Луис Бараган Luis Barragán | |
мексикански архитект | |
Роден | |
---|---|
Починал | 22 ноември 1988 г.
Мексико сити, Мексико |
Националност | Мексико |
Архитектура | |
Стил | модернизъм |
Период | 1927 – 1988 |
Известни творби | Torres de Satélite в Наукалпан (1958) |
Повлиян | Льо Корбюзие Фердинанд Бак |
Повлиял | Луис Кан |
Награди | „Прицкер“ (1980) |
Уебсайт | barragan-foundation.org |
Луис Бараган в Общомедия |
Луис Рамиро Бараган Морфин (на испански: Luis Ramiro Barragán Morfín) е мексикански архитект, инженер и урбанист. Неговата работа е повлияла върху много съвременни архитекти. Домът и студиото му са често посещавани от чуждестранни студенти и преподаватели по архитектура.
Роден е на 9 март 1902 г. в Гуадалахара в заможно консервативно семейство с общо девет деца.[1] Получава инженерно образование в Escuela Libre de Ingenieros в родния си град през 1923 г.[2] След дипломирането си пътува из Испания и Франция. Във Франция се запознава с трудовете на Фердинанд Бак, германско-френски дизайнер и художник, когото Бараган ще цитира през целия си живот.[3] През 1931 г. отново заминава за Франция с дълга междинна спирка в Ню Йорк. По време на това пътуване той се среща с мексиканския художник стенописец Хосе Клементе Ороско, с различни редактори на списания за архитектура и с дизайнера и теоретик на архитектурата Фредерик Кислер. Във Франция посещава за кратко лекциите на Льо Корбюзие, а също и градините, проектирани от Фердинанд Бак. Проявява интерес към архитектурата на Мароко.[4]
Практикува архитектура в Гуадалахара от 1927 до 1936 г., а след това в Мексико сити.[4]
Проектите му в Гуадалахара включват над дузина частни домове в района на Colonia Americana, днес в близост до центъра на милионния град. Тези домове, на пешеходно разстояние един от друг, са най-ранните жилищни проекти на Бараган. Една от първите му сгради, „Casa de G. Cristo“, е реновирана и в нея се помещава седалището на Гилдията на архитектите.
Дълги години страда от болестта паркинсон.[1] Умира на 22 ноември 1988 г. в Мексико сити.
Бараган посещава Льо Корбюзие и е повлиян от европейския модернизъм. Сградите му, проектирани след завръщането от Европа, съдържат типичните изчистени линии на модернистичното движение. Въпреки това, според Андрес Касиас (работил с Бараган), той в крайна сметка е напълно убеден, че сградата не трябва да бъде „машина за живеене“. Противопоставяйки се на функционализма, Бараган е привърженик на една „емоционална архитектура“[5] и твърди, че „всяко произведение на архитектурата, което не изразява просветленост и успокоение, е грешка“.[4] Бараган винаги използва сурови материали като камък или дърво. Той ги съчетава с оригинално и драматично използване на светлината, както естествена, така и изкуствена; предпочитанията му към скритите източници на светлина придават на интериорите му особено изтънчена и лирична атмосфера.
Прочута негова фраза: „Не мога да разделя архитектурата, ландшафтния дизайн и паркостроенето, за мен те са едно цяло.“[5]
Бараган е отдаден католик[1] и творчеството му понякога е определяно като „мистическо“.[4] В интервю за журналистката Елена Понятовска казва, че обича да чете Марсел Пруст и да слуша класическа музика.[1] Твърди, че сянката е „основна човешка необходимост“.[1]
Работата на Луис Бараган често (и погрешно) е цитирана във връзка с т.нар. минималистка архитектура. Джон Поусън в книгата си Минималното, включва изображения на някои от проектите на Бараган.
Доказано е със сигурност, че Луис Кан провежда неофициални консултации с Бараган за пространството между сградите на Института Солк в Ла Хоя, Калифорния.[6] Според документите оригиналната идея на Кан е да се постави градина между сградите; Бараган го убеждава, че открито пространство, само с ивица от вода по средата, ще отрази по-добре духа на мястото.
Бараган е критикуван, че архитектурата му е недемократична. Той използва светлината и водата, но неговите фонтани и басейни са винаги във вътрешни дворове. Прекарва неделите в конна база, така че когато се случвало някой да го обвини, че проектира къщи само за богати хора, обичал да отговаря: „И за коне.“[1]
Вярва, че основна задача на архитектите е „да превръщат къщите в градини и градините в домове“.[1]
Типично за неговите домове е ниски, тъмни коридори да се отварят в ослепително светли помещения с високи тавани като в църква. Плановете се разкриват постепенно пред посетителя. Това той нарича „архитектурен стриптийз“.[1]
Всички значими сгради, проектирани от Луис Бараган, са разположени на територията на Мексико.
Домът и работното студио на Бараган в Мексико сити днес са музей, чието посещение става след предварително записване. Сградата е проектирана от него през 1948 г. В нея живее до смъртта си. Днес тя се стопанисва от Фондация „Бараган“ и е част от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2004 г.[8][9]
|