Мишел Уелбек

Мишел Уелбек
Мишел Уелбек, юни 2008 г.
Мишел Уелбек, юни 2008 г.
ПсевдонимМишел Уелбек
Роден26 февруари 1958 г. (66 г.)
Професияписател, актьор, режисьор
Националност Франция
Активен период1991-
Жанрроман, есе
Направлениепостмодернизъм
Известни творби„Елементарните частици“ (1998)
„Платформата“ (2001)
Награди„Тристан Цара“ (1992)
„Prix de Flore“ (1996)
„Prix Novembre“ (1998)
Meilleur livre de l'année (1998)
IMPAC (2002)
„Prix Interallié“ (2005)
Гонкур (2010)
Повлиян от
Уебсайтwww.houellebecq.info
Мишел Уелбек в Общомедия

Мишел Уелбек (на френски: Michel Houellebecq) е псевдоним на Мишел Томас (Michel Thomas), френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“).

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Мишел Уелбек публикува за първи път през 1991 г. два сборника с поезия. Критиката не ги забелязва. Повечето от засегнатите теми – самотата, критиката на либерализма дори и в сферата на личния живот, ще присъстват и в бъдещите му книги.

Няколко издателства отказват да публикуват първия му роман „Разширяване полето на борбата“ („Extension du domaine de la lutte“), издаден накрая от Морис Надо през 1994. Той утвърждава Уелбек като основоположник на ново поколение писатели (след ситуационистите), които описват нищетата и безсърдечието на съвременния човек. Романът намира своята аудитория без промоции и реклама, предимно с лични отзиви. Адаптиран е за френската телевизия през 1999 от Philippe Harel, а за датската, от Jens Albinus през 2002.

Натюрморт с българското издание на „Елементарните частици“ на Уелбек.

Следващият роман на Мишел Уелбек – „Елементарни частици“ предизвиква медиен скандал. Авторът е изгонен от литературното списание Perpendiculaire за съмнителни, неблагонадеждни настроения и мисли. Авторът яростно отговаря във вестник „Монд“ и така обръща всичко в своя полза и реклама. На страниците на романа присъстват нападки (макар и символични, но все пак поименни) срещу писателя Филип Солерс. Въпреки това книгата е наградена с Prix Novembre, от жури, в което участва и Филип Солерс. Последният ще свидетелства в полза на Уелбек по време на процеса срещу него за изказвания, накърняващи исляма. Уелбек и преводачът му Frank Wynne получават наградата IMPAC 2002 за Atomised, англоезичния превод на този роман.

Следват „Платформата“ (2001), Възможност за остров, Карта и територия (2010), удостоена с наградата Гонкур и Подчинение (2015), в който се разказва как би изглеждала Франция под управлението на демократично избран президент, който налага исляма в образованието. По стечение на обстоятелствата този роман се появява във Франция в деня на нападението срещу „Шарли Ебдо“. За втори път той се оказва пророк на събития, свързани с ислямски тероризъм. В атентата загива личният му приятел Бернар Марис.

Уелбек издава и музикален албум „Човешко присъствие“, сходен по стил с неговата поезия. Той пее или по-скоро напевно чете текстовете си. Представя албума си и на няколко концерта.

Уелбек отдава голямо значение и на творчеството си на есеист.

В края на 90-те години напуска Франция и живее в Ирландия и Испания.

През 2016 г. Мишел Уелбек е удостоен с швейцарската литературна награда „Франк Ширмахер“. Получава Орден на почетния легион в 2019 г.[1]

Отличия и награди

[редактиране | редактиране на кода]

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
Мишел Уелбек (2008)

Отличия

[редактиране | редактиране на кода]

През 2019 г. е обявен за кавалер на Ордена на Почетния легион.

Друго признание

[редактиране | редактиране на кода]

На негово име е кръстен астероидът (361450) Houellebecq.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Мишел Уелбек в Порто Алегри (2016)
  • Contre le monde, contre la vie, essai sur Lovecraft, éditions du Rocher (1991)
  • Rester vivant, méthode, La Différence (1991)
  • La poursuite du bonheur, poèmes, La Différence (1992)
  • Extension du domaine de la lutte, roman, Maurice Nadeau (1994)
    По-широко поле за борбата. Превод от френски Красимир Кавалджиев. ИК „Колибри“, 2013, 125 с. ISBN 978-619-150-134-2[8]
  • La peau, poèmes, livre d'artiste avec Sarah Wiame (six cent quatre-vingts exemplaires, mai 1995)
  • La ville, poèmes, livre d'artiste avec Sarah Wiame (vingt-cinq exemplaires, janvier 1996)
  • Le sens du combat, poèmes, Flammarion (1996)
  • Rester vivant et La poursuite du bonheur, réédition remaniée en un volume, Flammarion (1997)
  • Interventions, recueil d’essais, Flammarion (1998)
  • Les Particules élémentaires, roman (prix Novembre) Flammarion (1998)
    Елементарните частици. Превод от френски Красимир Петров. ИК „Факел Експрес“, 2010, 268 с. ISBN 978-954-9772-71-5[9][10][11][12][13]
  • Renaissance, poèmes, Flammarion (1999)
  • Lanzarote, roman, Flammarion (2000)
    Лансароте и други текстове, превод от френски Александра Велева. София: Факел Експрес, 2016
  • Plateforme, roman, Flammarion (2001)
    Платформата. Превод от френски Александра Велева. ИК „Факел Експрес“, 2004, ISBN 978-954-9772-27-2[14]
  • La possibilité d'une île, roman (prix Interallié), Fayard (2005)
    Възможност за остров. Превод от френски Галина Меламед. ИК „Факел Експрес“, 2006, 424 с. ISBN 978-954-9772-42-5[15][16]
  • Ennemis publics, correspondance avec Bernard-Henri Levy, Flammarion/Grasset (2008)
    Публични врагове, превод от френски Александра Велева. София: Факел Експрес, 2017 ISBN 978-619-7279-16-0
  • La carte et le territoire, roman, Flammarion (2010)
    Карта и територия. Превод от френски Красимир Петров. ИК „Факел Експрес“, 2012, 376 с. ISBN 978-954-9772-77-7[17][18][19][20]
  • Soumission (2015) Paris: Flammarion
    Подчинение, превод от френски Александра Велева. София: Факел Експрес, 2015 ISBN 978-954-9772-97-5[21][22][23][24]
  • Sérotonine, Flammarion, Paris (2019)
    Серотонин, превод от френски Александра Велева. София: Факел Експрес, 2019, 328 стр. ISBN 978-619-7279-25-2
  • Anéantir (2022), Paris: Flammarion.

Екранизации

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1978 Cristal de souffrance
  • 1982 Déséquilibres
  • 1999 Extension du domaine de la lutte – по романа, сценарий
  • 2001 La rivière
  • 2002 Udvidelse af kampzonen – ТВ филм, по романа „По-широко поле за борбата“
  • 2004 Monde extérieur
  • 2004 Glimpse 12 – текст
  • 2006 Le monde n'est pas un panorama
  • 2006 Елементарни частици, Elementarteilchen – по романа
  • 2008 La possibilité d'une île – по романа „Възможност за остров“, сценарий и диалог
  • 2014 Isolement – видео
  • 2014 Les Particules Élémentaires – видео, по романа
  • 2016 To Stay Alive: A Method – документален, по „Rester vivant“
  • 2019 Unterwerfung – ТВ филм, по романа „Подчинение“

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ {фр} Декрет на Еманюел Макрон във френския държавен вестник от 31.12.2018
  2. ↑ а б в г д е Laurent Martinet. La petite histoire de Houellebecq et des prix // L'Express. 8 novembre 2010.
  3. ↑ Houellebecq remporte le prix IMPAC // Le Devoir. 15 mai 2002.
  4. ↑ Michel Houellebecq lauréat du 7×10{{{1}}} prix de la BnF // Le Point. 4 juin 2015.
  5. ↑ Saïd Mahrane. Déclin de l'Occident : d'Oswald Spengler à Michel Houellebecq // Le Point. 5 octobre 2018..
  6. ↑ Jefferson Desport. Houellebecq, lauréat du prix La Tour Carnet // Sud Ouest. 14 octobre 2018.
  7. ↑ Staatspreis für Europäische Literatur an Michel Houellebecq // Der Standard. 8 mai 2019.
  8. ↑ Катя Атанасова, „Анатомия на горчивината“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 19 ноември 2013 г.
  9. ↑ Йордан Ефтимов, „Елементарните частици“, рец. в електронното списание „Sofia Live“, 28 януари 2011 г.
  10. ↑ John Crace, „Atomised by Michel Houellebecq“, рец. във в. „Гардиан“, 10 септември 2009. ((en))
  11. ↑ Alex Clark, „Atom bomb“, рец. във в. „Гардиан“, 13 май 2000. ((en))
  12. ↑ Andrew Marr, „We're all doomed...“, рец. във в. „Обзървър“, 21 май 2000. ((en))
  13. ↑ Nicholas Lezard, „Atom bomb“, рец. във в. „Гардиан“, 24 февруари 2001. ((en))
  14. ↑ Атанас Попов, „Другото лице на Франция“, рец. в електронно списание LiterNet, 18 октомври 2004, № 10 (59)
  15. ↑ Ангел Игов, „Колко е банално да бъдеш скандален“ Архив на оригинала от 2007-02-25 в Wayback Machine., рец. във в. „Култура“, бр. 7 (2446), 21 февруари 2007 г.
  16. ↑ Jonathan Beckman, „Lost in translation“, рец. във в. „Обзървър“, 23 юли 2006. ((en))
  17. ↑ Бойко Пенчев, „Умореният пророк“, рец. във в. „Капитал“, 29 февруари 2012 г.
  18. ↑ Alex Clark, „The Map and the Territory by Michel Houellebecq – review“, рец. във в. „Гардиан“, 21 септември 2011. ((en))
  19. ↑ Jonathan Jones, „Artistic licence to thrill: Houellebecq's The Map and the Territory“, рец. във в. „Гардиан“, 21 септември 2011. ((en))
  20. ↑ George Walden, „La carte et le territoire by Michel Houellebecq – review“, рец. във в. „Гардиан“, 10 октомври 2010. ((en))
  21. ↑ „Българска премиера за „Подчинение“ на Уелбек, разказващ религиозно-политически страхове“, mediapool.bg, 11 август 2015 г.
  22. ↑ Откъс от „Подчинение“, Портал за култура, изкуство и общество, 13 август 2015 г.
  23. ↑ Виктор Ерофеев, „От безверието към подчинението“, Портал за култура, изкуство и общество, 1 септември 2015 г.
  24. ↑ Александър Кьосев, Миглена Николчина, „Бавното четене: Мишел Уелбек. Подчинение“, разговор за книгата във в. „Култура“, бр. 43 (3145), 23 декември 2016 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни