Лилия Игнатова

Лилия Игнатова
българска художествена гимнастичка
Родена
17 май 1965 г. (59 г.)
Учила вНационална спортна академия
Семейство
Деца2
Уебсайт
Медали
Европейски първенства
Сребърен медал 1980 Амстердам многобой
Сребърен медал 1980 Амстердам обръч
Златен медал 1980 Амстердам бухалки
Златен медал 1980 Амстердам лента
Златен медал 1982 Ставангер лента
Златен медал 1984 Виена обръч
Сребърен медал 1984 Виена топка
Златен медал 1986 Флоренция многобой
Златен медал 1986 Флоренция бухалки
Златен медал 1986 Флоренция въженце
Световни първенства
Сребърен медал 1981 Мюнхен бухалки
Златен медал 1981 Мюнхен въженце
Сребърен медал 1981 Мюнхен многобой
Златен медал 1981 Мюнхен обръч
Сребърен медал 1983 Страсбург многобой
Златен медал 1983 Страсбург топка
Златен медал 1983 Страсбург бухалки
Бронзов медал 1983 Страсбург обръч
Сребърен медал 1985 Валядолид многобой
Златен медал 1985 Валядолид топка

Лилия Павлова Игнатова е българска състезателка по художествена гимнастика.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Образование и спортна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 17 май 1965 г. в София. Дъщеря е на Павел Игнатов, бордови инженер в първия презокеански полет на българската гражданска авиация.

Едно от т.нар. Златни момичета. Била е състезателка на спортен клуб „Левски“, София. Треньорки са ѝ били Златка Бончева и Нешка Робева. Завършва Националната спортна академия. Има 19 златни, 12 сребърни и 2 бронзови медала от европейски, световни първенства и Световната купа по художествена гимнастика с различните уреди и в многобоя. Единствената състезателка по художествена гимнастика два пъти носител на световната купа – през 1983 г. в Белград и през 1986 г. в Токио.

Отличия
  • 1980, Европейско първенство в Амстердам, Нидерландия – сребърен медал в многобоя, злато с бухалки и лента, сребро с обръч
  • 1981, Световно първенство в Мюнхен, ФРГ – сребърен медал в многобоя, златен на въженце и обръч, сребърен с бухалки
  • 1982, Европейско първенство в Ставангер, Норвегия – 5-о място в многобоя, златен медал с лента
  • 1983, Световно първенство в Страсбург, Франция – сребърен медал в многобоя, златен с топка и с бухалки, бронзов с обръч
  • 1984, Европейско първенство във Виена, Австрия – 4-та в многобоя, златен медал с обръч и сребърен медал с топка
  • 1985, Световно първенство във Валядолид, Испания – сребърен медал в многобоя, златен на топка и бухалки, бронзов с въженце
  • 6 пъти носителка на Купата „Жулиета Шишманова“ – 1981, 1982, 1983, 1984, 1985 и 1986 г.
  • 2-кратна носителка на Световната купа – 1983 г. в Белград и 1986 г. в Токио[1]
  • 1986, Европейско първенство във Флоренция, Италия – златен медал в многобоя, златен на бухалки и въженце, сребърен медал на лента

След края на спортната кариера

[редактиране | редактиране на кода]

През 1988 г. се снима във филма „АкаТаМус“, където изпълнява ролята на Агнеса.

В началото на 90-те години се омъжва за маркиз Пиеро Жиралди.[2] Двамата се запознават през 1990 г. във ваканционния комплекс „Слънчев ден“, на който той е арендатор по това време. На 6 януари 1993 г. Пиеро Жиларди и Лили Игнатова сключват брак и се установяват да живеят в Банкя в резиденцията на Масако Оя, с която маркизът има общ бизнес. Няколко месеца след сватбата им маркизът е арестуван. През 1994 г. Жиларди получава два последователни инфаркта и на 4 март 1994 г. умира.[3]

През 1999 г. Лили Игнатова е избрана за член е на Управителния съвет на Българската федерация по художествена гимнастика. През есента на 2000 г. създава своя собствен клуб LILI SPORT. Лили Игнатова се занимава и с хореография.

По нейна идея са създадени спектаклите:

  • „Орфей и Евридика“ – по сценарий на Георги Петров и с хореография на Лили Игнатова и Асен Павлов;
  • „Легендата“ – музика от Георги Андреев, хореография от Лили Игнатова и Иво Иванов.

От втория си съпруг, Росен, има 2 деца – Йоана и Павел.[3]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ r-gymnast.bplaced.net
  2. ↑ Лили Ангелова, Лили Игнатова стана диспечер, Bgdnes.bg, 16 април 2018.
  3. ↑ а б Ирина Иванова, Лили Игнатова: Победителите не ги съдят!, Eva.bg, 19 май 2013.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]