Ондржей Секора

Ондржей Секора
Ondřej Sekora
Ондржей Секора, около 1950 г.
Ондржей Секора, около 1950 г.
Роден25 септември 1899 г.
Починал4 юли 1967 г. (67 г.)
Професияписател, журналист, художник
Националност Австро-Унгария,
 Чехословакия
Активен период1926 – 1967
Жанрдетска литература, документалистика
Направлениесоциалистически реализъм
Известни творбипоредица „Фердо Мравката“
СъпругаМаркета Калабусова (1923 – ?)
Людмила Рубичкова (1930 – 1964)
Деца1
Уебсайт
Ондржей Секора в Общомедия

Ондржей Секора (на чешки: Ondřej Sekora) е чешки художник илюстратор и карикатурист, журналист, ентомолог и писател, автор на книги за деца и документалистика. Той е един от първите пропагандатори на ръгбито в Чехословакия, основател е на първите чешки ръгби клубове, спортен треньор, съдия, популяризатор на спорта и природата.[1][2][3][4]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Ондржей Секора е роден на 25 септември 1899 г. в Кралово поле (сега квартал на Бърно), Моравия, Австро-Унгария (сега в Чехия), в семейство на учител. Баща му умира, когато Ондржей е седемгодишен, и семейството живее в мизерни условия. Учи първо в родния си град, после в Бърно и завършва с ускорена диплома за средно образование гимназия във Вишков. Като ученик събира пеперуди и бръмбари, спортува, чете много и обича да рисува. През 1918 г. в края на Първата световна война служи една година като доброволец в армията във Виена до края на войната.[1][2][3][4]

Започва да следва право в Масариковия университет в продължение на 2 години, но не завършва. Едновременно рисува и предоставя своите рисунки на вестник Lidové noviny. През 1921 г. напуска университета и става редактор на Lidové noviny като спортен журналист, карикатурист и колумнист. През 1924 и 1927 г. прекарва цяла година на стаж във Франция. Там пише спортни репортажи и участва с рисунки за френски списания. Във Франция среща и се сприятелява с чешки художници, които живеят там по това време. Запознава се с ръгбито във Франция и след това започна да го популяризира в Чехия, като става основател на първия чешки ръгби клуб. Прави превод на чешки на правилата на играта, а по-късно работи и като треньор и спортен съдия.[1][2][3][4]

През 1923 г. се жени за Маркета Калабусова, с която се развежда година по-късно. През 1930 г. се жени за втори път за Людмила Рубичкова, с която има син – Ондржей.[1][2][3][4]

В периода 1929 – 1931 г. учи в Училището за изкуства и занаяти (сега Академия за изкуства, архитектура и дизайн) в Прага. След това продължава да работи във вестник Lidové Noviny, като в периода 1928 – 1941 г. е редактор на неговата страница „Детски кът“. Прави много политически карикатури, осмиващи Германия и Съветския съюз. Илюстратор е и за различни периодични издания. Съосновател и редактор е на списание „Спорт“. Заедно с работата си започва да пише книги за деца, като най-популярна е поредицата му за Фердо Мравката.[1][2][3][4]

След началото на Втората световна война и обявяването на Чехия за протекторат, през 1941 г. е принуден да напусне редакцията на вестника и е изключен от съюза на чешките журналисти, защото съпругата му е еврейка. В периода 1944 – 1945 г. по време на окупацията е арестуван и интерниран в нацистките трудови лагери в Клайнщайн (днес Полша) и Остероде в Германия. В дневника си описва мизерията на лагерния живот с горчив хумор. В лагерите рисува и пише, и прави куклени представления със своя съзатворник Олдржих Нови.[1][2][3][4]

След войната работи като редактор във всекидневника Práce и редактор на сатиричното списание Dikobraz (1945 – 1947), и редактор в издателство Josef Hokr, което преди това е публикувало неговите книги. През 1949 г. става съосновател на Държавното издателство за детска книга (днес издателство „Албатрос“) и в периода 1949 – 1952 г. работи като негов главен редактор. От 1952 г. преминава като писател и илюстратор на свободна практика.[1][2][3][4]

Ондржей Секора е автор на много илюстровани детски книги и комикси. Сред най-известните му творби за деца са „Фердо мравката“ (1936), „Приказка за дърветата и вятъра“ (1949), „Уплашеният трактор“ (1951), „Мравките не се предават“ (1954), „Поща в зоологическата градина“ (1963) и др. Той е илюстратор на повече от 20 книги, сред които чешкото издание на „Приключенията на Лукчо“ на Джани Родари от 1955 г.[1][2][3][4]

В следвоенните години се присъединява към комунистическата партия, участва активно в пропагандата на комунистическия режим и остава в партията до края на живота си. Заради популярността на книгите му рядко е критикуван. През 1964 г. е обявен за заслужил артист. През 1966 г. получава наградата „Мария Майерова“ за литература.[1][2][3][4]

Ондржей Секора умира от инсулт на 4 юли 1967 г. в Прага.[2]

През 1999 г. по случай 100-годишнината от рождението му е издадена юбилейна пощенска марка. На негово име е кръстен астероидът 13406 Секора, открит през 1999 г. в астероидния пояс.[3][4]

Гробът на Ондржей Секора

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Детска литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Trampoty brouka Pytlíka (1939)[1][2][3][4]
  • Malířské kousky brouka Pytlíka (1940)
  • Kuře Napipi a jeho přátelé (1941)
  • Uprchlík na ptačím stromě (1943)
  • Jak se uhlí pohněvalo (1949)
  • Pohádka o stromech a větru (1949)
  • O zlém brouku Bramborouku (1950)
  • Malované počasí (1951)
  • O traktoru, který se splašil (1951)
  • Na dvoře si děti hrály (1955)
  • Čmelák Aninka (1959)
  • Hurá za Zdendou (1960)
  • O psu vzduchoplavci (1961)
  • Pošta v ZOO (1963)
  • Sedm pohádek (1964)

Серия „Фердо Мравката“ (Ferda Mravenec)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Ferda Mravenec (1936)[1][2][3][4]
    Фердо Мравката, изд. „Атика“ (1995), изд. „Лабиринт“ (2013, 2021), прев. Яна Маркова
  2. Ferda Mravenec v cizích službách (1937)
    Фердо в плен, изд. „Лабиринт“ (2013), прев. Яна Маркова
  3. Ferda v mraveništi (1938)
  4. Ferdův slabikář (1939)
  5. Ferda cvičí mraveniště (1947)
  6. Ferda Mravenec ničí škůdce přírody (1951)
  7. Mravenci se nedají (1954)
    Мравките не се предават, изд.: „Народна младеж“, София (1961), прев. Емилия Карл Лещова

Книжки с картинки

[редактиране | редактиране на кода]
  • Voříškova dobrodružství (1926)[1][2][3][4]
  • Jak Cvoček honil pytláka (1932)
  • Kapitán Animuk loví v Africe (1934)
  • Hej a Rup (1935)
  • Slavnost u broučků (1938)
  • Kousky mládence Ferdy Mravence (1950)
  • Nápady kuřete Napipi (1961)
  • Kapitán Animuk opět loví v Africe (1972)

Документалистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Kronika města Kocourkova (1947)

Преводи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Rugby, jak se hraje a jeho pravidla (1926) – превод от френски

Илрюстрации на произведения на други автори

[редактиране | редактиране на кода]

Екранизации

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1944 Ferda Mravenec
  • 1977 Príhody Ferdy Mravence
  • 1977 Ferda v mravenisti
  • 1977 Ferda v cizích sluzbách
  • 1978 Príhody brouka Pytlíka
  • 1984 Ferdy – тв сериал

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м ((en)) Биография и библиография в Goodreads
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н ((cs)) Биография и библиография в Databazeknih
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Биография в „Бисерче вълшебно“
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н ((cs)) Биография и библиография в „Тискали Медия“

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ondřej Sekora в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“