Макс Шелер Max Ferdinand Scheler | |
германски философ | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Франкфурт на Майн, Германия |
Погребан | Кьолн, Федерална република Германия |
Религия | Католическа църква |
Националност | Германия |
Учил в | Мюнхенски университет Йенски университет Хумболтов университет на Берлин |
Философия | |
Регион | Западна философия Философия на 20 век |
Школа | феноменология |
Интереси | История на идеите, Етика, Философска антропология, Религия |
Идеи | Емоционална интуиция, етика, основана на ценности |
Повлиян | |
Повлиял | Мартин Хайдегер · Хосе Ортега-и-Гасет · Мартин Бубер |
Научна дейност | |
Област | Социология |
Работил в | Йенски университет, Лудвиг Максимилиан университет, Кьолнски университет |
Макс Шелер в Общомедия |
Макс Фердинанд Шелер[1] (на немски: Max Ferdinand Scheler) е германски философ.
Роден е на 22 август 1874 г. в Мюнхен, Германия, в семейството на баща протестант-лютеранец и майка еврейка. В юношеството се обръща към католицизма. През 1921 г. публично се разграничава от него и от юдео-християнския бог[2][3] и се посвещава на философската антропология.
Шелер учи медицина в Мюнхен и Берлин, а също така философия и социология при Вилхелм Дилтай и Георг Зимел през 1895 г. Получава докторската си степен през 1897 г. и защитава хабилитационна теза в Университета в Йена през 1899 г. под ръководството на Рудолф Ойкен. През 1901 г. става частен доцент към Университета в Йена.
През 1919 г. става професор по философия и социология към Университета в Кьолн. Там остава до 1928 г. По-рано през същата година приема нова позиция към Франкфуртския университет. Там се запознава с Ернст Касирер, Карл Манхайм, Рудолф Ото и Рихард Вилхелм. През 1927 г. на конференция в Дармщадт, организирана от Херман Кайзерлинг, Шелер изнася лекция, озаглавена „Точното място на човека“ (Die Sonderstellung des Menschen), публикувана по-късно под заглавието Die Stellung des Menschen im Kosmos (буквално „Мястото на човека в космоса“).
Шелер е известен най-вече с работата си върху феноменологията, етиката и философската антропология. Той развива философския метод на основателя на феноменологията Едмунд Хусерл и е наречен от Хосе Ортега-и-Гасет „първия човек на философския рай“.
След смъртта му през 1928 г. Мартин Хайдегер заявява, заедно с Ортега-и-Гасет, че всички философи са задължени на Шелер и го определя като „най-голямата философска сила в съвременна Германия, ако не и в съвременна Европа и в съвременната философия като такава“.[4]
|