Никола Мушанов

Никола Мушанов
български политик

Роден
Починал
10 май 1951 г. (79 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Политика
ПартияДемократическа партия
Народен представител в:
XII ОНС   XIV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   XXV ОНС   
23-ти министър-председател на България
12 октомври 193119 май 1934
Семейство
СъпругаРайна Мушанова
Никола Мушанов в Общомедия

Никола Стойков Мушанов е адвокат и виден български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на XX век. Той е министър-председател на България начело на три правителства (1931 – 1934 г.). Неговият племенник Стойчо Мошанов е също известен български политик.

Никола Мушанов е роден на 12 април 1872 г. в Дряново. Неговите родители са Стойчо Колев Мушанов и Йона Станева.[1]

Никола Мушанов завършва право в Екс ан Прованс, Франция, през 1893 година. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна (1893 – 1896) и адвокат в Русе (1897 – 1908). Включва се в Демократическата партия и е министър на народното просвещение (1908 – 1910) и министър на вътрешните работи (1910 – 1911) в първото и второто правителство на Александър Малинов.

В края и след Първата световна война, между 21 юни 1918 и 7 май 1919 година, е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на железниците, пощите и телеграфите и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров. Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на Българския земеделски народен съюз, той е изпратен в затвора през 1922 г. След освобождаването му остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.

През 1931 г. влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври същата година оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Обявява се против присъединяването на България към Тристранния пакт.[2] Мушанов участва в кампанията за спасяването на българските евреи.

Мушанов участва в правителството на Константин Муравиев, което прави последен опит да избегне настъплението на Съветския съюз срещу България, за което е осъден от т.нар. „Народен съд“ на 1 г. затвор.[3] Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възстановява Демократическата партия.[4] През 1947 г. е интерниран в Търново, а през 1949 г. – в село Заград.[5]

В началото на май 1951 г. е арестуван и разследван за връзки със забранените опозиционни партии и последователи на Трайчо Костов. Умира на 21 май в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност, като официалната диагноза е „разрив на сърцето“.[6]

Никола Мушанов е женен за Райна Мушанова.

На Никола Мушанов е наречен булевард в София (Карта).

  1. В автобиографията си Никола Мушанов посочва, че е роден на Сирни Заговезни 1871 или 1872 г., но е възприел кръщелната си дата 2 април 1872 г. за рождена. Мушанов, Никола. Дневник. Спомени. Автобиография. Съставителство и бележки: Нина Киселкова със сътрудничеството на Сузана Хазан. София, „Изток-Запад“, 2017. ISBN 978-619-01-0117-8. с. 514
  2. България 20 век: Алманах. София, ИК „Труд“, 1999. ISBN 954-528-146-4. с. 100.
  3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 309 – 310.
  4. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 691.
  5. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 309 – 310.
  6. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 175.
--- министър без портфейл (2 септември 1944 – 9 септември 1944) ---