Обсада на Севастопол (1941 – 1942)

Обсада на Севастопол
Втора световна война, Източен фронт
Фронтовите линии по времето на Обсадата на Севастопол.
Информация
Период	30 октомври 1941 – 4 юли 1942
Място	Севастопол
Резултат	германска победа
Страни в конфликта
Германия  Румъния  СССР
Командири и лидери
Ерих фон Манщайн Филип Октябърски Иван Петров
Сили
в края на обсадата: 200 000[1] в началото на обсадата: 52 000[2] при последния щурм: 106 000[3]
Жертви и загуби
25 500 убити и ранени (в т. ч. 2500 румънци)[1] общо 200 000 души (в т. ч. 157 000 безвъзвратни загуби)[2]
44.604722, 33.541111
Обсада на Севастопол в Общомедия

Обсадата на Севастопол от октомври 1941 до юли 1942 г. е сражение между Съветския съюз, от една страна, и Германия и Румъния, от друга, по време на Втората световна война, завършило с временно завладяване на Кримския полуостров от немско-румънските войски.

Предхождащи събития

През юли 1941 г., скоро след нападението на Германия и няколко съюзни на нея държави срещу СССР, съветското командване взема мерки за доизграждане на Севастополската крепост. Крепостта включва три отбранителни линии, съставени от окопи, бетонни фортове, артилерийски и картечни гнезда, противотанкови ровове, минни полета и телени заграждения^[3]. През септември германските войски разгромяват съветските войски при Киев^[4] и излизат на подстъпите на Крим. Съветските войски, съсредоточени на полуострова, са потенциална заплаха за южния фланг на настъплението към Кавказ и петролните находища край Каспийско море. Затова германското командване отдава първостепенно значение на разгрома им и завладяването на Крим.^[5]

Обсадата

На 27 октомври немската 11-а армия начело с генерал Ерих фон Манщайн пробива отбраната на Перекопския провлак и нахлува в полуострова. До средата на ноември обсадата около Севастопол е сключена^[6]. Боевете за града започват още на 30 октомври. Три седмици по-късно първият опит за овладяване на града от немците е провален окончателно от съветските войски, командвани от вицеадмирал Филип Октябърски и генерал Иван Петров^[3]. Нов щурм е предприет през втората половина на декември. Атакуващите немски сили са подкрепени от румънски части. Бранителите удържат натиска им благодарение на подкрепленията, които получават по море, и на десантите, предприети на 26 – 29 декември от съветското командване с Керченско-Феодосийската операция в източния край на Кримския полуостров, които принуждават немците да оттеглят част от войските си от Севастопол^[3].^[7][8]

Падане на крепостта

Победата при Керч през май 1942 г. позволява на Манщайн да съсредоточи срещу Севастопол 200 000 войници, 450 танка, над 2000 оръдия и миномети и над 1000 самолета. Срещу тези сили гарнизонът на крепостта разполага със 106 000 бойци, 38 танка, 1500 оръдия и миномети и 116 самолета^[3]. Последният щурм започва на 7 юни, предхождан от 4-дневен артилерийски обстрел по отбранителните позиции. Между 13 и 20 юни са превзети основните фортове на крепостта („Сталин“, „Сибир“, „Максим Горки“ и „Ленин“). На 18 юни германците достигат брега на Северния залив срещу града (виж картата) и прекъсват снабдяването на бранителите с боеприпаси по море, а на 29 юни форсират залива. Градът пада в германски ръце. На 4 юли е преодоляна последната съпротива на съветските войски на нос Херсонес^[3].^[9][10] Пленени са 97 000 съветски военнослужещи.^[1][11]

Равносметка

С превземането на Севастопол целият Крим попада под германски контрол. Значителни сили на Вермахта, заети дотогава с обсадата, са прехвърлени в други участъци на Източния фронт. Окупацията на Севастопол трае до пролетта на 1944 г., когато градът е освободен от Червената армия.

Карти

От „RKKA in World War II“ (взети на 5.4.2008):

• Боеве за Крим, октомври–ноември 1941 г.((en))((ru))
• Първи щурм на Севастопол, ноември 1941 г.((ru))
• Втори щурм, декември 1941 г.((ru))
• Третият щурм на Севастопол, юни–юли 1942 г.((ru))

От „Культура Вологодской области“ (5.4.2008):

• Боеве за Севастопол((ru))

Източници

1. Sweeting, C. G. Blood and Iron: The German Conquest of Sevastopol, Brassey's, 2004, ISBN 1-57488-796-3, стр. 81
2. Кривошеев, Г. Россия и СССР в войнах ХХ века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование, Олма-Пресс, Москва 2001, Людские потери в самостоятельных фронтовых операциях: 8. Оборона Севастополя (посетен на 24.10.2008)
3. Большая советская энциклопедия (БСЭ): Севастопольская оборона 1941 – 42(взето от сайта Культура Вологодской области на 3.4.2008)
4. БСЭ: Киевская оборонительная операция 1941 (3.4.2008)
5. Sweeting, C. G. Blood and Iron: The German Conquest of Sevastopol, Brassey's, 2004, ISBN 1-57488-796-3, стр. 33
6. Типпельскирх, К. История Второй мировой войны, Москва 1999, стр. 268 (Проект „Военная литература“, 3.4.2008)
7. Типпельскирх, К. История Второй мировой войны, стр. 312 – 313 (3.4.2008)
8. БСЭ: Керченско-Феодосийская десантная операция 1941 – 42
9. Уткин, А. Вторая мировая война, Москва 2002, глава 10 (Проект „Военная литература“, 3.4.2008)
10. Типпельскирх, К. История Второй мировой войны, стр. 313 – 314; Лиддел Гарт, Б. Вторая мировая война, Москва 1999 стр. 276 (Проект „Военная литература“, 3.4.2008)
11. Eroberung von Sewastopol (от LeMO, Deutsches Historisches Museum, 4.4.2008)