Марта Аргерич

Марта Аргерич
Martha Argerich
аржентинска пианистка
17 юли 2015 г.
Родена
5 юни 1941 г. (83 г.)
Музикална кариера
Стилкласическа музика
Инструментипиано
Активностот 1945 г.
Лейбъл„Дойче Грамофон“, „И Ем Ай“, Philips Records, EMI Classics, Philips Classics Records, „Дека Рекърдс“
Уебсайт
Марта Аргерич в Общомедия

Марта Аргерѝч или Архерѝч (на испански: Martha Argerich, исп. произн. [ˈmaɾta aɾxeˈɾitʃ], Архерѝч) е аржентинска пианистка.

Марта Аргерич на 21 г. Снимката е направена на кей 86, в Ню Йорк, на слизане от лайнера Конститюшън

Започва да свири на пиано още от дете (често е наричана „дете-чудо на пианото“), а с оригиналните си интерпретации на творби на романтични и модерни композитори се нарежда в челото на международната музикална сцена. Пищните и зрели изпълнения на Аргерич на творби на Шопен, Шуман, Лист, Прокофиев, Равел, Рахманинов, Бетовен, Барток са запечатани в историята на втората половина на ХХ век и началото на XXI век. Марта Аргерич страни от публичността, отказва солови изяви,[1] а в един от редките си разговори с пресата казва „не обичам да получавам похвали или награди за пътя, който съм изминала, защото той е в миналото.“[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Марта Аргерич е родена в Буенос Айрес, Аржентина. Предците ѝ по бащина линия са испански каталонци, заселили се в Буенос Айрес през XVIII век. Баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия са еврейски имигранти от Руската империя. Фамилното име Argerich произлиза от Каталония, Испания.

Родителите на Марта забелязват музикалните ѝ дарби, още когато тя е на две години и половина. На тази възраст тя е вече способна да изпълни на пиано партитурите, които брат ѝ изучава, или да пресъздаде на пиано мелодии, които е чула в изпълнение.[3] На петгодишна възраст майка ѝ я изпраща на уроци при Винченцо Скарамуца, който ѝ дава първите уроци по пиано в живота, и спомага за развитието на естественото ѝ музикално чувство. През 1949 г., на 8 години, прави концертно изпълнение на Концерт за пиано № 1 в до мажор, op. 15 на Бетовен, Концерт за пиано № 20 в ре минор, к. 466 на Моцарт и Френска сюита № 5 в сол мажор, BWV 816 на Бах.

През 1955 г. семейство Аргерич емигрира в Европа, по-точно във Виена, където Марта Аргерич започва уроци при Фридрих Гулда по негова лична покана.[1] Получава уроци на различни места в Европа, най-вече в Лондон, Виена, както и в Швейцария, където среща най-големите имена на времето си: Бруно Сайдхофер, Фридрих Гулда, Никита Магалов, Мадлен Липати, а обучението си завършва при Артуро Бенедети Микеланджели и Стефан Ашкенази.

През 1957 г., на 16 години, тя печели два престижни конкурса в интервал от две седмици: Конкурса за музикални изпълнители в Женева и Международния конкурс за пианисти „Бузони“ в Болцано.[1] Именно на конкурса „Бузони“ тя среща Микеланджели, от когото ще поиска уроци четири години по-късно.

През 1965 г. Марта Аргерич[4] оставя следа в историята на музиката с участието си на Международния конкурс „Шопен“, във Варшава, на който тя печели три награди: Първа награда, Награда на публиката и награда за най-добро изпълнение на мазурките на Шопен.[3] Критика и зрители не пестят похвалите си. В броя си от 6 март 1965, полският вестник Życie Warszawy пише: „Марта Аргерич излезе първа на сцената. Вече беше привлякла вниманието на публиката с качеството на изпълненията си по време на елиминациите. Изпълнението ѝ бе очаквано с вълнение. Брилянтните етюди и мазурки, изпълнени с плам, потвърдиха впечатленията за изключителната ѝ техника, а публиката посрещна изпълнението ѝ със спонтанни овации“.

Следващата година започва да свири в Линкълн център в Ню Йорк.

Бунтовна по дух, тя яростно отстоява свободата си. Своенравието ѝ понякога създава трудности на организаторите на концерти: понякога тя отказва участия в последния момент, променя на място програмата на концертите, а понякога отказва въобще да бъде продуцирана, въпреки предварително попълнената от други програма. Така, през 1961, тя решава да се оттегли от сцената, когато ражда първото си дете, и се завръща през 1965. Отново се оттегля за периода 1973 – 1976. Тя никога не е съдена за неизпълнение на ангажимент, понеже, ревниво пазеща свободата си, тя никога не е подписвала договор.[5] Характерът ѝ се проявява и в дискографията ѝ: тя не прави нито една серия от произведения само на един композитор. Изпълнява това, което обича, оставяйки на воля фантазията си.

Марта Аргерич има три брака. От първия си, кратък, брак с Робърт Чен (Чен Лиан Шенг) има дъщеря, Лида Чен. От 1969 до 1973 е съпруга на диригента Шарл Дютоа, с когото тя си сътрудничи и след раздялата им. От него има дъщеря, Ани Дютоа. От третия ѝ брак, с американския пианист Стивън Ковачевич, е дъщеря ѝ Стефани Аргерич.

Марта Аргерич работи активно и за откриването на млади таланти. През 1987 младата виртуозка Елен Гримо пише за нея, в автобиографичното си есе Variations sauvages (2003): „Марта е самата суверенност на жизнения порив... това, което тя ми предаде, е жизнената сила на интуицията.“ През 1999 основава международния конкурс по пиано за млади таланти Фестивал Марта Аргерич в Буенос Айрес, а през юни 2002 – Martha Argerich Project в Лугано.

Участва в журитата на множество конкурси, като има репутацията да е своенравен съдия. Оттегля се от журито на конкурса „Шопен“ през 1980, след като хърватският пианист Иво Погорелич е елиминиран на втория тур.

Марга Аргерич живее в Брюксел с дъщеря си Стефани, където често приема млади пианисти. Има репутацията да си ляга в малките часове на сутринта, след като цяла нощ е свирила, слушала музика или участвала в дълги дискусии на блога си. Притежава малък апартамент в XVI арондисман в Париж, в същия блок като Нелсон Фрейър.

Проблеми със здравето

[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 е диагностицирана с меланом, от който е излекувана веднъж. Ракът ѝ се връща през 1995 с метастази в белите дробове и лимфните възли. Лекува се в John Wayne Cancer Institute, където ѝ е приложена лобектомия, комбинирана с експериментална ваксина, което я излекува повторно. За благодарност Аргерич прави благотворителен рецитал в Карнеги Хол в полза на института. След претърпяното лечение спира окончателно тютюнопушенето.

Сценични изяви

[редактиране | редактиране на кода]

Репертоарът ѝ е обширен: от Бах до съвременния руски композитор Александър Рабинович, минавайки през Бетовен, Шопен, Лист, Дебюси, Франк, Равел, Прокофиев, Рахманинов, Барток, Стравински, Чайковски и други. Участвала е в множество музикални фестивали в Европа, САЩ и Япония. Често свири с бразилския пианист Нелсон Фрейер, неин приятел и музикален партньор от 1957, пианиста Александър Рабинович, виолончелиста Миша Майски и цигуларя Гидон Кремер.

Първата ѝ плоча, записана през 1960 от Deutsche Grammophon, включва произведения на Шопен, Брамс, Равел, Прокофиев и Лист, и ѝ спечелва похвалите на Владимир Хоровиц. Няколко години по-късно записва третата соната на Шопен и Полонез op. 53 на същия композитор. Следват множество плочи, между които третият концерт за пиано и оркестър на Прокофиев, записан от Аргерич и Берлинската филхармония под диригентството на Клаудио Абадо през 1968 г.

За много музиканти Аргерич е последната легендарна пианистка,[5] най-добрата от своето поколение, съчетаваща силно изразена чувствителност и виртуозна техника. Пианистката ѝ техника е смятана за една от най-впечатляващите от относително тесния кръг на големите съвременни пианисти. Някои без колебание я сравняват с Владимир Хоровиц и Маурицио Полини. За това сравнение помагат и записите на токатата на Прокофиев, които тя изпълнява на 19-годишна възраст. Макар и някои да критикуват понякога завишеното темпо, свиренето ѝ се характеризира с особена оригиналност.

Страдаща от късогледство и срамежлива на сцената,[6] Марта Аргерич множество пъти е заявявала, че се чувства самотна при солови изпълнения.[3][6] От 1980 насам Аргерич рядко е правила солови изпълнения, с изключение на благотворителния рецитал в Карнеги Хол през 2000 г. и на фестивала в Бепу, Япония, на който тя е художествен директор от 1996. Марта Аргерич предпочита концертите, камерните изпълнения и произведенията за четири ръце, които тя изпълнява в компанията на Нелсон Фрейер.

Марта Аргерич е известна и със записите си на композитори от ХХ век, като Рахманинов, Оливие Месиен и Прокофиев. Виртуозът ѝ са подчертавали изпълнители като Шура Черкаски, Стивън Ковачевич и Южен Лист.

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Martha Argerich, L'Enfant et les sortilèges, Оливие Белами – изд. Buchet-Chastel – Paris, fév. 2010 (биография)
  • Martha Argerich, Evening Talks (2008), филм на Жорж Гашо
  • Marta Argerich, Bloody Daughter (2013), филм на Стефани Аргерих

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в 4 юни 2011. Честит рожден ден на Марта Аргерич! // БНР, програма Христо Ботев, предаване „Музикален следобед“. Посетен на 18 октомври 2012.
  2. ↑ Марта Аргерич: Никога не съм направлявала кариерата си // Култура – Брой 21 (2594), 4 юни 2010, 4 юни 2010. Посетен на 18 октомври 2012.
  3. ↑ а б в Martha Argerich // pianobleu.com. Посетен на 18 октомври 2012. (на френски)
  4. ↑ Jean-Pierre Thiollet, 88 notes pour piano solo, „Solo nec plus ultra“, Neva Editions, 2015, 50. ISBN 978-2-35055-192-0.
  5. ↑ а б Olivier Bellamy. Martha Argerich, the untamable // май 2001. Архивиран от оригинала на 2008-06-11. Посетен на 18 октомври 2012. (на английски)
  6. ↑ а б Martha Argerich, conversation nocturne (2002) // Архивиран от оригинала на 2019-10-19. Посетен на 2012-10-18.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Martha Argerich в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни