Майкъл Ондатджи Michael Ondaatje | |
![]() Майкъл Ондатджи през 2010 г. | |
Роден | 12 септември 1943 г. |
---|---|
Професия | писател, поет, сценарист |
Националност | ![]() |
Активен период | 1962 – |
Жанр | исторически роман, мелодрама |
Известни творби | „Английският пациент“ (1992) |
Награди | ![]() Букър (1992) |
Съпруга | Линда Спалдинг |
Уебсайт | |
Майкъл Ондатджи в Общомедия |
Майкъл Ондатджи (на английски: Michael Ondaatje)) е канадски поет, писател и автор на филмови сценарии.
През 1997 г. е член на журито на филмовия фестивал в Кан. В неговото творчество се смесват джазови ритми, филмови монтажни техники и изтънчен език.
Майкъл Ондатджи е роден е на 12 септември 1943 г. в Коломбо, Шри Ланка. Баща му е нидерландец, а майка му – цейлонка. Те са от елита на тогавашното колониално общество. Но семейството се разпада, защото бащата е привързан към алкохола.
Майката и Майкъл заминават за Англия, а през 1962 г. – за Канада. Майкъл учи в колеж отначало в Коломбо, а след това в Лондон, после следва в канадски университети, където получава бакалавърска и магистърска степен. Започва кариерата си на преподавател по английска литература в Университета на Западно Онтарио, гр. Лондон, Онтарио.
Тогава публикува първата си книга с поезия „Изтънчени чудовища“ (1967). Романите „В кожата на лъв“ и „Английският пациент“ (виж едноменния филм) му донасят световна известност. Написал е още „Преживял изтребление“, „Събрани съчинения на Били Хлапето“ и книгата със спомени „Бягство в семейството“. Публикувал е 3 стихосбирки „Събирач на канела“, „Страстна любов“ и „Уча се на номер с нож“.
Онтдатджи е повлиян силно от поезията, която е много важна за цялостното му творчество. Експериментира с поетичните форми в прозата още в първия си роман „Събрани съчинения на Били Хлапето“ (1970). В тази книга пресъздава живота на Уилям Бони, като смесва поезия, проза, фотография и интервюта.
Днес преподава в колеж в Торонто. Заедно с жена си Линда Спалдинг редактират литературното списание „Brick“.
Писателят получава редица литературни награди – „Ралф Густафсон“ (1965), „Епщайн“ (1966), Президентския медал от Университета в Онтарио (1967). През 1992 г. му присъждат наградата „Букър Макконъл“ за книгата „Английският пациент“.
|