Операция „Кутузов“

Операция Кутузов
Втора световна война
Съветски танкове T-34 влизат в Орел, 1943
Информация
Период12 юли – 18 август 1943
МястоОрел (град), РСФСР-СССР
Резултатпобеда за СССР
Страни в конфликта

Германска империя

СССР
Командири и лидери
Валтер Модел
Лотар Рендулик
Гюнтер фон Клуге
Роберт фон Грайм		 Константин Рокосовски
Иван Баграмян
Василий Соколовски
Маркиан Попов
Сили
300 700 войници[1]
625 танка и щурмови оръдия[1]
610 самолета[1]
5 500 оръдия[1]		1 286 000 войници[2]
2 409 танка и щурмови оръдия[2]
2 220[3]–3 023[2] самолета
26 379 оръдия[2]
Жертви и загуби
86 454 войника[4]
14 215 убити
11 300 изчезнали
60 939 ранени
неизвестен брой танкове[6]
неизвестен брой оръдия
218 самолета[7]		429 890 войника[8][9]
112 529 убити или изчезнали
317 361 ранени или болни
2 586 танка[10]
892 оръдия[10]
1 014 самолета[10]
Операция „Кутузов“ в Общомедия

Операция Кутузов е първата от двете контраофанзиви осъществени от Червената армия в противодействие на Операция Цитадела. Операцията е кръстена на генерал Михаил Кутузов. Започва на 12 юли 1943 г. в района на Средноруското възвишение срещу Група армии „Център“. Завършва на 18 август 1943 г. с превземането на Орел и елиминирането на Орелската издутина.

Обстановка, предхождаща операцията

[редактиране | редактиране на кода]
Карта на операция Кутузов

Операция Кутузов е настъпателен план на съветските войски срещу група армии „Център“. Осъществява от три съветски фронта: Западен, Брянски и Централен фронт. Офанзивата е насочена северно от района на Курск срещу германската 2-ра танкова армия, с намерението да се обкръжи германската 9-а армия след което да започнат офанзивни операции срещу Курската дъга.[11]

Срещу съветските войски участващи в операцията са разположение германските 2-ра танкова армия и елементи от 9-а армия. Районът е под контрола на германските войски в продължение на близо две години и през това време е изградена отбранителна линия с дълбочина 5 – 7 km състояща се от минни полета, взаимосвързани траншеи и укрепени точки.[12]

Съветското командване планира две настъпателни операции като част от голяма офанзива по целия Източен фронт.[13] Операция Кутузов е северната офанзива, чиято цел е да елимира Орелската издутина, да обкръжи 9-а армия участваща в настъпателни операции при Курск и да я унищожи. По този начин те се надяват да предизвикат общ срив на германските сили в Съветския съюз. Атаката трябва да започне, след като германските танкови части, участващи в операция „Цитадела“ са заети с настъплението край Курск и са отслабени от бойните действие. Първоначалната атака трябва да бъде извършена едновременно срещу северния и източния край на Орелската издутина. Планирано е Централния фронт по южния край на издутината да се присъедини към настъпателната операция след като германската офанзива е спряна.

Германското разузнаване разкрива натрупване на съветски сили срещу 2-ра танкова армия, което тревожи Клуге и Модел. Съветските армии предназначени за операцията наброяват 1 286 000 души и 2400 танка. Те са подкрепени от 26 400 оръдия и 3000 самолета.[14][15]

Съветската офанзива е подпомогната от партизански атаки зад германските линии. Приблизително 100 000 съветски партизани (според съветските доклади) работят за прекъсване на германските усилия за снабдяване и укрепване на силите. Германските движения на боеприпаси и подкрепления са затруднени по време на цялата операция от нападения върху германски комуникационни и снабдителни пътища, особено на железопътни линии. Партизаните действат под ръководството на Червената армия.[16]

Бойни действия

[редактиране | редактиране на кода]

На 12 юли тежък артилерийски бараж бележи началото на настъплението. Армиите на Брянския и Западния фронт атакуват по северния и североизточния фланг на 2-ра танкова армия. Настъплението на Западния фронт е водено от 11-а гвардейска армия под ръководството на генерал-лейтенант Иван Баграмян, подкрепена от 1-ви и 5-и танков корпус. Дълбочината германските отбранителни линии нахвърлят очакванията на съветските войски. Съветските челни формирования претърпяват тежки загуби, но в някои райони постигат значително проникване.[17][18] Германската защита е преодоляна до следобеда на първия ден, като 11-а гвардейска армия напредва около 23 km. Германската 5-а танкова дивизия се опитва да предотврати пробива, но след сблъсък със съветските бронирани формирования и е принудена да отстъпи.

Първоначалните атаки по източния края на издутината от Брянския фронт са по-малко успешни. 61-ва, 3-та и 63-та армии напредват 8, 14 и 15 km съответно. На следващия ден германския LIII армейски корпус контраатакува и спира настъплението на Брянския фронт. Клуге и Модел успяват да предвидят съветската атака и бързото прехвърляне на части от района на Курск помага за ограничаването на съветското настъпление.

На север 11-а гвардейска армия си пробива път през германската отбрана. Германските войски нямат необходимите резерви, за да спрат настъплението. С опасността от пробив и последващо обкръжение ситуацията на 2-ра танкова армия става сериозна.[18] До края на втория ден група армии „Център“ прехвърля командването на 2-ра танкова армия на Модел. По този начин той поема командването на всички германски части в района на Орел.

Панцер III от 2-ра танкова дивизия край Орел

Три дни по-късно започва втората фаза на операция Кутузов, с нападения срещу немската 9-а армия от няколко съветски армии. Общите съветски войски, които сега участват в операция Кутузов, наброяват 1 286 049 души, подкрепени от 2 409 танка и 26 379 оръдия.[19] В настъплението е включена 50-а армия, която атакува на север от 11-а гвардейска армия. Между нея и Брянския фронт е извършена атака на 20-и танков корпус в посока Болхов, заедно с настъпление на Централния фронт към южната страна на издатината. Съветските войски включват в офанзивата 3-та гвардейска танкова армия и 4-та танкова армия от резервите. 3-та гвардейска се придвижва към Орел, докато 4-та танкова атакува от север по пробива извършен от 11-а гвардейска армия. По този начин те заплашват германските сили, защитаващи източния край на Орелската издутина са заплашени от обкръжение.

С развитието на съветските пробиви ситуацията за германците стана сериозна. 9-а армия е заплашена да бъде отрязана. Модел изпраща почти всички свои танкови части, за да помогне на 2-ра танкова армия, чийто северен фронт е напът да рухне, докато на север 4-та армия изпраща 253-та пехотна дивизия. Германците постигат временна стабилизация на фронта, докато 9-а армия започва да се оттегля от овладените позиции. Съветският централен фронт ги последва колебливо в началото, но увеличава интензивността на атаките си от земята и от въздуха.[18] На 18 юли 9-а армия се завръща в изходните си точки от 5 юли.

Съветските войници следват Т-34 близо до Брянск

До 26 юли германските войски са принудени да напуснат оперативната база в Орел и да започнат оттегляне към Хаген на изток от Брянск. Достигането на 11-а гвардия на покрайнините на Карачев, по средата между Орел и Брянск, заплашва да се прекъсне главната железопътна линия, която е основният маршрут за осигуряване на продоволствия. На 29 юли Болхов е освободен, а на 4 август започват боевете за Орел. След ден на тежки сражения той е превзет и германските войски се изтеглят към подготвените позиции край Хаген. Към 18 август съветските войски достигат Хаген. С германското поражение контраофанзивата прераства в общо съветско настъпление.

Борба за превъзходство във въздуха

[редактиране | редактиране на кода]

Съветските военновъздушни сили подкрепят настъплението срещу германските сухопътни позиции. 1-ва въздушна армия и 15-а въздушна армия извършват 360 излитания срещу германския тил, като хвърлят около 210 тона бомби.[20]

В южния сектор на издутината германците извършват над 1000 мисии през първия ден, в противодействие на извършените 737 мисии на съветската 15-а въздушна армия. Луфтвафе унищожава около 35 танка, 14 оръдия и 50 моторни превозни средства на Брянския фронт, забавяйки напредъка им. До края на първия ден Съветските войски не успяват да пробият първата линия.[21] Луфтвафе унищожава 94 съветски самолета на 13 юли, включително 50 Ил-2.

В южния район на битката 1-ва авиационна дивизия от Луфтвафе поддържа въздушно превъзходство в защита на германската 9-а армия и нанася някои значителни загуби на съветските военновъздушни сили между 13 и 16 юли. След шест дни тежки боеве силата на Луфтвафе започна да намалява. 1-ва авиационна дивизия извършва 74 прихващащи мисии срещу 868 излитания, проведени от 16-а въздушна армия. Въпреки че съветските военновъздушни сили продължават да губят в тактически въздушни ангажименти, цялостното им присъствие във въздуха е доминиращо. Съветските военновъздушни сили помагат на 11-а гвардейска армия да постигне своя пробив. [21]

Съветските военновъздушни сили осъществяват 60 995 излитания и хвърлят 15 000 тона бомби в подкрепа на операцията, докато германският 1-ва авиационна дивизия извършва 37 421 излитания и хвърля над 20 000 тона бомби по съветски цели.[22]

Последствия

[редактиране | редактиране на кода]

От трите основни операции по време на битката при Курск операция Кутузов е най-кървавата. Общите германски загуби, претърпени по време на битката, са 86 454 убити, изчезнали и ранени.[5] Загиналите за Червената армия са 112 529, а 317 361 са ранени.[23] Загубите на танкови и щурмови оръжия за Червената армия са особено големи, като по време на Кутузов са унищожени или повредени 2586 автомобила.[10] За тази битка не са известни точните германски танкови загуби, но се знае, че група армии „Център“ губи 343 бронирани бойни машини по време на Цитадела и Кутузов.[5]

Някои от съветските командири са недоволни от резултатите, като се оплакват, че е възможно да бъде спечелена по-голяма победа. Маршал Рокосовски: „Вместо да обкръжим врага, ние ги изтласкахме само от издутината. Операцията щеше да е различна, ако бяхме използвали силата си за два тежки удара, които се срещнаха в Брянск“. Жуков поддържа това мнение.[24] Операция Кутузов е успешна в отклоняването на германските резерви, предназначени за операция „Цитадела“. Съветските войски елиминират Орелската издутина и нанасят значителни загуби на германската армия. Съветската победа води до битката при Смоленск няколко седмици по-късно. С операция Кутузов съветските войски поемат стратегическата инициатива, която ще задържат през останалата част от войната.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Frieser 2007, с. 177.
  2. ↑ а б в г Koltunov p.81
  3. ↑ Bergström 2007, с. 83.
  4. ↑ Frieser 2007, с. 154.
  5. ↑ а б в Frieser 2007, с. 188.
  6. ↑ 343 танка и щурмови оръдия за заубиени между 5 юли и началото на август.[5]
  7. ↑ Frieser 2007, с. 189.
  8. ↑ Krivosheev 1997, с. 133.
  9. ↑ Beevor 2012, с. 485.
  10. ↑ а б в г Krivosheev 1997, с. 262.
  11. ↑ Nipe 2011, с. 443.
  12. ↑ Encyclopedia of World War II, No. 37 p. 665
  13. ↑ Willmott p.188
  14. ↑ Frieser 2007, с. 175.
  15. ↑ www.hrono.info
  16. ↑ Frieser 2007, с. 187.
  17. ↑ Rendulic, Die Schlacht von Orel, p. 134.
  18. ↑ а б в Frieser 2007, с. 185.
  19. ↑ Koltunov, p. 82.
  20. ↑ Bergström 2007, с. 82.
  21. ↑ а б Bergström 2007, с. 83 – 85.
  22. ↑ Hooton 2016, с. 179.
  23. ↑ Glantz House, с. 297.
  24. ↑ Zhukov p. 188.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Beevor, Antony. The Second World War. New York, Back Bay Books, 2012. ISBN 978-0-316-02374-0.
  • Bergström, Christer. Kursk: The Air Battle: July 1943. Hinckley, United Kingdom, Chevron/Ian Allan, 2007. ISBN 978-1-903223-88-8.
  • Frieser, Karl-Heinz, Schmider, Klaus, Schönherr, Klaus. Die Ostfront 1943/44 – Der Krieg im Osten und an den Nebenfronten. Т. VIII. München, Deutsche Verlags-Anstalt, 2007. ISBN 978-3-421-06235-2.
  • Hooton, E.R. War over the Steppes: The air campaigns on the Eastern Front 1941 – 45. Osprey, 2016. ISBN 978-1-47281562-0.
  • Glantz, David. Soviet Military Deception in the Second World War. Routledge, 1989. ISBN 0-7146-3347-X
  • Glantz, David M., House, Jonathan. When Titans Clashed: How the Red Army Stopped Hitler. Lawrence, Kansas, Kansas University Press, 1995. ISBN 978-0-7006-0899-7.
  • Glantz, David M., Orenstein, Harold S. The Battle for Kursk 1943: The Soviet General Staff Study. London, Frank Cass, 1999. ISBN 0-7146-4933-3.
  • Krivosheev, Grigoriy. Soviet Casualties and Combat Losses in the Twentieth Century. London, Greenhill Books, 1997. ISBN 1-85367-280-7.
  • Nipe, George. Blood, steel, & myth : the II. SS-Panzer-Korps and the road to Prochorowka, July 1943. Southbury, Connecticut, Newbury, 2011. ISBN 978-0-9748389-4-6.
  • Willmott, H.P. and Robin Cross, Charles Messenger et al. World War II. New York, NY: Dorling Kindersley, 2004. ISBN 1-4053-1262-9