Малкълм Макдауъл Malcolm McDowell | |
Роден | Малкълм Джон Тейлър |
---|---|
Активност | 1968 - |
Брачен партньор | Марго Бенет (1975 – 1980) Мери Стийнбъргън (1980 – 1990) Кели Кюр (1991-) |
Деца | 5 |
Уебсайт | |
Малкълм Макдауъл в Общомедия |
Малкълм Макдауъл (на английски: Malcolm McDowell) е британски актьор, известен предимно с ролите си на злодеи.
Малкълм Джон Тейлър е роден на 13 юни 1943 г. в Лийдс, Англия. Неговият баща, който бил собственик на бар и алкохолик, го изпраща да учи в частно училище, но Малкълм не го завършва и се връща у дома, където започва да помага в семейния бизнес. После става търговски агент на фирма за продажба на кафе и съвсем случайно, за да не остане назад от своя приятелка, посещаваща вечерни актьорски курсове, решава и той да се пробва на сцената. Макдауъл извървява трудния път на много млади провинциални актьори, характеризиращ се с упорита борба с простонародния йоркширски акцент в училище, а после – със скитнически живот в състава на малка театрална трупа, който го отвежда на остров Уайт. Накрая, попадайки най-сетне в Кралската шекспировска трупа, освен на сцената в Стратфорд, се изявява и в лондонския театър „The Old Vic“, основно като статист.
Забелязва го бъдещият знаменит режисьор Кен Лоуч, който му дава възможност да дебютира на екрана във филма „Poor Cow“ (1967), в който участва в двуминутна сцена. Но дори и тя била изрязана впоследствие при монтажа. Но скоро след това, докато играел на сцената на театър „The Royal Court Theatre“, е забелязан от Линдзи Андерсън – един от лидерите на движението на „сърдитите млади хора“, които поставят началото на т.нар. „свободно британско кино“ в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век. Андерсън поверява на Малкълм Макдауъл главната роля в своя филм „Ако....“ (1968) – своеобразен отклик на студентските протестни движения във Франция и Германия по онова време. Три години по-късно именно Макдауъл е избран от Стенли Кубрик за главната роля в знаменития „Портокал с часовников механизъм“ (1971) – един от най-ярките и ключови филми на 70-те години, останал и до днес върхово постижение в актьорската биография на Макдауъл.
През 1973 г. актьорът изпълнява още една емблематична роля във филма „О, щастливецо!“. В него героят му вече не е бунтар, а отявлен приспособленец, който опитва да се нагажда към най-различните ситуации, в които попада в хода на действието. Повечето от филмите с участието на Макдауъл, заснети през 80-те години в Холивуд, не се отличават с нищо особено. В началото на 90-те години се появяват няколко филма, в които Малкълм Макдауъл се опитва да възроди своята предишна репутация. Един от тях например е „Цареубиец“ на Карен Шахназаров (1991). Малкълм продължава и днес да се снима много в киното – но предимно във второстепенни роли във второразредни кинофилми и телевизионни сериали.
Той е баща на 5 деца – две от брака му с американската актриса Мери Стийнбъргън и три от сегашната му съпруга Кели.
|