Никълъс Спаркс

Никълъс Спаркс
Nicholas Charles Sparks
Роден31 декември 1965 г.(1965-12-31)
Професияписател, сценарист, продуцент
Националност САЩ
Активен период1996 -
Жанрлюбовен роман, драма
Темахристиянство, любов, трагедия, вяра
СъпругаКати Спаркс (1989 – 2015)
ДецаЛандън, Майлс, Райън, Лекси и Савана
Уебсайтnicholassparks.com
Никълъс Спаркс в Общомедия

Никълъс Чарлс Спаркс (на английски: Nicholas Charles Sparks) е американски автор на редица бестселъри в целия свят. Писателят пише романи с теми свързани с християнството, любовта и вярата като е издал 15 книги. По едни от най-известните книги на автора са направени и филми – Писмо в бутилка (Message In A Bottle) (1999), Незабравимата (A Walk to Remember) (2002), Тетрадката (The Notebook) (2004), Нощи в Роданте (Nights In Rodanthe) (2008), С дъх на канела (Dear John) (2010), Последна песен (The Last Song) (2010), „Най-дългото пътуване“ (2015) („The Longest Ride“)

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Никълъс Спаркс е роден на 31 декември 1965 г. в Омаха, Небраска, САЩ. Семейството му сменя често своето местожителство през годините минавайки през Минесота, Лос Анджелис и Гранд Айланд, Небраска преди най-накрая да се установи във Феър Окс, Калифорния през 1973. Писателят живее и учи там до 1984 г., когато получава пълна стипендия за университета Нотр Дам и се мести в Индиана. След завършването на университета през 1988 г., писателят работи като брокер на недвижими имоти, келнер, реставратор на къщи, също така произвежда ортопедични уреди и работи като представител на лекарствени продукти. В свободното си време пише романи, първите два от които попадат в чекмеджето му. Запознава се със съпругата си Кейти през 1988 г. и се жени за нея през юли 1989 г. През 1992 г. семейството се мести от Сакраменто, Калифорния в Северна Каролина.

През 1990 той написва заедно с Били Майлс книгата „Wokini oder Die Suche nach dem verborgenen Glück“, която се публикува от едно малко издателство. През май 1994, на възраст от 28 години, Спаркс решава да напише роман, вдъхновен от историята на бабата и дядото на жена си. Така за шест месеца възниква романът „The Notebook“ („Тетрадката“), който се превръща и в първия бестселър на автора. Следват много други такива романи, преведени на повече от 35 езика и голяма част от тях филмирани.

Той живее в Ню Бърн, Северна Каролина заедно с жена си Кейти и петте им деца – Ландън, Майлс, Райън, Лекси и Савана. На 6 януари 2015 г. е публикувано съобщение за развода на Никълъс Спаркс със съпругата му, в което се казва, че те остават близки приятели.[1]

Спаркс използва имената на децата си за главни фигури в своите романи („A Bend in the Road“ – Майлс Райън; „A Walk to Remember“ – Ландън Картър; „Dear John“ – Савана Къртис; „True Believer“ – Лекси Дарнел).

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Nicholas Sparks and Wife Separate // PEOPLE.com. 2015-01-06. Посетен на 2020-05-29.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • „The Notebook“ (октомври 1996; „Тетрадката“)
  • „Message in a Bottle“ (април 1998; „Писмо в бутилка“)
  • „A Walk to Remember“ (октомври 1999; „Незабравима разходка“)
  • „The Rescue“ (септември 2000; „Спасителят“)
  • „A Bend in the Road“ (септември 2001; „Завой на пътя“)
  • „Nights in Rodanthe“ (септември 2002; „Нощи в Роданте“)
  • „The Guardian“ (април 2003; „Никога не си сама“)
  • „The Wedding“ (септември 2003; „Един ден, един живот“, продължение на „Тетрадката“)
  • „Three Weeks with My Brother“ (Април 2004; „Три седмици с брат ми“)
  • „True Believer“ (април 2005; „Светлинка в нощта“)
  • „At First Sight“ (октомври 2005; „Дарът на светулките“)
  • „Dear John“ (октомври 2006; „С дъх на канела“)
  • „The Choice“ (септември 2007; „Изборът“)
  • „The Lucky One“ (септември 2008; „Талисманът“)
  • „The Last Song“ (септември 2009; „Последна песен“)
  • „Safe Haven“ (септември 2010; „Пристан за двама“)
  • „The Best of Me“ (октомври 2011; „Моят път към теб“)
  • „The Longest Ride“ (септември 2013; „Най-дългото пътуване“)
  • „See Me“ (октомври 2015; „Виж ме“)
  • „Two By Two“ (октомври 2016; „Винаги двамата“)
  • „Every Breath“ (октомври 2018; „Всеки мой дъх“)
  • The return (септември 2020; „Завръщане“)
  • The wish (септември 2021)

Екранизации

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни