Мери Самървил

Мери Самървил Mary Fairfax Somerville
шотландски астроном и писател
Родена	26 декември 1780 г. Джедбърг, Шотландия
Починала	28 ноември 1872 г. (91 г.) Неапол, Италия
Погребана	Неапол, Италия
Националност	Шотландия
Научна дейност
Област	Астрономия
Мери Самървил в Общомедия

Мери Феърфакс Самървил (на английски: Mary Fairfax Somerville) е шотландска писателка и енциклопедистка. Тя учи математика и астрономия и заедно с Каролин Хершел е първата жена, член на Кралското астрономическо дружество.^[1]

Ранни години

Родена е на 26 декември 1780 година в Джедбърг, Шотландски граници, в дома на леля си по майчина линия, съпругата на д-р Томас Самървил (1741 – 1830). Тя е дъщеря на вицеадмирал сър Уилям Джордж Феърфакс^[2] (потомък на известния род Феърфакс) и Маргарет Чартъри, потомка на няколко големи шотландски династии.^[3] Прекарва детството си в Бърнтайланд, Файф.^[2] След завръщането си от морско пътешествие, баща ѝ я намира за „дивачка“ и я изпраща на едногодишно обучение в Мъселбърг, скъпоструващо училище с пансион,^[3] след което тя може да чете, макар и не много добре, да прави проста аритметика и да говори малко френски.^[4]

По-късно, тя учи неофициално география и астрономия, и си дава сметка, че образованието ѝ е силно ограничено спрямо това, което брат ѝ получава. По тази причина тя учи латински при чичо си д-р Томас Самървил, който я описва като запалена ученичка.^[2] Веднъж, докато слуша урок, даван на брат ѝ, тя отговаря там, където той не се справя. Учителят е впечатлен и ѝ предлага да продължи неофициално да слуша уроците му. Тя учи изкуства при Александър Насмит в Единбург, от когото научава за перспективата − вдъхновена, тя си набавя копие от Елементи на Евклид и го изучава задълбочено.^[2] През това време, тя запазва маниерите си на дъщеря в аристократично семейство, като посещава обществени събития в Единбург, на които става известна като „Джедбъргската роза“.^[5] По това време, след смъртта на десетгодишната ѝ сестра, родителите ѝ ѝ забраняват да учи, понеже смятат, че това е допринесло за смъртта на сестра ѝ. Това не я спира, и тя чете скришом.^[5]

През 1804 г., тя се омъжва за свой далечен братовчед, руския консул в Лондон, капитан Самюел Григ. Те имат две деца, едното от които, Воронцов Григ, става адвокат и учен.^[6] Те живеят в Лондон. За Самървил това не е добър период: макар и да има достъп до книги, съпругът ѝ няма високо мнение за възможностите на жените да се занимават с научна работа. Тя се завръща в Шотландия след смъртта му през 1807 г.

Наследството, което получава от Григ, ѝ дава свободата да продължи заниманията си с науката. През 1812 г., тя се омъжва за друг далечен братовчед, д-р Уилям Самървил (1771 – 1860), военен лекар, който я насърчава в интереса ѝ към физиката и природните науки въобще. Те имат четири деца. Тя се запознава с най-видните учени на епохата, които са привлечени от нейния талант. Още преди да стане известна, Лаплас казва за нея: „Само три жени са ме разбирали. Вие, г-жо Самървил, Каролин Хершел, и г-жа Григ, за която не знам нищо“ (Самървил е първата и третата от тези три жени).

Преводи и ръкописи

Лорд Хенри Бръгам отправя молба на Самървил да преведе труда на Лаплас „Mécanique céleste“. Става известна с превода си на този труд, публикуван през 1831 г. под заглавието „The Mechanism of the Heavens“. За този си труд тя казва: „Преведох труда на Лаплас от алгебра на обикновен език“.

Други нейни трудове са „За връзката между физическите науки“ (1834), „Физическа география“ (1834), която е широко използван учебник до началото на ХХ век,^[7] и „Молекулярна и микроскопична наука“ (1869).^[8] През 1835 г., заедно с Каролин Хершел стават жени-членки на Кралското астрономическо дружество.

През 1838 г., Мери и съпругът ѝ се местят в Италия, където прекарват по-голямата част от времето си. През 1868 г., 4 години преди смъртта си на 91-годишна възраст, тя подписва неуспешната петиция на Джон Стюарт Мил за избирателно право на жените.^[9]

Самървил дължи голяма част от популярността си на ясния и точен изказ в трудовете ѝ, както и на ентусиазма за темите, който предава. От 1835 г., тя получава пенсия от 300 паунда от правителството. През 1869 г. получава „Медала на дарителите“ на Кралското географско дружество,^[10] после и „медал Виктория“,^[11] става член и на Американското философско общество.^[12]

Трудовете на Самървил оказват влияние над Джеймс Максуел и Джон Адамс. Нейните дискусии за хипотетична планета отвъд орбитата на Уран в шестото издание на „За връзката между физическите науки“ (1842) мотивират Адамс да търси такава планета и той открива Нептун.

Сред приятелите ѝ в литературните среди са Мария Еджуърт, Маргарет Холфърд и Джоана Бейли. След като се запознава с „Предварителна дисертация за механизмите на небесата“ (1832), Бейли пише на Самървил: "За мен е чест да бъда удостоена с това внимание от страна на човек, който е направил толкова много за това да спре лежерното подценяване на способностите на жените, отколкото е направило цялото сестринство на поетичните моми и автори на романи“.^[13]

Английското гробище в Неапол. На заден план е статуята на Мери Самървил.

Смърт и наследство

Самървил умира в Неапол на 29 ноември 1872 година и е погребана на Английското гробище.^[14] Година по-късно е издадена автобиографията ѝ Personal Recollections, съставена от спомени от късните ѝ години, в които се разкриват както елементи от характера ѝ, така и отражения от действителността на научните и литературни общества от епохата ѝ.

Библиография

• „Магнитни свойства на виолетовите лъчи в слънчевия спектър“ (1825)
• „Механизмите на небесата“ (1830)
• „Предварителна дисертация за механизмите на небесата“ (1832)
• „За връзките между физическите науки“ (1834)
• „Физическа география“ (1848)
• „Молекулярна и микроскопична наука“ (1869)

Източници

1. Somerville, Mary Fairfax Greig.
2. Mary T Brück.
3. Somerville, Mary Fairfax Greig.
4. Somerville, Mary Fairfax Greig.
5. Somerville, Mary Fairfax Greig.
6. Appleby, J. H. (1999).
7. O'Connor, John J.; Robertson, Edmund F., Mary Somerville, MacTutor History of Mathematics archive, University of St Andrews
8. Mary T Brück.
9. Arianrhod, Robyn (29 ноември 2012).
10. Gold Medal Recipients (PDF).
11. Freeman, T. W. (1966), Baker, J.N.L. The history of geography (PDF), Cahiers de géographie du Québec (Erudit), 10 No 20, p. 352, Посетен на 26 юни
12. Oughton, M. (1978), Freeman, T. W; Oughton, M.; Pinchemel, P., eds., „Mary Somerville, 1780 – 1872“, Geographers: biobibliographical studies (London and New York: Mansell) 2, p. 109 – 11.
13. Baillie, Joanna (2010).
14. Giancarlo Alisio, Il Cimitero degli Inglesi, Naples, 1993, ISBN 88-435-4520-5