Луи дьо Бройл

Луи дьо Бройл Louis Victor Pierre Raymond
френски физик
Роден	15 август 1892 г. Диеп, Франция
Починал	19 март 1987 г. (94 г.) Париж, Франция
Погребан	Ньой сюр Сен, Франция
Националност	Франция
Научна дейност
Област	Физика
Работил в	Сорбона (1925 – 1927)
Известен с	вълни на дьо Бройл
Награди	Нобелова награда за физика (1929)
Семейство
Съпруга	няма
Подпис
Луи дьо Бройл в Общомедия

Луи дьо Бройл (на френски: Louis-Victor-Pierre-Raymond, 7th duc de Broglie познат като Louis de Broglie) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1929 година.

През 1924 г. в своята дисертация той постулира вълновата природа на електрона и предполага, че въобще материята има вълнови свойства. Тази представа става известна като хипотеза на Дьо Бройл, дава пример за корпускулярно-вълнов дуализъм и заема централно място в квантовата механика. През 1929 година Луи Дьо Бройл печели Нобелова награда за физика, след като през 1927 г. показва експериментално вълновото поведение на материята.

Гербът на семейство дьо Бройл

Биография

Роден е на 15 август 1892 година в Диеп, Франция. Активен участник в Първата световна война. След нея се отдава напълно на изучаване на физиката и по-специално електрони, атоми и рентгенови лъчи. Изучавайки същността на светлината, той потвърждава двойствената ѝ природа (частица-вълна) и днес вълните, свързани с материалните частици, носят неговото име – вълни на дьо Бройл. През 1933 г. е избран за член на Френската академия на науките, а през 1942 г. за неин постоянен секретар. След смъртта на брат си през 1960 г. унаследява родовата херцогска титла. Никога не се е женил.

Умира на 19 март 1987 година в Париж на 94-годишна възраст.

Българска връзка

Българският физик Асен Дацев, като френски стипендиант на специализация в Париж, работи под ръководството на Луи дьо Бройл и става доктор в Сорбоната.

Библиография

• Recherches sur la théorie des quanta, докторска теза, Paris, 1924, Ann. de Physique (10) 3, 22 (1925).
• Introduction à la physique des rayons X et gamma, with Maurice de Broglie, Gauthier-Villars, 1928.
• Ondes et mouvements, Paris: Gauthier-Villars, 1926.
• Rapport au 5ème Conseil de Physique Solvay, Brussels, 1927.
• La mécanique ondulatoire, Paris: Gauthier-Villars, 1928.
• Matière et lumière, Paris: Albin Michel, 1937.
• La Physique nouvelle et les quanta, Flammarion, 1937.
• Continu et discontinu en physique moderne, Paris: Albin Michel, 1941.
• Ondes, corpuscules, mécanique ondulatoire, Paris: Albin Michel, 1945.
• Physique et microphysique, Albin Michel, 1947.
• Vie et œuvre de Paul Langevin, French Academy of Sciences, 1947.
• Optique électronique et corpusculaire, Herman, 1950.
• Savants et découvertes, Paris, Albin Michel, 1951.
• Une tentative d'interprétation causale et non linéaire de la mécanique ondulatoire: la théorie de la double solution. Paris: Gauthier-Villars, 1956.
• Nouvelles perspectives en microphysique, Albin Michel, 1956.
• Sur les sentiers de la science, Paris: Albin Michel, 1960.
• Introduction à la nouvelle théorie des particules de M. Jean-Pierre Vigier et de ses collaborateurs, Paris: Gauthier-Villars, 1961. Paris: Albin Michel, 1960.
• Étude critique des bases de l'interprétation actuelle de la mécanique ondulatoire, Paris: Gauthier-Villars, 1963.
• Certitudes et incertitudes de la science. Paris: Albin Michel, 1966.
• with Louis Armand, Pierre Henri Simon and others. Einstein. Paris: Hachette, 1966.
• Recherches d'un demi-siècle, Albin Michel, 1976.
• Les incertitudes d'Heisenberg et l'interprétation probabiliste de la mécanique ondulatoire, Gauthier-Villars, 1982.

Външни препратки

• Публикации Архив на оригинала от 2007-04-07 в Wayback Machine. Посетен на 2008-03-13 ((fr))
• Луи дьо Бройл – Биография // Nobel Foundation. Посетен на 13 март 2008. ((en))