Михал Грамено
| Михал Грамено Mihal Grameno | |
| албански революционер и журналист | |
 в революционна униформа | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 5 февруари 1931 г.
|
| Михал Грамено в Общомедия | |
Михал Грамено (на албански: Mihal Grameno) е албански революционер, политик и писател, виден деец на Албанското възраждане.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Корча в търговско семейство. Учи в местната гимназия. През 1885 година емигрира в Румъния. В Букурещ влиза в средите на албанската емиграция и става скретар на обществото „Дрита“ през 1889 година.
През 1907 година се присъединява във формираната в София чета на Черчиз Топули, с която обикаля селата в Албания[1] и се опитва да насажда албанизма срещу турчеенето и гъркоманията.[2]
За 2 години четата има само 1 битка, когато четата от 5 души е обградена от 150 турски войници в Машкулора. 4 души от четата успяват да се спасят.[3]
Вътрешната македоно-одринска революционна организация решава да осъществи контакт с албанското революционно движение в Корчанско и войводата Петър Христов Германчето се среща с Грамено в преспанското село Гражден. На 20 септември 1907 година 9 албански делегати пристигат в костурското село Косинец. За 7-8 дни съвещание присъстват общо 55 души, като от албанска страна са Черчиз Топули, Якуб бей от Тишина, Михал Грамено и още шестима, а от българска - войводите Пандо Сидов, Христо Цветков, Кузо Блатски и други. Албанските делегати гостуват по покана на Христо Руков в дома му, където прави фотографии с тях.[4] В спомените си Грамено пише, че албанците са научили много от революционната практика на „българския комитет“.[5]
През 1908 година Грамено участва в Битолския конгрес. През 1909 година той основава в Корча Православна лига (на албански: Lidhja Ortodokse)[6] и редактира вестника със същото име от 1909 – 1910 година. Също така редактира седмичника „Коха“ („Време“) в Корча, а по-късно и в САЩ, където живее от 1915 до 1919 година. През 1919 година се връща в Европа, за да представлява Албания чрез албано-американската общност на Парижката мирна конференция.
През 1920-те години се занимава с журналистика и литературна дейност. При установяването на диктатурата на крал Зог е принуден да се оттегли от обществения живот и тежко болен умира в Корча през 1931 година.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Грамено оставя следните трудове.[7]
- Vdekja („Смъртта“), патриотична поема, публикувана през 1903 г.;
- Mallkimi i gjuhës shqipe, („Прокобата над албанския език“), комедия, публикувана в Букурещ, 1905 г.
- Vdekja e Piros („Смъртта на Пир“), историческа трагедия, публикувана в София, 1906 г.
- Oxhaku („Сърцето“), E puthura („Целувката“) и Varr' i pagëzimit („Гробът на кръщенето“), разкази, Корча, 1909 г.
- Plagët („Раните“), стихосбирка, публикувана в Битоля, 1912 г.
- Kryengritja shqiptare („Албанското въстание“), спомени за революционните му действия срещу турци и гърци, Вльора, 1925 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Skendi, Stavro. The Albanian national awakening, 1878-1912. Princeton University Press, 1967. с. 207, 211, 421. Посетен на 3 юни 2010.
- ↑ Jacques, Edwin. The Albanians: an ethnic history from prehistoric times to the present. McFarland & Company, 1995. ISBN 0899509320. с. 313–317, 348. Посетен на 3 юни 2010.
- ↑ Jacques, Edwin. The Albanians: an ethnic history from prehistoric times to the present. McFarland & Company, 1995. ISBN 0899509320. с. 263 - 264. Посетен на 3 юни 2010.
- ↑ Александрова, Елена. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония, в „Македонски преглед“, 4, 2007, стр. 147.
- ↑ Grameno, M., Kryengritja shqiptare. Vlorë, 1925, 45.
- ↑ Jacques, Edwin. The Albanians: an ethnic history from prehistoric times to the present. McFarland & Company, 1995. ISBN 0899509320. с. 313–314. Посетен на 3 юни 2010.
- ↑ Hoerder, Dirk и др. The Immigrant Labor Press in North America, 1840s-1970s: An Annotated Bibliography: Volume 2: Migrants from Eastern and Southeastern Europe 031326077X. 1987. с. 474. Посетен на 3 юни 2010.
