Марио Монти

Марио Монти
Mario Monti
Министър-председател на Италия
Мандат16 ноември 2011 – 28 април 2013
Президент
2006 – 2015Джорджо Наполитано
ПредшественикСилвио Берлускони
НаследникЕнрико Лета
Лична информация
Роден
19 март 1943 г. (81 г.)
Гражданство Италия
РелигияКатолическа църква
СъпругаЕлза Антонйоли
Полит. партияГраждански избор (2013 – 2015)
ОбразованиеУниверситет Бокони
Професияикономист • политик
Подпис
Марио Монти в Общомедия

Марио Монти (на италиански: Mario Monti) е италиански и европейски политик от партията Граждански избор (2013 – 2015) и икономист.

Той е доживотен сенатор. От 2011-а до 2013 г. е министър-председател на Италия, от 2011-а до 2012 г. – и министър на икономиката и финансите. [1][2]. От 1995-а до 2004 г. е еврокомисар, отговарящ за вътрешния пазар, услугите, митниците и данъчното облагане. Европейски комисар по конкуренцията от 1999-а до 2004 г. От 2004 г. е президент на университета „Бокони“ в Милано, като преди това е бил негов ректор (1989 – 1994).

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и академична кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Марио Монти е роден на 19 март 1943 г. в северно-италианския град Варезе, Италия, в семейството на банкер. Завършва икономика и мениджмънт в световноизвестния реномиран университет Бокони в град Милано. След завършването си специализира в Йейлския университет в САЩ, при носителя на Нобелова награда за икономика Джеймс Тоубин. Бил е професор в университетите в Тренто и Торино между 1970 и 1985 г. и в Бокони в Милано между 1985 и 1989 г.

От 1989 до 1994 година е ректор в университета Бокони, а от 1994 до 1999 и от 2004 до днес негов президент.

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 година Монти е избран за еврокомисар по вътрешния пазар и услугите в Европейската комисия на Жак Сантер, а от 1999 година и за Комисар по конкуренцията на Европейската комисия ръководена от Романо Проди. След края на втория му мандат, Монти не е номиниран отново от тогавашния министър-президент на Италия Силвио Берлускони. Негов наследник като еврокомисар по конкуренцията е холандката Нели Крус, а за италиански комисар е номиниран Франко Фратини.

Като еврокомисар по конкуренцията той предприема стъпки за ограничаването на влиянието на интернационални концерни като Microsoft и Volkswagen. През 2000 година по негово настояване Европейската комисия осъжда федералната провинция Северен Рейн-Вестфалия за оказаната помощ за спасяването на банката WestLB.[3] През 2007 година става член на Съвета за бъдещето на Европа.

На 9 ноември 2011 година италианският президент Джорджо Наполитано номинира Монти за доживотен сенатор.

Още преди подаването на оставката на премиера Силвио Берлускони, Монти е сочен като евентуален негов приемник. След неговата оставка на 12 ноември 2011 година, Монти е номиниран от президента за премиер и от 16 ноември оглавява временното правителство на експерти, како основните цели на неговото правителство са борбата с бюджетния дефицит и неговите последиците, както и прилагането на антикризисни мерки, които да извадят страната от финансовата криза. На 17 ноември, същата година, Монти печели вот на доверие за правителството си в Сената, след като представил програма за радикални икономически реформи.[4]

Организации

[редактиране | редактиране на кода]

Между 2004 и 2008 година Монти е член и президент на борда на брюкселската Тинк-танк BRUEGEL.[5] През 2004 година участва в създаването на т.нар. Спинели-група, отстояла тезите на Еврофедерализма. Член е на борда на т.нар. Билдърбъргска група[6], както и на Трилатералната комисия.[7]

Монти е съветник на Голдман Сакс и Кока-Кола.[8]

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

Марио Монти е семеен с две деца.

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
  1. ↑ Monti wird Regierungschef und Wirtschaftsminister. в Ди Велт, посетен на 17 ноември 2011
  2. ↑ Mario Monti, offiziell mit Regierungsbildung beauftragt., списание Щерн, посетен на 17 ноември 2011
  3. ↑ Scharfe Kritik an Klage. в rponline, 12 април 2000
  4. ↑ Монти спечели първи вот на доверие, очаква го втори
  5. ↑ Peter Pinzler: EU: Bruegels Denkstube. Ди Цайт, 20 януари 2005
  6. ↑ Steering Committee Билдърбъргска група Архив на оригинала от 2011-11-09 в Wayback Machine., посетен на 17 ноември 2011
  7. ↑ Портрет на Марио Монти Архив на оригинала от 2011-11-13 в Wayback Machine. на страницата www.trilateral.org, посетен на 17 ноември 2011
  8. ↑ Марио Монти на страницата на Brussel Economic Forum, посетен на 17 ноември 2011

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]