Марк Кларк | |
американски генерал | |
Кларк през 1943 г. | |
Звание | Генерал |
---|---|
Години на служба | 1917 – 1953 |
Служи на | САЩ |
Род войски | |
Командвания | 5-а армия |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война Корейска война |
Награди | Легион за заслуги Пурпурно сърце |
Образование | Военна академия на Съединените щати |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Погребан | САЩ |
Друга дейност | президент |
Подпис | |
Марк Кларк в Общомедия |
Марк Уейн Кларк (на английски: Mark Wayne Clark) е американски генерал през Втората световна война и Корейската война.
Марк Кларк е роден в Ню Йорк. Братовчед е на генерал Джордж Маршал. Завършва Военната академия на САЩ през 1917 г. Това е и година, когато Кларк получава новия си чин – капитан, поради заслуги в Първата световна война. През 1932 г. е издигнат в чин майор.
През Втората световна война той командва Операция „Факел“, нашествието в Северна Африка (Алжир).
През 1943 г. Марк Кларк е назначен за командващ Пета армия, първата от американските армии, която е трябвало да вземе участие в боевете в континентална Европа. Армията дебаркира на бреговете на Италия, в близост до Салерно, после е завзет Неапол. Завзема Рим.[1]
След края на войната е повишен в четиризвезден генерал – 10 март 1945, а по-късно е изпратен в Австрия като комисионер. Когато се връща у дома, го назначават командващ на 6-а армия.
По време на Корейската война той встъпва в длъжност като командир на военните сили на САЩ на 12 май 1952 г. Подписва примирието със Северна Корея през 1953 г.
Бързото повишаване на чиновете на Кларк може би е свързано с приятелството му с Джордж Маршал и Дуайт Айзенхауер.
След като напуска армията, Кларк работи като президент на „Цитаделата“ (The Citadel, военният колеж на Южна Каролина) от 1954 до 1965. Също така написва два тома мемоари: