Мощи

Мощехранителницата и черепа на Свети Ив от Кермартин (1253-1303) в Трегуе, Бретан, Франция

Мощите (на латински: reliquiae, останки) са тялото или нетленна частица от тялото на човек, обявен за светец от християнската църква. Църквата благоговейно почита тези останки на като изпълнени с благодат светини. В християнската теология се смята, че в мощите на светците почива сам Бог и те имат дар да творят чудеса. [1][2][3]

Още в ранното християнство съществуват вярвания, че светите мощи помагат на вярващите в беда и болести. Мощите стават обект на почитание и църквите, където се намират, стават особени места за поклонение. Прочути са например градовете Бари и Кьолн с мощите на Свети Николай и на Тримата влъхви. Съхраняват се най-често в реликварий – специален съд или кутия.

Под „нетленни мощи“ се разбира малко или повече добре запазено тяло на светец. В житията на някои светци са описани много такива случаи, но намирането на нетленни мощи при откриването на гроба на свят християнин не е задължително условие за канонизация.[4]

Каноничната православна практика повелява при освещаването на нов или възстановяването на стар храм той да получи мощи от светец. В православната църква частици от свети мощи се вшиват в т.нар. антиминс и задължително се вграждат в Светия Престол – основната част от олтара на православния храм, където се извършва Евхаристията като част от Литургията. В католическата църква във всеки олтар задължително е вградена частица от мощите на светец.

Често пренасянето на мощи се чества като църковен празник. На 9 май църквата чества пренасянето мощите на св. Николай от турския гр. Мира (днес гр. Демре до курорта Анталия) в южноиталианския гр. Бари. На този ден през 1087 г. мощите на светеца са посрещнати тържествено и стават цел на поклонници. В църквата Св. Николай в града те се почитат до днес като чудотворни.

Свети мощи в България

[редактиране | редактиране на кода]
  • При разкопки на църквата „Св. София“ в София е намерен сребърен реликварий.
  • Новият храм (2009), носещ името „Свети Власий“ в курортния гр. Свети Влас, построен на мястото на манастирски комплекс, притежава частица от мощите на Свети Власий.

В представителната църква във Велики Преслав, построена лично от ичиргу боила Мостич, който е бил погребан по-късно в нея, са открити керамични плочки с надписи. Те са публикувани преди повече от половин век от проф. Станчо Ваклинов. Плочките свидетелствуват, че в специална ниша в храма са били отдавани почести на мощи (или на части от тях) на високопочитани в православния свят светци – сред тях е света Мария Египетска.

Около най-голямата базилика във Велики Преслав, вероятно посветена на Божията Майка, разкрита в последните няколко години от проф. Маргарита Ваклинова, са открити няколко долепени до кораба външни параклиси или мартирии-мавзолеи. Кой обаче е бил погребан там, все още няма писмени данни.

Доцент Павел Георгиев от Шумен има солидно изследване за открития преди повече от 40 г. мартирий в Голямата архиепископска базилика в първопрестолна Плиска. Според изследователи е възможно в него да се били съхранени мощите на първия български светец Боян Енравота.

Особен интерес представлява уникалната гробница в местността Кирека край град Каспичан, част от историко археологическият резерват Мадара. Тя представлява издялано в скалата помещение с приблизителни размери 4 на 4 м. В стена е съхранен монолитен саркофаг, издялан в самата скала. За това, че в него са съхранявани мощи на светец, свидетелствува улеят за изтичане на сакрални течности, както и изтритият праг на незапазената до днес монолитна врата. Отляво на входа отвън е издялан филигранен кръст с флорални елементи. Някои археелози предполагат, че е възможно там да се покоили мощите на свети цар Борис Михаил. В близост до гробницата е разкрит, но недокрай проучен, представителен манастир, от който има пряка видимост към Плиска. Други археолози допускат, че е възможно там да е бил погребан духовният вожд на готите свети епископ Вулфила, създател на готската писменост и преводач на Библията на този език. Съседният манастир е един от малкото раннохристиянски.

  1. Православен речник на Българския православен портал „Православието“
  2. Св. Юстин Попович, Светите мощи, „Духовна култура“, кн. 9/2005 г., архив на оригинала от 10 юли 2015, https://web.archive.org/web/20150710104645/http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=235, посетен на 9 юли 2015 
  3. Thomas Head, The Cult of the Saints and Their Relics, The On-line Reference Book for Medieval Studies (the ORB), College of Staten Island, City University of New York
  4. Александра Карамихалева, За нетлението и чудотворството на светите мощи, „Православна младеж“
  5. Мая Петрова, Бележки върху преславските керамични „етикети“ към мощи на светци (Св. Мария/св. Марина Антиохийска), сп. „Старобългарска литература“, бр. 35 – 36, 2006 г. // Архивиран от оригинала на 2015-07-08. Посетен на 2009-07-05.
  6. Цар Иван Асен поискал мощите на света Петка Българска вместо злато, в. „Атака“, 15 октомври 2008 г.
  7. Официален сайт на храм „Св. Неделя“ – София. История на храма
  8. Официален сайт на храм „Св. Седмочисленици“ – София. История на храма
  9. В "Храм „Преоображение Господне“ се намират част от мощите св. Йоан Кръстител"