Мемориал и музей на геноцида в Ъгдър

Мемориал и музей на геноцида в Ъгдър, Турция

Мемориал и музей на загиналите турци, избити от арменци (на турски: Ermeniler Tarafından Katledilen Şehit Türkler Anıt ve Müzesi) е мемориално-музеен комплекс в памет на предполагаемите кланета на турци от арменци по време на Първата световна война и Tурско-Aрменската война. Изграждането на мемориала започва на 1 август 1997 г. и бива посветена на 5 октомври 1999 г. в Ъгдър, Турция. Височината му е 43,5 метра, което го прави най-високият паметник в Турция.

Държавният министър Рамазан Мирзаоглу твърди, че между 1915 г. и 1920 г. арменци са избили почти 80 000 души в Ъдгър в обръщението си по време на церемонията по откриването, където е присъствал и турският президент Сюлейман Демирел.^[1] Всъщност цялото население на окръг Сурмали (който включва Ъгдър) към началото на 20 век е било 89 055 души, от които турци („татари“) са били само 46 процента, докато в самия град Ъгдир, арменците наброявали 84% от населението^[2].^[3][4]

Мемориалът е построен за по-нататъчно отричане на арменския геноцид и опроверганото повествование, че по време на Първата световна война арменците са убивали турци, а не обратното. В действителност арменския писател, публицист и революционер Акоп Тер-Акопян с псевдонима Шаан Натали - идеологическият вдъхновител и един от главните организатори на операция "Немесиз", при която са наказани със смърт главните организатори на Арменския геноцид в труда си от 1928 г. "Турците и ние" оценява като грешка на арменците и главна причина за поражението на революционното им движение и борбата за освобождение на Западна Армения това, че не са отговаряли на турските стремежи за изтреблението им като народ с поголовно унищожение на турците на тези територии, на които са имали някога въоръжено присъствие, в случаите, когато арменски федаи са посягали на турски жени и деца първите дори са били убивани от командирите си и в резултат в доунищожението на западните арменци са участвали и турски жени, деца и старци.^[5]Френските журналисти Лоре Маршан и Гийом Перие наричат паметника „крайната карикатура на политиката на турското правителство за отричане на геноцида от 1915 г. чрез пренаписване на историята и превръщане на жертвите във виновни страни“. Билгин Аята в „Арменски седмичник“ разкритикува мемориала „агресивен, националистически и направо враждебен“^[6]. Европейската арменска федерация за справедливост и демокрация обяви, че мемориалът има за цел да отрече арменския геноцид и поиска неговото затваряне.

Галерия

• Сградата
• 
  Мемориалът отдалеч
• 
  Мемориалът от близко разстояние
• 
  Вход за мемориала-музей
• 
  Ноев ковчег до мемориала-музей

Вижте също

• Арменски геноцид
• Отричане на арменски геноцид

Източници

1. atam.gov.tr. "Türk-Ermeni İlişkileri Uluslararası Sempozyumu ve „Iğdır Soykırım Anıtı ve Müzesinin“ Açılış // Архивиран от оригинала на 2018-06-27. Посетен на 2021-03-01.
2. Tessa Hoffman. Armenians in Turkey: A Critical Assessment of the situation of the Armenian Minority in the Turkish Republic (pdf)
3. Demoscope Weekly. 1897 Census, Surmalinsky Uyezd
4. Demoscope Weekly. 1897 Census, Igdyr City
5. ШАГАН НАТАЛИ "Турки и Мы" III
6. Bilgin Ayata. "Critical Interventions: Kurdish Intellectuals Confronting the Armenian Genocide"

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Iğdır Genocide Memorial and Museum в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​