лили Елбе са унищожени в резултат на бомбардировките на Съюзниците, които унищожават клиниката и нейните архиви.[27][30] Втората операция е за имплантиране на яйчник върху коремната ѝ мускулатура, а третата за отстраняване на пениса и скротума.[27][31] По това време нейният случай се превръща в сензация в датските и немските вестници. Датски съд анулира брака на двойката през октомври 1930 г.[32] и Елбе успява да смени пола и името си законно, като дори получава паспорт като Лили Илзе Елвенес.[33] Псевдонимът „Лили Елбе“ е използван за първи път в статия в датски вестник, написана от журналистката от Копенхаген Луиз „Лулу“ Ласен за в. „Политикен“ през февруари 1931 г.[30][34] Елбе се завръща в Дрезден и започва връзка с френския търговец на произведения на изкуството Клод Льожен, за когото иска да се омъжи и от когото иска да има деца.[35][36] Герда също се омъжва за италианец, след като се разделя с Елбе, въпреки че бракът приключва с развод малко след това.[37]

През 1931 г. Елбе се завръща за четвъртата си операция – за трансплантация на матка и изграждане на вагинален канал.[18][38][35] Това я прави една от най-ранните транссексуални жени, подложили се на вагинопластика, няколко седмици след като Ервин Горбанд извършва експерименталната процедура на Дора Рихтер.[30]

След четвъртата операция на 48-годишната Елбе имунната ѝ система отхвърля трансплантираната матка. Това в крайна сметка причинява инфекция, която води до нейната смърт от сърдечен арест на 13 септември 1931 г. в Дрезден, Германия, три месеца след операцията.[15][30][39]

Елбе е погребана в Trinitatisfriedhof (Гробище „Св. Троица“) в Дрезден, но гробът е изравнен през 60-те г. През април 2016 г. е открита нова надгробна плоча, финансирана от Фокус Фитчърс – продуцентската компания, продуцирала „Момичето от Дания.[40] Надгробната плоча не посочва датата на раждане на Елбе, а само нейното име и местата на раждане и смърт.[41]

Освен че е един от най-ранните получатели на хирургия за смяна на пола,[1] Елбе е и художник, но се е отказва след прехода си.[3] По-голямата част от живописта ѝ се фокусира предимно върху пейзажи. Има много успешни картини, включително Portrait de femme (1923), Parti Fra Capri (1921), View from the Garden of Versailles (1922), Costal View from France (1918) и Trianon (1920).[42]

В популярната култура

[редактиране | редактиране на кода]

ЛГБТК+ филмовият фестивал MIX Копенхаген дава четири награди „Лили“, кръстени на Елбе.[43]

През 2000 г. Дейвид Еберсхоф написва романа „Момичето от Дания измислен разказ за живота на Елбе.[44] Той е международен бестселър и преведен на много езици. Тази книга предоставя един от най-ранните измислени разкази за хирургията за смяна на пола, който оформя ЛГБТК+ литературата.[45] През 2015 г. е направен филм, наречен „Момичето от Дания“, продуциран от Гейл Матрикс и Нийл Лабют, с участието на Еди Редмейн като Елбе. Филмът е добре приет на Филмовия фестивал във Венеция през септември 2015 г. , въпреки че е критикуван, че е избрал цисджендър мъж да играе трансджендърна жена.[46] Както в романа, така и във филма са пропуснати няколко теми, включително сексуалността на Готлиб, което се доказва от темите в нейните еротични рисунки,[47] и разпадането на връзката на Готлиб и Елбе след тяхното анулиране.[48]

На 28 декември 2022 г. Google Doodle[49] отбелязва 140-ия рожден ден на Лили Елбе.[50]

Операта на Тобиас Пикър, базирана на живота на Елбе, с участието на Лусия Лукас, има премиера през 2023 г. в Театър „Санкт Гален“.[51][52][53]

През 1931 г. Лили Елбе живее в Дания и работи с приятеля си Ернст Хартерн върху мемоари от живота си[54] на датски: Fra Mand til Kvinde е публикувана от нейния немски приятел и редактор под името Нийлс Хойер след смъртта ѝ.[55] Разказът предоставя подробности за живота ѝ като датски художник и нейната операция за смяна на пола.[54] Възможността Лили Елбе да е интерсексуална е предложена поради докладваното ѝ притежание както на мъжки, така и на женски репродуктивни органи и липсата на медицинско досие, документиращо анатомията ѝ преди операцията поради бомбардировките на Съюзниците. Тази теория обаче е оспорвана.[55] Разказът е публикуван четири пъти на три различни езика в продължение на две години.[54] Версиите за Обединеното кралство и САЩ – „От мъж в жена: Автентичен запис за промяна на пола“ (на английски: Man into Woman: An Authentic Record of a Change of Sex) са публикувани през 1933 г.[56][57] Тези версии привличат вниманието към новите медицински интервенции, докато историята на Лили Елбе е разпространена в американски публикации.[58] Американски публикации като „Мъж се превръща в жена“ ("A Man Becomes a Woman”) и „Когато науката промени мъж в жена“ (“When Science Changed a Man into a Woman”), публикувани в популярното списание Sexology, свързват историята на Лили Елбе със случаи на интерсексуални смени на пола.[58] Тези разкази популяризират бинарен възглед за пола, засилвайки половите стереотипи сред американците.[58]

Man into Woman: An authentic Record of a Change of sex и Лили Елбе стават добре известни в европейските медии, популяризирани от Пол Вебер.[59] Историята насърчава политически действия и привлича вниманието към предизвикателствата, пред които са изправени хората, които не отговарят на пола си.[59]

  1. а б Hirschfeld, Magnus. Chirurgische Eingriffe bei Anomalien des Sexuallebens: Therapie der Gegenwart, s. 67, 451–455
  2. Meyer 2015, с. 15, 310 – 313.
  3. а б в Meyer, Sabine. »Wie Lili zu einem richtigen Mädchen wurde«: Lili Elbe: Zur Konstruktion von Geschlecht und Identität zwischen Medialisierung, Regulierung und Subjektivierung. transcript Verlag, 2015. ISBN 978-3-8394-3180-1. S. 311–314. (на немски)
  4. Goldberg, A.E., Beemyn, G. The Sage Encyclopedia of Trans Studies. Sage Publications, 2021. ISBN 978-1-5443-9382-7. с. 261. Посетен на 2023-01-12.
  5. Worthen, Meredith. Lili Elbe – Painter // Biography.com. Посетен на 15 August 2016.
  6. Elbe, Lili. Man Into Woman: A Comparative Scholarly Edition. Bloomsbury, 2020. ISBN 978-1-350-02149-5. с. Introduction.
  7. Lili Elbe // tobiaspicker.com. Посетен на January 11, 2022.
  8. Charles Shafaieh. Living Authentically // Opera News. Архивиран от оригинала на 2022-10-18. Посетен на 2022-09-11.
  9. Richard Cannon. Lucia Lucas: The BBC Music Magazine Interview // BBC Music Magazine. Посетен на 2023-09-11.
  10. Kunstindeks Danmark & Weilbachs Kunstnerleksikon // kulturarv.dk. Посетен на 30 April 2022. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код danish)
  11. Meyer 2015, с. 340.
  12. She and She: The Marriage of Gerda and Einar Wegener. The Copenhagen Post. 3 July 2000
  13. Ejner Mogens Wegener, 28-12-1882, Vejle Stillinger: Maler // Politietsregisterblade.dk. Посетен на 30 December 2011.
  14. Man into woman: the first sex change, a portrait of Lili Elbe: the true and remarkable transformation of the painter Einar Wegener. London, Blue Boat Books, 2004. ISBN 978-0-9547072-0-0. с. vii, 26–27, 172.
  15. а б Lili Elbe's autobiography, Man into Woman // OII Australia – Intersex Australia. OII Australia. Архивиран от оригинала на 2015-03-28. Посетен на 1 September 2015.
  16. Vacco, Patrick. Les Miserables Actor Eddie Redmayne to Star as Queer Artist Lili Elbe // The Advocate (LGBT magazine). 29 April 2014. Архивиран от оригинала на 29 September 2015. Посетен на 1 September 2015.
  17. Kaufmann, Jodi. Transfiguration: a narrative analysis of male‐to‐female transsexual // International Journal of Qualitative Studies in Education 20 (1). January 2007. DOI:10.1080/09518390600923768. с. 1–13.
  18. а б Lili Elbe Biography // Biography.com. A&E Television Networks. Посетен на 11 December 2015.
  19. Conway's Vintage Treasures // Vintage-movie-poster.com. Посетен на 8 April 2014.
  20. Biography of Gerda Wegener // Biography.com. Архивиран от оригинала на 16 May 2019. Посетен на 17 December 2019.
  21. Wegener, Gerda (1886–1940) – Danish // Посетен на 13 January 2022.
  22. Gerda Wegener: The Truth Behind The Canvas // artefactmagazine.com. Посетен на 17 December 2019.
  23. The Arts and Transgender. renaissanceblackpool.org
  24. Gerda Wegener. get2net.dk
  25. а б Lili Elbe (1886–1931) // LGBT History Month. Архивиран от оригинала на 2015-08-03. Посетен на 8 April 2014.
  26. Vianello, Laura. Lili Elbe and Gerda Gottlieb: defining gender through artistic representation // Laura Vianello. Посетен на 2023-04-06. (на английски)
  27. а б в г д Vicente, Marta V. The Medicalization of the Transsexual: Patient-Physician Narratives in the First Half of the Twentieth Century // Journal of the History of Medicine and Allied Sciences 76 (4). 2021-09-23. DOI:10.1093/jhmas/jrab037. с. 392–416. Архивиран от оригинала на 2 July 2023.
  28. Lili Elbe Digital Archive // www.lilielbe.org. Посетен на 2023-03-26.
  29. Brown, Kay (1997) Lili Elbe. Transhistory.net.
  30. а б в г A Trans Timeline – Trans Media Watch // Trans Media Watch. Архивиран от оригинала на 26 December 2018. Посетен на 3 February 2016.
  31. Meyer 2015
  32. Meyer 2015
  33. Man Into Woman // Архивиран от оригинала на 18 December 2019. Посетен на 17 December 2019.
  34. Loulou Lassen. Lili Elbe Digital Archive – Contextual Material – Et Liv gennem to Tilværelser // Politiken. February 28, 1931. Архивиран от оригинала на 2 October 2021. Посетен на 2 October 2021.
  35. а б Lili Elbe: the transgender artist behind The Danish Girl // This Week Magazine. 18 September 2015. Архивиран от оригинала на 26 December 2018. Посетен на 1 February 2016.
  36. The Incredibly True Adventures of Gerda Wegener and Lily Elbe // Coilhouse.net. Архивиран от оригинала на 11 May 2019. Посетен на 17 December 2019.
  37. Gerda Wegener – Art, Death & Facts // Biography. Посетен на 2023-03-26. (на американски английски)
  38. Harrod, Horatia. The tragic true story behind The Danish Girl // The Telegraph. 8 December 2015. Архивиран от оригинала на 21 April 2016. Посетен на 11 December 2015.
  39. Lili Elbe (Einar Wegener) 1882–1931 // Danmarkshistorien.dk. Danmarkshistorien.dk. Посетен на 2 February 2016. (на датски)
  40. Letzte Ehre fürs Danish Girl // Queer.de. Посетен на 24 May 2017. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код german)
  41. Haufe, Kay. Hollywood rettet Lili Elbes Grab // Sächsische Zeitung. Архивиран от оригинала на 2018-06-21. Посетен на 26 April 2016. (на немски)
  42. Shennan, Rhona. Lili Elbe paintings: who was transgender artist, is The Danish Girl film about her, when was her death? // Посетен на 6 April 2023.
  43. MIX Copenhagen LGBT Film Festival – LGBTQ – Copenhagen // ellgeeBE. Посетен на 8 December 2018.
  44. Books of the Times; Radical Change and Enduring Love // The New York Times. 14 February 2000. Архивиран от оригинала на 25 December 2018. Посетен на 11 December 2015.
  45. International Journal Of Arts, Humanities & Social Science // ijahss.net. Посетен на 2023-03-26. (на английски)
  46. Denham, Jess. The Danish Girl: Eddie Redmayne defends casting as trans artist Lili Elbe after backlash // The Independent. 12 August 2015. Архивиран от оригинала на 12 May 2019. Посетен на 7 March 2016.
  47. The Incredibly True Adventures of Gerda Wegener and Lili Elbe // coilhouse.net. 3 August 2012. Архивиран от оригинала на 11 May 2019. Посетен на 26 January 2016.
  48. Reading Group Notes The Danish Girl // allenandunwin.com. Архивиран от оригинала на 24 May 2020. Посетен на 10 December 2015.
  49. Lili Elbe's 140th Birthday // www.google.com. Посетен на 2022-12-28. (на английски)
  50. Desk, OV Digital. 28 December: Google Doodle celebrates Lili Elbe's 140th birthday // Observer Voice. Посетен на 2022-12-28. (на американски английски)
  51. Lili Elbe // tobiaspicker.com. Посетен на January 11, 2022.
  52. Charles Shafaieh. Living Authentically // Opera News. Архивиран от оригинала на 2022-10-18. Посетен на 2022-09-11.
  53. Lili Elbe // tobiaspicker.com. Посетен на 18 October 2022.
  54. а б в Lili Elbe Digital Archive // www.lilielbe.org. Посетен на 2023-03-26.
  55. а б Gailey, Nerissa. Strange Bedfellows: Anachronisms, Identity Politics, and the Queer Case of Trans* // Journal of Homosexuality 64 (12). 2017-10-15. DOI:10.1080/00918369.2016.1265355. с. 1713–1730. Архивиран от оригинала на 2 July 2023.
  56. Worthen, Meredith. Lili Elbe – Painter // Biography.com. Посетен на 15 August 2016.
  57. Elbe, Lili. Man Into Woman: A Comparative Scholarly Edition. Bloomsbury, 2020. ISBN 978-1-350-02149-5. с. Introduction.
  58. а б в Meyerowitz, Joanne. Sex Change and the Popular Press: Historical Notes on Transsexuality in the United States, 1930–1955 // GLQ: A Journal of Lesbian and Gay Studies 4 (2). 1998. DOI:10.1215/10642684-4-2-159. с. 159–187.
  59. а б Sutton, Katie. 'We Too Deserve a Place in the Sun': The Politics of Transvestite Identity in Weimar Germany // German Studies Review 35 (2). May 2012. с. 335–354. Архивиран от оригинала на 29 March 2023.
  • David Ebershoff, La danese, Milano, Guanda, 2001, ISBN 0-14-029848-7
  • (EN) Niels Hoyer, Man into Woman, London, Jarrolds, 1933, ISBN 0-9547072-0-6
  • (DE) Rainer Herrn, Schnittmuster des Geschlechts. Transvestitismus und Transsexualität in der frühen Sexualwissenschaft, Psychosozial-Verlag, 2005, ISBN 3-89806-463-8
  • Naomi Blumberg, Lili Elbe, на Enciclopedia Britannica
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lili Elbe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​