Паспал | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 15 души[1] (15 март 2024 г.) 6,24 души/km² |
Землище | 2,501 km² |
Надм. височина | 666 m |
Пощ. код | 6776 |
Тел. код | 03652 |
МПС код | К |
ЕКАТТЕ | 55525 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кърджали |
Община – кмет | Ардино Изет Шабан (ДПС; 2019)[2] |
Паспа̀л е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.
Население по години [3] | |
---|---|
1934 г. | 158 души |
1946 г. | 213 души |
1956 г. | 248 души |
1975 г. | 137 души |
1985 г. | 76 души |
1992 г. | 65 души |
2001 г. | 43 души |
2011 г. | 27 души |
2019 г. | 13 души [4] |
Село Паспал се намира в източната част на Западните Родопи, на около 15 – 20 km западно от границата им[5] с Източните Родопи, около 9 km запад-югозападно от град Ардино, на стръмен склон край левия бряг на река Арда. На около 300 m южно от селото е изграден микроязовир „Паспал“ – част от Водноелектрическа каскада „Горна Арда“, предвидена за оползотворяване на хидроенергийния потенциал в горния участък на река Арда.
Местната флора е представена предимно от иглолистна растителност (бял бор), но се срещат и широколистни видове като бук, дъб, акация. Разпространени са храсти като хвойна, къпина и шипка. В землището на селото могат да бъдат открити редица характерни за планината билки като мащерка, лайка, бял равнец, жълт кантарион и други.
Животинският свят е разнообразен и съставен главно от птици, влечуги и насекоми. От птиците се срещат сойка, кос, селска лястовица, ястреб, а в близост до реката – корморани и представители на редкия вид черен щъркел. От бозайниците се срещат лисица, дива свиня, сърна, а към 2016 г. се наблюдават и единични екземпляри на кафява мечка.
По спомени на възрастните жители на селото, то е основано от преселници от село Върбина, община Мадан, заселили се в днешното землище на Паспал в търсене на паша за стадата си. С името „паспал“ се е назовавал брашненият прах във водениците, който се образувал при смилането на зърното. В близост до язовирната стена и въжения мост, свързващ двата бряга на реката, и до днес стоят руините на някогашната воденица, в която се добивало брашно за нуждите на местните жители.
Селото – тогава махала с име Паспал (Пала) – е в България от 1912 г.[6][7] Признато е от махала за село с министерска заповед № 1014, обнародвана на 11 май 1942 г. [6]
Във фондовете на Държавния архив Кърджали[8] се съхраняват документи на/за Народно основно училище „Георги Бенковски“ – с. Паспал, Кърджалийско от периода 1945 – 1970 г.; според промените в наименованието на фондообразувателя:
Разположената в центъра на селото сграда на училището към 2016 г. е полуразрушена.
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 27 | 100,00 |
Българи | 5 | 18,51 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 22 | 81,48 |
Потомци на големите родове и фамилии в селото организират ежегодна родова среща.
|