Марко Ферери
| Марко Ферери Marco Ferreri | |
| италиански режисьор, сценарист и актьор | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Кампо Верано, Италия |
| Националност |  Италия |
| Режисура | |
| Значими филми | „Голямото плюскане“ „Дилинджър е мъртъв“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Жаклин Ламот |
| Уебсайт | |
| Марко Ферери в Общомедия | |
Марко Ферери (на италиански: Marco Ferreri) е италиански филмов режисьор. [1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Милано. Най-известният му филм е „Голямото плюскане“ (1973) с участието на Марчело Мастрояни, Мишел Пиколи, Филип Ноаре и Уго Тоняци. Бил е атеист.
Умира в Париж от сърдечен удар. След смъртта си Жил Якоб, художествен ръководител на Международния филмов фестивал в Кан, заяви: „Италианското кино е загубило един от най-оригиналните му творци, един от най-личните му автори, никой не беше по-взискателен, нито по-алегоричен в това да показва състоянието на кризата на съвременния човек“.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]Режисьор
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | бележки |
|---|---|---|---|
| 1967 | Харем | L'harem | |
| 1969 | Дилинджър е мъртъв | Dillinger è morto | |
| 1973 | Количката | El Cochecito | |
| 1973 | Голямото плюскане | La grande abbuffata | |
| 1976 | Последната жена | L'ultima donna | |
| 1981 | Истории за обикновена лудост | Storie di ordinaria follia |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
|
