МиГ-29 | |
![]() МиГ-29 от Военновъздушни сили на България | |
Описание | |
---|---|
Държава | СССР |
Тип | изтребител |
Производител | Микоян-Гуревич |
Произведен | 1982 – днес |
Произведени бройки | ок. 1600 |
Единична цена | $11 млн. |
Първи полет | 6 октомври 1977 |
Използван от | Военновъздушни сили на СССР Военновъздушни сили на Руската федерация Военновъздушни сили на Украйна Военновъздушни сили на Беларус Военновъздушни сили на Казахстан Военновъздушни сили на Туркменистан Военновъздушни сили на Азербайджан Военновъздушни сили на Индия Военновъздушни сили на България Военновъздушни сили на Сърбия |
В експлоатация от | август 1983 |
Състояние | в експлоатация |
Тактико-технически данни | |
Размах на крилете | 11,4 m |
Височина | 4,73 m |
Таван на полета | 18 013 m |
МиГ-29 в Общомедия |
МиГ-29 е многоцелеви съветски изтребител от четвърто поколение. Разработен е през 1970-те години от конструкторското бюро Микоян, приет е на въоръжение в Съветските ВВС през 1983 г. и все още се използва широко от руските ВВС и други държави по света. Названието, дадено му от НАТО, е „Fulcrum“ („опорна точка“). Еквивалентни на МиГ-29 американски самолети са F-16 и F-18.
Историята на МиГ-29, както тази на по-големия Су-27, започва през 1969 г., когато Съветският съюз научава за програмата 'FX' на САЩ, която довежда до създаването на изтребителя F-15. Съветското правителство разбира, че новият изтребител ще притежава огромно технологично превъзходство над който и да е съветски изтребител по това време. МиГ-21 е маневрен самолет за своето време, но има сериозни проблеми в обсега на захващане на цели, във въоръжението, а и потенциалът му за модернизиране е почти изчерпан. МиГ-23, разработен да се сравнява с Ф-4 „Фантом“, е бърз и има повече място за гориво и оборудване, но не е така маневрен и няма много възможности в близък въздушен бой. Нужен е по-добре балансиран изтребител – с добра маневреност и модерни системи и оборудване. В отговор Генералният щаб на Съветските въоръжени сили изисква стартирането на нова програма за перспективен фронтови изтребител (ПФИ). Определените характеристики за бъдещия самолет били много амбициозни, изискващи дълъг обсег на действие, добро представяне при къси писти за излитане и кацане и дори при писти без бетонова или асфалтова настилка, отлична маневреност и пъргавост, скорост, надвишаваща Мах 2 и тежко въоръжение.
В това време ВВС на САЩ обявяват конкурс за лек, евтин и масов изтребител (спечелен впоследствие от F-16), който да допълни тежкия, създаван по програмата FX. Конструкторът А. Микоян предлага същия подход при разработването на съветските самолети и малко след смъртта му съветът му е приет – програмата ПФИ е разделена на две подпрограми – ТФИ (тежък фронтови изтребител) и ЛФИ (лек фронтови изтребител). В резултат на първата се появява прототипът на ОКБ Сухой Т-10, станал родоначалник на семейството Су-27, а в резултат на подпрограмата ЛФИ се появява „изделие 9“ – прототипът на бъдещия МиГ-29.
Аеродинамичната схема за новия самолет е разработена главно от ЦАГИ със съдействието и на конструкторското бюро Сухой.
МиГ-29 е изтребител от 4-то поколение. В аеродинамично отношение той е много близък до Су-27, но основните разлики са няколко. МиГ-29 използва в конструкцията си най-вече алуминий, както и редица композитни материали. Крилете са със стреловидна форма. Ъгълът на стреловидност е 420. Самолетът има два вертикални стабилизатора, разположени от двете страни на двигателя и предкрилки в челната част на крилете. При въвеждането си в употреба това е един от първите изтребители, способни да изпълняват акробатичната маневра „Кобра на Пугачов“.
Управлението е хидравлично. МиГ-29 има система за автопилот, но за разлика от Су-27 не разполага с електродистанционна система за управление. Самолетът е много маневрен, с отлично управление при резки и продължителни завои. Конструкцията е предвидена да издържа претоварване със сила на ускорение до 9 g при маневри в бой.
МиГ-29 е задвижван от два турбореактивни двуконтурни двигателя Климов (ТРДДФ) РД-33 с форсажен режим, всеки с тяга 55 kN (81,9 kN с форсаж). В сравнение с други изтребители разстоянието между двигателите е значително, което увеличава подемната сила, намалява натоварването на крилото и подобрява маневреността. Модулната конструкция на двигателите улеснява поддръжката им. С времето се развива цяло семейство такива двигатели, като последните имат сопла с управляем вектор на тягата. Двигателят се отличава с висока устойчивост на газовия поток независимо от условията на околната среда или от изстрелваните оръжия. Ресурсът до основен ремонт на двигателя е ок. 350 часа.
В кабината на стандартен МиГ-29A от 4-то поколение има множество вече остарели аналогови прибори, но при по-модерните модификации има течнокристални цветни дисплеи и компютри, които правят работата с наземни и въздушни цели на пилота по-лека и опростена.
радар Жук-М1
ОЛС
МиГ 29 за пръв път е видян от Запада по време на визита във Финландия през юли 1986 г. Два от тях са показани по време на авиошоу „Farnborough Air Show“ през септември 1988 г. в Англия. През следващата година изтребителят провежда показни полети по време на парижкото авиошоу през 1989 г., където претърпява катастрофа без жертви по време на първата седмица от шоуто. Представянето на МиГ 29 на парижкото авиошоу е едва второто представяне на руски изтребител на световната сцена от 30-те години дотогава. Западните наблюдатели били впечатлени от неговите забележителни способности и изключителна подвижност.
МиГ 29 влиза в битка във войната в Залива в ръцете на иракски пилоти. Според военновъздушните сили на Щатите (USAF) пет МиГ-а са били свалени. Незадоволителна подготовка на пилотите и слаба поддръжка, далеч от тази, която заслужават самолетите, може би са отговорни за липсата на успех. Осем пилота на МиГ-29 избягват в Иран, където сега служат в иранските военновъздушни сили. Според слуховете повечето загуби на МиГ-29 са станали по време на опит за дезертиране на иракски пилоти в Иран.
Кубински МиГ-29УБ свалил два цивилни самолета „Cessna 337“, принадлежащи на организацията „Brothers to the Rescue“ през 1996 г., след като навлезли в кубинското въздушно пространство.
В служба на Сирия МиГ-29 е провеждал полети с цел охрана на границите за Сирия и Ливан. Сирийските пилоти похвалили самолета за изключителните подвижност и оръжейна система на изтребителя.
Индийски изтребители МиГ-29 вземат участие в Каргилската война в Кашмир между Индия и Пакистан. Изтребителите предоставят ескорт на „Мираж 2000“, които бомбардирали с лазерно насочващи се бомби върху вражески цели и изиграват главна роля в защитаването на въздушното превъзходство. Индийските МиГ 29 са познати като „Baaz“ (на хинди: „Орел“). Индийските военновъздушни сили успешно модифицирали и тествали своите МиГ-ове за изстрелване на подобрените руски ракети „Р-77 Вимпел“. Вярва се, че всички индийски изтребители са подобрени с цел да използват тази ракета като стандартно въоръжение. Също така се работело и с цел да бъдат съвместими с индийските ракети „Astra“, които се разработвали в това време. Оттук нататък МиГ-овете давали невероятна подкрепа на бомбардиращите пакистанските цели Миражи. Знае се, че МиГ 29 притежавали „BVRAAM“ ракети като АА-10 и АА-12, които предотвратявали приближаването на пакистанските F-16 дори на 40 километра от контролираната линия. Индийските военновъздушни сили притежават четвъртата по големина в света флотилия от МиГ 29.
МиГ 29 в служба на Югославия и Сърбия: Югославските военновъздушни сили закупили 14 МиГ 29 и два МиГ 29УБ (двуместен) от СССР през 1987 г.[1] По време на войната от 1999 г. натовски F-15 и F-16 свалят пет МиГ-29, а още четири са унищожени на земята.[1]
|
|