Лудвиг Квиде
| Лудвиг Квиде Ludwig Quidde | |
| германски политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Женева, Швейцария |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Гьотингенски университет |
| Научна дейност | |
| Област | история |
| Работил в | Гьотингенски университет |
| Награди |  Нобелова награда за мир (1927) |
| Лудвиг Квиде в Общомедия | |
Лудвиг Квиде (на немски: Ludwig Quidde) е германски историк, публицист, пацифист и ляволиберален политик по време на Германската империя и Ваймарската република. Той е един от видните критици на Кайзер Вилхелм II. Заедно с Фердинан Бюисон е удостоен с Нобелова награда за мир за 1927 г. за успехите си в организирането на многобройни международни мирни конференции.[1]
Произход и образование (1858 – 1881)
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 23 март 1858 година в Бремен, Германия, най-големият син в семейството на търговец. След като завършва средното си образование постъпва в Страсбургския, а след това в Гьотингенския университет, където изучава средновековна история на Германия. През 1881 г. защитава дисертация и получава докторска степен по философия.
Научна дейност и дипломатическа дейност (1881 – 1933)
[редактиране | редактиране на кода]След дипломирането си става член на редколегията, която готви за публикуване документите на средновековния Райхстаг. През 1889 г. той основава „Списание за исторически науки“ (на немски: Zeitschrift fur Geschichtswissenschaft), което редактира в продължение на шест години. От 1890 до 1892 г. Квиде е научен секретар на Пруския исторически институт в Рим.
Квиде достига до пацифизма под влияние на историческата литература. Въздействие върху него оказва и Маргарете Якобсон, за която се жени през 1882 г. През 1891 г. Квиде става член на Германското дружество за мир, основано по образец на дружеството, учредено в Австрия от Берта фон Зутнер.
През 1893 г. Квиде публикува анонимния памфлет „Милитаризмът в съвременна Германия“ (на немски: Der Militarismus im heutigen Deutschen Reich). През 1894 г. под свое име пуска друг памфлет – „Калигула: изследване за римското императорско безумие“ (на немски: Caligula: Eine Studie uber romischen Casarenwahnsinn). Макар че памфлетът имитира историческо съчинение, съвременниците безпогрешно разпознават в него сатира, насочена срещу германския император Вилхелм II. Обвинен в клевета, Квиде е осъден на три месеца затвор. Същата година Квиде укрепва връзката си с пацифизма, като създава в Мюнхен антивоенна група. От този момент започва да посещава и международни мирни конференции. Една година по-късно, през 1895 г., участва в реорганизацията на Немската народна партия – антивоенна и антипруска организация. За политическа реч, произнесена през 1896 г., е обвинен в държавна измяна и прекарва три месеца в мюнхенския затвор.
След няколко години Квиде се превръща в признат лидер на пацифисткото движение. Той става член на съвета на Международното бюро за мир, а през 1901 г. председателства Световния конгрес за мир в Глазгоу. Една година по-късно е избран в Мюнхенския градски съвет. През 1905 г., заедно с Фредерик Паси, се опитва да постигне мирно съглашение между Франция и Германия, а през 1907 организира Световен конгрес за мир в Мюнхен. През 1907 – 1908 г. е избран в баварския парламент като представител на Немската народна партия.[1]
През 1914 г., със започването на Първата световна война, Квиде напуска Германия. Сведенията за този период от живота му са противоречиви. Живее или в Швейцария, или в Хага, но всички източници са единодушни, че поддържа връзки с пацифисти от други страни и присъства на антивоенната конференция в Хага през 1915 г.[1] Той продължава да публикува памфлети, в които се набелязват пътищата за изкореняване на войните за сметка на преустройството на международните отношения. По-специално Квиде призовава народите да се откажат от анексиите и да сключат съглашение за свобода на мореплаването и търговията.
След войната Квиде се връща в Германия и се опитва да възстанови там движението за мир. Той застава начело на Германския картел за мир, състоящ се от 21 организации, а през 1919 г. е избран за депутат в националната асамблея. Квиде се обявява срещу Версайския договор, защото стоварва цялата отговорност за световната война върху Германия. От друга страна той подкрепя горещо Обществото на народите, свързвайки с него мирните си надежди. Възмутен от превъоръжаването на Германия, през 1924 г. Квиде написва серия от статии, в които обвинява възстановяването на военновъздушните сили и военната подготовка на младите хора, което противоречи на изискванията на Версайския договор. Според него подобни действия могат да предизвикат гибелна за немската икономика реакция на Франция. Квиде е арестуван и прекарва известно време в затвора „за сътрудничество с неприятеля“.
Последни години (1933 – 1941)
[редактиране | редактиране на кода]Когато Хитлер идва на власт през 1933 г. Квиде отново напуска Германия. Установява се в Женева, където запазва активност в международното пацифистко движение до смъртта си.
Умира на 5 март 1941 година в Женева на 82-годишна възраст.[1]
По-значими публикации
[редактиране | редактиране на кода]- „Die Entstehung des Kurfurstencollegiums: Eine verfassungsgeschichtliche Untersuchung“ (1884)
- „Studien zur Geschichte des Rheinischen Landfriedensbundes von 1259“ (1885)
- „Militarismus im heutigen Deutschen Reich“ (1893)
- „Caligula. Eine Studie über römischen Cäsarenwahnsinn“ (1894)
- „Völkerbund und Demokratie“ (1922)
- „Der deutsche Pazifismus während des Weltkrieges 1914 – 1918“ (1924)
- „Der erste Schritt zur Weltabrüstung“ (1927)
- „Histoire de la paix publique en Allemagne au moyen age“ (1929)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Информация на Нобеловия комитет за Лудвиг Квиде
- ((de)) Кратка биография на страницата на Ludwig-Quidde-Forums
- ((en)) Биография на Лудвиг Квиде в сайта на Нобеловите награди
- ((ru)) Биография на Лудвиг Квиде
|
