Награда „Еразъм“ | |
Присъждана за | за изключителен принос към културата, обществото или обществените науки в Европа и останалата част от света |
---|---|
От | Фондация Praemium Erasmianum |
Място | Кралски дворец в Амстердам |
Държава | Нидерландия |
Възнаграждение | 150 хил. евро |
Първо връчване | 1958 г. |
Награда „Еразъм“ в Общомедия |
Награда „Еразъм“ е ежегодна награда, връчвана от Управителния съвет на фондация Praemium Erasmianum на отделни хора или организации за изключителен принос към културата, обществото или обществените науки в Европа и останалата част от света.[1] Това е едно от най-значимите отличия, давани в Европа.[2] Премията е наречена на името на нидерландския ренесансов хуманист Еразъм Ротердамски.
Към 2015 година наградата се състои от сума в размер на 150 хил. евро[1] и знак с дизайн на Бруно Нинабер ван Ейбен от 1995 година, представляващ лента, сгъната във вид на хармоника, завършваща в двата края с титаниеви плочки. Върху лентата е изписан текст, взет от собственоръчно писмо на Еразъм до Жан Каронделе, написано на 5 януари 1523. Текстът гласи:
„variae sunt ingeniorum dotes multae seculorum varietates sunt. quod quisque potest in medium proferat nec alteri quisquam invideat qui pro sua virili suoque modo conatur publicis studiis utilitatis aliquid adiungere.“
което в превод означава:
„Разнообразни са талантите на даровитите хора и много са различията между поколенията. Нека който открие нещо, да го направи достояние и останалите да не му завиждат за това, че според силите си и по свой начин допринася в полза на общите изследвания.“[3]
Церемонията по награждаване обичайно се провежда в Кралския дворец в Амстердам, където се връчва от патрона на фондацията, крал Вилем-Александър Нидерландски (към 2015). Покрай връчването на награда „Еразъм“ се провеждат и множество други прояви в сътрудничество с академични и културни организации, включително публични лекции, научни конференции и семинари, изложби, театрални, музикални и танцови постановки, и други образователни събития. Публикува се и есе, посветено на лауреатите и техния принос.[4]
Награда „Еразъм“ е връчена за първи път през 1958 година. Към 2015 година тя е давана общо 73 пъти в течение на 53 години.[1][5] Областта, в която наградата се връчва ежегодно, се решава предварително от управителния съвет на фондацията. Консултативен съвет се консултира с нидерландски и чужди експерти преди да предложи лауреата. Окончателният избор на лауреата се прави от борда на фондацията.[4]
Наградата „Еразъм“ не е насочена към стимулирането на млади изследователи.[4] Въпреки това, от 1988 година фондацията „Praemium Erasmianum“ връчва ежегодни награди за висококачествени докторски изследвания в областта на хуманитарните или обществените науки.
ВНИМАНИЕ: Тази статия се нуждае от частичен или цялостен превод. Ако имате познания по използвания език, не се колебайте! Чуждият текст, който не е преведен до 2 седмици след поставянето на шаблона, ще бъде изтрит. Благодарим Ви, че помагате на Уикипедия! |
Снимка | Година | Лауреат | Бележки | Източник |
---|---|---|---|---|
1958 | Народът на Австрия | Културно наследство. Наградата е връчена в Университета на Милано. Средствата от наградата са дадени за австрийци, учещи в Европа, чуждестранни студенти, учещи в Австрия, и за разкопките в Ефес. | [5][6] | |
1959 | Роберт Шуман | [5] | ||
1959 | Карл Ясперс | [5] | ||
1960 | Марк Шагал | [5] | ||
1960 | Оскар Кокошка | [5] | ||
1962 | Романо Гуардини | [5] | ||
1963 | Мартин Бубер | [5] | ||
1964 | Union Académique Internationale | [5] | ||
1965 | Чарлз Чаплин, Ингмар Бергман | [5] | ||
1966 | Хърбърт Рийд, Рене Юиг | [5] | ||
1967 | Ян Тинберген | [5] | ||
1968 | Хенри Мур | [5] | ||
1969 | Габриел Марсел, Карл Фридрих фон Вайцзекер | [5] | ||
1970 | Ханс Шарун | [5] | ||
1971 | Оливие Месиен | [5] | ||
1972 | Жан Пиаже | [5] | ||
1973 | Клод Леви-Строс | [5] | ||
1974 | Нинет дьо Валоа, Морис Бежар | [5] | ||
1975 | Ернст Гомбрих, Willem Sandberg | [5] | ||
1976 | Амнести Интернешънъл, Рене Давид | [5] | ||
1977 | Werner Kaegi, Жан Моне | [5] | ||
1978 | Куклен театър:
|
[5] | ||
1979 | Die Zeit, Нойе Цюрхер Цайтунг | [5] | ||
1980 | Николаус Арнонкур, Густав Леонхард | [5] | ||
1981 | Жан Пруве | [5] | ||
1982 | Edward Schillebeeckx | [5] | ||
1983 | Реймон Арон, Исая Бърлин, Лешек Колаковски, Маргьорит Юрсенар | [5] | ||
1984 | Масимо Палотино | [5] | ||
1985 | Пол Дьолуврие | [5] | ||
1986 | Вацлав Хавел | [5] | ||
1987 | Alexander King | [5] | ||
1988 | Жак Льоду | [5] | ||
1989 | Международна комисия на юристите | [5] | ||
1990 | Греъм Кларк | [5] | ||
1991 | Бернарт Хайтинк | [5] | ||
1992 | Главен архив на Индиите | [5] | ||
1992 | Симон Визентал | [5] | ||
1993 | Петер Щайн | [5] | ||
1994 | Зигмар Полке | [5] | ||
1995 | Ренцо Пиано | [5] | ||
1996 | Уилям Харди Макнийл | [5] | ||
1997 | Жак Делор | [5] | ||
1998 | Маурицио Кагел, Питър Селарс | [5] | ||
1999 | Мери Робинсън | [5] | ||
2000 | Ханс ван Манен | [5] | ||
2001 | Клаудио Магрис, Адам Михник | [5] | ||
2002 | Бернд и Хила Бехер | [5] | ||
2003 | Алън Дейвидсън | [5] | ||
2004 | Абдолкарим Соруш, Садик Ал-Азм и Фатема Мерниси | [5] | ||
2005 | Саймън Шефър и Стивън Шейпин | [5] | ||
2006 | Пиер Бернар | [5] | ||
2007 | Петер Форгач | [5] | ||
2008 | Иън Бурума | [5] | ||
2009 | Антонио Касезе, Бенджамин Ференц | [5] | ||
2010 | Хосе Антонио Абреу | [5] | ||
2011 | Хуан Бускетс | [5] | ||
2012 | Даниъл Денет | [5] | ||
2013 | Юрген Хабермас | [5] | ||
2014 | Frie Leysen | Тема „Театър, публика и общество“ | [5][7] | |
2015 | Уикипедианската общност | За промотирането на разпространението на знание чрез разбираема и универсално достъпна енциклопедия. За да постигнат това, създателите на Уикипедия са проектирали нова и ефективна демократична платформа. Премията специално признава Уикипедия като общност – споделен проект, който събира десетки хиляди доброволци от целия свят." | [1][2] | |
2016 | Антония Сюзън Байът | [8][9] | ||
2017 | Мишел Ламон | „За нейния принос в изследването на социалните науки за връзката между знание, власт и разнообразие.“ | [10] | |
2018 | Барбара Еренрайх | За даването на „глас на групи в обществото, които иначе биха останали нечути“. | [11] | |
2019 | Джон Адамс | „Защото е създал нов музикален идиом, смесвайки елементи от джаза, попмузиката и класическата музика“ | [12] |