Милевци (община Босилеград)

Тази статия е за селото в Западните покрайнини, Сърбия. За селото в България вижте Милевци.

---

Милевци Милевци/Milevci
Милевци 42.5381, 22.4608
Страна	Сърбия
Окръг	Пчински окръг
Община	Босилеград
Надм. височина	1123 m
Население	77 души (2011)
Телефонен код	017

Милèвци (на сръбски: Милевци или Milevci) е село в община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.

География

Село Милевци е разположено в южните склонове на Милевската планина, на север от Босилеград. Състои се от шест разпръснати махали – Ливадска, Село, Арнаутска, Длъга ньива, Га̀ринска и Прекопланска.^[1] Махалата Прекопланци (8 къщи) се намира в най-горните части на селото, връх Милевци(1732м.) в североизточните, а църквата „Свети апостоли Петър и Павле“ в югозападната част на селото. Селото е богато на води. Има много чешми, носещи имената на долините, в които се намират.

История

В началото на ХХ век в землището на Милевци са били запазени следи от каменно укрепление, както и развалини, които според местните жители са останки от стари църкви.^[2] Селото се споменава за пръв път в османски данъчен регистър от 1570, като Миловци и през 1576 година под името Мильовча.^[3] Произлиза от личното име Милѐ

До 1878 година селото е господарско и земите му принадлежат на турски чифликчии, на които селяните изплащат рента. Според Йордан Захариев то е станало господарско през 80-те години на XVIII век. През първата половина на XIX век Милевци се е състояло само от махалите Село (7 къщи) и Прекопланци (2 къщи), а след 1850 година местните жители се разселват и основават и останалите махали.^[4]

В 1864 година селото има 29 ханета (117 мъже), а в 1874 година – 32 ханета (131 мъже, от които 5 цигани-мюсюлмани).^[5]

От 1878 до 1920 година селото е в границите на България и е част последователно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия. През 1878 година земите на чифликчиите са взети от местните жители и по-късно, след правителствен заем, са изплатени на предишните им собственици.

По силата на Ньойския договор от 1919 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1941 – 1944 година Милевци, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление.

Население след 1878 г.

• 1880 – 283 души
• 1900 – 871 души
• 1910 – 397 души
• 1948 – 423 души
• 1953 – 421 души
• 1961 – 376 души
• 1971 – 370 души
• 1981 – 273 души
• 1991 – 205 души
• 2002 – 140 души
• 2011 – 77 души

Етнически състав

Според данните от преброяването от 2002 година, 92,14% от жителите на селото са се декларирали като българи, 2,14% не са обявили етническата си принадлежност, а един е заявил, че е македонец.

Личности

• Стефан Мирчев, активист на организациите на бежанците от Западните покрайнини преди 1944 г.
• Арсо Дойчинов - бивш кмет на селото.

Бележки

1. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 324
2. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 325
3. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 67.
4. Захариев. Й., пос. съч., с. 240, 324
5. Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 192