Людмила Улицка

Людмила Улицка
руска писателка
През 2012 г.
През 2012 г.
Родена
Националност СССР
 Русия
Работилаписател
Литература
Периодот края на 80-те години
Жанроверазказ, роман, сценарий
Известни творби„Сонечка“ (1992)
„Искрено ваш Шурик“ (2003)
„Даниел Щайн, преводач“ (2006)
Награди„Медиси“ (1996)
Руски „Букър“ (2001)
„Большая книга“ (2007, 2016)
„Гринцане Кавур“ (2008)
ПовлиянаВладимир Набоков
Семейство
СъпругЮрий Тайц
Михаил Евгениев
Андрей Красулин
ДецаАлексей Евгениев
Пьотър Евгениев
УебсайтОфициален сайт
Людмила Улицка в Общомедия

Людмила Евгениевна Улицка (на руски: Людмила Евгеньевна Улицкая) е руска писателка.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Людмила Улицка е родена на 21 декември 1943 г. в Давлеканово, Башкирия.

По образование е биолог-генетик. Защитава дисертация, работи в Института по обща генетика. През 1970 г. е уволнена заради преписване на „самиздатски“ ръкопис. Баща ѝ е инженер, майка ѝ – биохимичка.

Първите ѝ разкази се появяват в списания към края на 1980 г. Бива изоставена от първия си мъж, отглежда двамата си синове сама. В безработицата преоткрива литературата като поле за изява.

Книгите ѝ са преведени на над 25 езика. Любимият ѝ похват е плюс един (едно фундаментално събитие, наслоено с много предистории). Само се определя като „авторка на младите“. Писаните от нея стихове вмъква в романите си („единствената форма, в която се осмелих да ги публикувам, приписвайки ги на главните ми героини“).

Два нейни сценария биват филмирани: „Сестрите Либърти“ и „Жена за всички“.

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]
На 16. Международен литературен фестивал в Будапеща, април 2009 г.
По време на митинга „За свободна Русия без репресии и произвол“, 10 юни 2018 г.
  • Награда „Медиси“ (1996, Франция, за „Сонечка“)
  • Награда „Пене“ (1997, Италия)
  • Литературна награда „Джузепе Ачерби“ (1998, Италия, за „Сонечка“)
  • Руски „Букър“ (2001, Русия, за „Казусът Кукоцки“)
  • Рицар на Ордена „Академични палми“ (2003, Франция)
  • Награда за роман на годината (2004, Русия, за „Искрено ваш Шурик“)
  • Награда за най-добър писател на годината (2004, Русия)
  • Рицар на Ордена за изкуство и литература (на френски: Ordre des Arts et Lettres, 2004, Франция)
  • Национална награда за литература (2005, Китай, за „Искрено ваш Шурик“)
  • Литературна награда за книга на годината (2005, Русия, за „Хората на нашия цар“)
  • Литературна награда „Венец“ (2006, Русия)
  • Награда „Пене“ (2006, Италия, за „Казусът Кукоцки“)
  • Национална награда „Олимпия“ на Руската академия за бизнес (2007, Русия)
  • Награда за най-добра поставена пиеса „Годината на белия слон“ на Московския съвет за култура (2007, Русия)
  • Национална литературна награда „Большая книга“ (2007, Русия, за „Даниел Щайн, преводач“)
  • Литературна награда „Гринцане Кавур“ (2008, Италия, за „Искрено ваш Шурик“)
  • Награда „Отец Александър Мен“ (2008, Германия-Русия, за „Даниел Щайн, преводач“)
  • Будапещенска „Grand Prix“ (2009, Унгария)
  • Номинация на Международната награда „Man Booker“ (2009)
  • Годишна награда на списание „Знамя“ (2010, Русия, поделена с Михаил Ходорковски за книгата „Разговори с Людмила Улицка“)
  • Голямата награда на списание „ELLE“ (2010, Италия)
  • Награда „Bauer/Ca’Foscari“ (2010, Италия)
  • Награда „Олег Табаков“ (2011, Русия, за „Имаго“)
  • Номинация за руската награда „Букър“ за роман на десетилетието (2011, Русия, за „Даниел Щайн, преводач“)
  • Награда „Симон дьо Бовоар“ за свобода на жените (2011, Франция)
  • Международна литературна награда „Park Kyung-ni“ (2012, Южна Корея)
  • Офицер на Ордена на почетния легион (2013, Франция)
  • Австрийска държавна награда за европейска литература (2014)
  • Национална литературна награда „Большая книга“ (2016, Русия, 3 място и награда на публиката за „Стълбата на Яков“)
  • Финалист за наградата „Neustadt“ (2018, САЩ)
  • Doctor Honoris Causa на Букурещкия университет (2019)

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Детство-49“, сборник с разкази
  • „Второе лицо“, сборник с разкази
  • „Сквозная линия“, повест (ISBN 978-5-271-39658-8)
  • „Первые и последние“, сборник с разкази (ISBN 978-5-271-42010-8)
  • „Истории про зверей и людей“, сборник с разкази (ISBN 978-5-699-12176-2)
  • „Искусство жить“, сборник с разкази (ISBN 5-699-03954-6, ISBN 5-93381-007-X)
  • Повесть „Сонечка“ в 1992 г. публикувана в списание „Новый мир“
  • 1993 „Бедные родственники“, сборник с разкази (ISBN 978-5-271-38699-2)
  • 1996 „Медея и её дети“, семейна хроника (ISBN 978-5-271-38601-5)
  • 1997 „Весёлые похороны“, повест (ISBN 978-5-271-38696-1)
  • 2001 „Казус Кукоцкого“, роман (ISBN 978-5-699-53053-3)
  • 2002 „Девочки“, сборник с разкази (ISBN 978-5-699-27522-9)
  • 2003 „Искренне ваш Шурик“, роман
  • 2005 „Люди нашего царя“, сборник с разкази (ISBN 5-699-10734-7)
  • 2006 „Даниэль Штайн, переводчик“, роман (ISBN 978-5-699-27517-5)
  • 2008 „Русское варенье и другое“, сборник с пиеси (ISBN 978-5-699-25803-1)
  • 2011 „Зелёный шатёр“, роман (ISBN 978-5-699-47710-4)
  • 2012 „Священный мусор“, сборник с разкази и есета (ISBN 978-5-271-45555-1)
  • 2013 „Детство 45-53. А завтра будет счастье“, сборник с разкази (ISBN 978-5-17-079644-1)
  • 2015 „Лестница Якова“, роман-притча (ISBN 978-5-17-093650-2)
  • 2016 „Дар нерукотворный“, сборник (ISBN 978-5-17-096122-1)

Издания на български

[редактиране | редактиране на кода]
  • Сонечка. Бедни роднини. Превод от руски език София Бранц, Мария Ангелова. София: Колибри, 2004, 206 с.
    Повести за размирни руски женски съдби. Лекомислието води до нещастие, до абсолютно щастие, а понякога и доникъде. Силни образи, крайни ситуации, преплетени умело в „приказното“ ежедневие.
  • Медея и нейните деца. Превод от руски език София Бранц. София: Колибри, 2005, 256 с.
    Разкази от „зоосоциологията“ на човека. Медея е наблюдателната фигура, преживяваща философски съдбовните превратности на заобикалящите я герои.
  • Искрено ваш Шурик. Превод от руски език Здравка Петрова. Пловдив: Жанет 45, 2007, 470 с.
  • Даниел Щайн, преводач. Превод от руски език Александрина Петрова, Доротея Монова, София: Парадокс, 2016, 608 с. ISBN 978-954-553-195-8
  • Казусът Кукоцки. Превод от руски език Иван Тотоманов, София: Колибри, 2017, 464 с. ISBN 978-619-150-723-8
  • Непрекъсната линия. Превод от руски език Ася Григорова, София: Колибри, 2019, 168 с. ISBN 978-619-02-0358-2

Източници

[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни