За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 16:37, 16 ноември 2019 (UTC). |
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Нуклеотидът е органична молекула, състояща се от азотсъдържащо хетероциклично производно (обикновено на пурина или пиримидина), означавани често като „азотна база“, монозахариден остатък (обикновено на пентозите дезоксирибоза в ДНК или рибоза в РНК), и фосфатна или полифосфатна група.
Нуклеотидът е мономер или структурна единица на полинуклеотидните вериги на нуклеиновите киселини, както при РНК и ДНК. Някои нуклеотиди играят важна роля в преноса и трансформацията на клетъчна енергия, както и в ензимната регулация.
Азотната база може да бъде пуриново или пиримидиново производно. Основните пуринови производни, срещащи се в структурата както на ДНК, така и на РНК, са аденозин и гуанозин. Пиримидиновите бази са цитозин, тимин и урацил; цитозинът и тиминът се срещат в ДНК, а цитозинът и урацилът в РНК. Съществуват множество модификации на основните бази, като те са много по-разпространени в РНК, където играят роля в множество аспекти от „живота“ и функционирането на РНК.
В ДНК аденин се сдвоява с тимин с две водородни връзки, а гуанин с цитозин с три водородни връзки, докато при РНК тимин е заменен от урацил.
Азотната база се свързва посредством N1-атома (за пиримидините) и N9-атома (за пурините) от хетероцикличния пръстен с C1-атома на пентоза, посредством N-гликозидна връзка. Така се формира нуклеозид.
Хидроксилната група при C5-атома на рибозата бива фосфорилирана, което превръща нуклеозида в нуклеотид (нуклеотид монофосфат).
Имената на нуклеотидите се съкращават стандартно в четирибуквени кодове.[1] Първата буква е малка и показва, дали нуклеотидът е рибонуклеотид (р), или дезоксирибонуклеотид (д). Втората буква показва нуклеобазата:
Третата и четвъртата буква индикират дължината на прикачената фосфатна връзка (моно-, ди-, три-) и присъствието на фосфат (Ф).
Например, дезокси-цитозин-трифосфат се съкращава като дЦТФ.
|