Lili Elbe Lili Elbe | |
датски художник, транссексуална жена | |
1926 г. | |
Родена | Ейнар Вегенер
28 декември 1882 г.
|
---|---|
Починала | 13 септември 1931 г.
|
Погребана | Тринитатисфридхоф, Дрезден |
Кариера в изкуството | |
Жанр | пейзажна живопис |
Семейство | |
Баща | Могенс Вилхелм Вегенер |
Майка | Ане Мари Томсен |
Съпруг | Герда Готлиб |
Lili Elbe в Общомедия |
Лили Илзе Елвенес (Lili Ilse Elvenes), по-известна като Лили Елбе (Lili Elbe), е датска художничка, транссексуална жена и сред ранните подложили се на операции за смяна на пола.[1]
Тя е била художник под рожденото си име Ейнар Вегенер (Einar Wegener).[2] След прехода през 1930 г. сменя името си на Лили Илзе Елвенес, спира да рисува[3] и по-късно приема фамилното име Елбе. Тя е първият известен човек, подложил се на трансплантация на матка в опит да забременее, но умира поради последвалите усложнения.[4]
Британската и американската версия на нейния полуавтобиографичен разказ са публикувани посмъртно през 1933 г. под заглавието „Мъж в жена: автентичен разказ на смяна на пола“ (Man into Woman: An Authentic Record of a Change of Sex).[5][6] През 2015 г. излиза филм, вдъхновен от нейния живот – „Момичето от Дания“. Операта „Лили Елбе“, базирана на нейния живот, композирана от Тобиас Пикър, има премиера през 2023 г.[7][8][9]
Обикновено се смята, че Елбе е родена през 1882 г. във Вайле, Дания, като Ейнар Вегенер – син на Ане Мари Томсен и на търговеца на подправки Могенс Вилхелм Вегенер, според регистъра в местната църква „Св. Николай“.[10][11] Нейната година на раждане понякога се цитира като 1886 г. от книга за нея, в която някои факти са променени, за да се защити самоличността на замесените лица. Фактите за живота на съпругата ѝ Герда Готлиб предполагат, че датата от 1882 г. е правилна, тъй като те се женят, докато са в колежа през 1904 г., когато Елбе е само на 18 г., ако датата от 1886 г. е правилна.[12][13]
Спекулира се, че Елбе е била интерсексуална[14][15][16], въпреки че това се оспорва.[17] Някои доклади показват, че тя вече е имала рудиментарни яйчници в корема си и може да е имала синдрома на Клайнфелтер.[18]
Елбе се запознава с Герда Готлиб, докато са студенти в Кралската датска академия за изящни изкуства в Копенхаген.[19] Двамата се женят през 1904 г., когато Готлиб е на 19, а Елбе на 22 г.[20] Герда идва от консервативно семейство, тъй като баща ѝ е викарий в Лутеранската църква.[21] Те работят като илюстратори, като Елбе се специализира в пейзажни картини, докато Готлиб илюстрира книги и модни списания.
Пътуват из Италия и Франция, преди да се установят в Париж през 1912 г., където Елбе може да живее по-открито като жена, представяйки се за зълва на Готлиб.[22] Тя получава Награда „Нойхаузенс“ през 1907 г. и излага на Kunstnernes Efterårsudstilling (Есенната изложба на художниците) в Музея на изкуствата Vejle в Дания, където остава представена, и на художествените изложения Salon des Indépendants, Salon des humoristes и Salon d'Automne в Париж.[23]
Елбе започва да се облича в дамски дрехи, след като установява, че се радва на чорапите и токчетата, които носи, за да замести модела на Готлиб – актрисата Анна Ларсен, която веднъж закъснява за позиране. Ларсен предлага името Лили и до 20-те години на 20 век Елбе редовно се представя с това име като жена, посещавайки различни празненства и забавлявайки гости в къщата си. Готлиб става известна с картините си на красиви жени с натрапчиви бадемовидни очи, облечени в шикозни дрехи. Моделът за тези изображения на petites femmes fatales е Елбе.[24][25] Елбе спира да рисува след прехода си.[3]
През май 1930 г. Елбе планира да се самоубие, тъй като чувства, че не е родена в правилното тяло, но не го прави, след като е информирана за германския сексолог Магнус Хиршфелд. Тя преминава през множество операции, финансирани от продажбата на нейните картини.[26]
През 1930 г. Елбе заминава за Германия за операция за смяна на пола, която по това време е съвсем експериментална. Докато е в Германия, тя остава в Института за сексуални науки „Хиршфелд“.[27] Преди да започне каквато и да е хирургическа процедура, психологическото ѝ здраве на е оценено от немския сексолог Магнус Хиршфелд чрез серия от тестове.[27] След това са извършени серия от четири операции за период от две години.[25] Първата операция, извършена в Берлин, е отстраняването на тестисите, извършено от Ервин Горбант.[28] Останалите ѝ операции са извършени от Курт Варнеркрос – лекар в Дрезденската общинска женска клиника.[27][29] Всички медицински документи на Лили Елбе са унищожени в резултат на бомбардировките на Съюзниците, които унищожават клиниката и нейните архиви.[27][30] Втората операция е за имплантиране на яйчник върху коремната ѝ мускулатура, а третата за отстраняване на пениса и скротума.[27][31] По това време нейният случай се превръща в сензация в датските и немските вестници. Датски съд анулира брака на двойката през октомври 1930 г.[32] и Елбе успява да смени пола и името си законно, като дори получава паспорт като Лили Илзе Елвенес.[33] Псевдонимът „Лили Елбе“ е използван за първи път в статия в датски вестник, написана от журналистката от Копенхаген Луиз „Лулу“ Ласен за в. „Политикен“ през февруари 1931 г.[30][34] Елбе се завръща в Дрезден и започва връзка с френския търговец на произведения на изкуството Клод Льожен, за когото иска да се омъжи и от когото иска да има деца.[35][36] Герда също се омъжва за италианец, след като се разделя с Елбе, въпреки че бракът приключва с развод малко след това.[37]
През 1931 г. Елбе се завръща за четвъртата си операция – за трансплантация на матка и изграждане на вагинален канал.[18][38][35] Това я прави една от най-ранните транссексуални жени, подложили се на вагинопластика, няколко седмици след като Ервин Горбанд извършва експерименталната процедура на Дора Рихтер.[30]
След четвъртата операция на 48-годишната Елбе имунната ѝ система отхвърля трансплантираната матка. Това в крайна сметка причинява инфекция, която води до нейната смърт от сърдечен арест на 13 септември 1931 г. в Дрезден, Германия, три месеца след операцията.[15][30][39]
Елбе е погребана в Trinitatisfriedhof (Гробище „Св. Троица“) в Дрезден, но гробът е изравнен през 60-те г. През април 2016 г. е открита нова надгробна плоча, финансирана от Фокус Фитчърс – продуцентската компания, продуцирала „Момичето от Дания“.[40] Надгробната плоча не посочва датата на раждане на Елбе, а само нейното име и местата на раждане и смърт.[41]
Освен че е един от най-ранните получатели на хирургия за смяна на пола,[1] Елбе е и художник, но се е отказва след прехода си.[3] По-голямата част от живописта ѝ се фокусира предимно върху пейзажи. Има много успешни картини, включително Portrait de femme (1923), Parti Fra Capri (1921), View from the Garden of Versailles (1922), Costal View from France (1918) и Trianon (1920).[42]
ЛГБТК+ филмовият фестивал MIX Копенхаген дава четири награди „Лили“, кръстени на Елбе.[43]
През 2000 г. Дейвид Еберсхоф написва романа „Момичето от Дания“ – измислен разказ за живота на Елбе.[44] Той е международен бестселър и преведен на много езици. Тази книга предоставя един от най-ранните измислени разкази за хирургията за смяна на пола, който оформя ЛГБТК+ литературата.[45] През 2015 г. е направен филм, наречен „Момичето от Дания“, продуциран от Гейл Матрикс и Нийл Лабют, с участието на Еди Редмейн като Елбе. Филмът е добре приет на Филмовия фестивал във Венеция през септември 2015 г. , въпреки че е критикуван, че е избрал цисджендър мъж да играе трансджендърна жена.[46] Както в романа, така и във филма са пропуснати няколко теми, включително сексуалността на Готлиб, което се доказва от темите в нейните еротични рисунки,[47] и разпадането на връзката на Готлиб и Елбе след тяхното анулиране.[48]
На 28 декември 2022 г. Google Doodle[49] отбелязва 140-ия рожден ден на Лили Елбе.[50]
Операта на Тобиас Пикър, базирана на живота на Елбе, с участието на Лусия Лукас, има премиера през 2023 г. в Театър „Санкт Гален“.[51][52][53]
През 1931 г. Лили Елбе живее в Дания и работи с приятеля си Ернст Хартерн върху мемоари от живота си[54] на датски: Fra Mand til Kvinde е публикувана от нейния немски приятел и редактор под името Нийлс Хойер след смъртта ѝ.[55] Разказът предоставя подробности за живота ѝ като датски художник и нейната операция за смяна на пола.[54] Възможността Лили Елбе да е интерсексуална е предложена поради докладваното ѝ притежание както на мъжки, така и на женски репродуктивни органи и липсата на медицинско досие, документиращо анатомията ѝ преди операцията поради бомбардировките на Съюзниците. Тази теория обаче е оспорвана.[55] Разказът е публикуван четири пъти на три различни езика в продължение на две години.[54] Версиите за Обединеното кралство и САЩ – „От мъж в жена: Автентичен запис за промяна на пола“ (на английски: Man into Woman: An Authentic Record of a Change of Sex) са публикувани през 1933 г.[56][57] Тези версии привличат вниманието към новите медицински интервенции, докато историята на Лили Елбе е разпространена в американски публикации.[58] Американски публикации като „Мъж се превръща в жена“ ("A Man Becomes a Woman”) и „Когато науката промени мъж в жена“ (“When Science Changed a Man into a Woman”), публикувани в популярното списание Sexology, свързват историята на Лили Елбе със случаи на интерсексуални смени на пола.[58] Тези разкази популяризират бинарен възглед за пола, засилвайки половите стереотипи сред американците.[58]
Man into Woman: An authentic Record of a Change of sex и Лили Елбе стават добре известни в европейските медии, популяризирани от Пол Вебер.[59] Историята насърчава политически действия и привлича вниманието към предизвикателствата, пред които са изправени хората, които не отговарят на пола си.[59]
danish
)
german
)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lili Elbe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |