Петер Розегер

Петер Розегер
Peter Rosegger
австрийски писател
Петер Розегер ок. 1900 г.
Петер Розегер ок. 1900 г.
Роден
Починал
26 юни 1918 г. (74 г.)
ПогребанАвстрия
Националност Австрия
Учил вГрацки университет
Работилписател
Литература
ПсевдонимGabriel Fels,[1] Peter Kettenfeier,[1] Petri Kittenfeier[1]
Жанровестихотворение, роман, разказ
Семейство
БащаЛоренц Росегер
МайкаМария Росегер
Деца5
Подпис
Уебсайт
Петер Розегер в Общомедия

Петер Розегер (на немски: Peter Rosegger), фамилия по рождение Росегер (Roßegger), е австрийски поет и белетрист.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Петер Розегер е най-голямото от седемте деца на горския работник Лоренц Росегер. Тъй като в родното му село Алпл в Щирия[2] няма задължително образование, много от обитателите му са неграмотни. Също и бащата на Петер е неграмотен, така че момчето получава известни знания от майка си. Един учител, когото консервативният местен свещеник е изгонил от училище заради симпатии към Мартенската революция, е приет от бедните жители и той обучава няколко селски момчета, сред които и Петер Розегер (както гласи измененото му по-късно литературно име).

Родителите желаят синът им да стане свещеник, но обучението им се вижда много скъпо. Понеже момчето е телесно доста слабо за работник, то започва на 17 години да се обучава при един странстващ шивач. При пътуванията си от стопанство на стопанство опознава хората и обичаите им. Австрийският композитор Якоб Едуард Шмьолцер, който събира народно творчество от Щирия, окуражава младия Розегер да записва песните, които слуша[3]. Така много от устно предаваните песни и истории са запазени до днес.

Като чирак на странстващ шивач Розегер има незначителни доходи, с които започва да си купува книги – в началото най-вече селски истории. Скоро след това сам започва да пише.

Кръстникът му убеждава младия шивашки чирак да повери литературните си опити на някой редактор, дори е готов сам да отнесе в Грац създадените от Розегер произведения. Редакторът на грацкия ежедневник „Тагеспост“ съзира писателския му талант и способства Розегер да бъде приет в грацката Академия за търговия и промишленост.

През 1869 г. Розегер публикува своите разкази и през същата година напуска академията. Тригодишната стипендия, отпусната му от управата на провинция Щирия, му дава възможност да пребивава в Германия, Нидерландия, Швейцария и Италия. При образователното си пътуване през лятото на 1872 г. посещава Болоня, Флоренция, Рим и Неапол, разглежда античните разкопки на Помпей, опознава изкуството на Ренесанса и се потапя в чуждия културен живот[4].

Първата стихосбирка на Розегер „Цитра и цимбал“ („Zither und Hackbrett“) излиза в Грац и Лайпциг през 1870 г.[5]

През 1871 г. издателят Густав Хекенаст, известен с публикуването на творби от Адалберт Щифтер, отпечатва първата прозаична книга на Розегер – „Щирийски истории“ („Geschichten aus Steiermark“).

В стиховете и в прозата си Розегер използва разговорен език, често пише на щирийски диалект.

Вече известен писател, Петер Розегер предприема през 1878 г. лекционни пътувания, които го отвеждат в Дрезден, Лайпциг, Ваймар, Берлин, Хамбург, Касел, Карлсруе и Мюнхен.

Петер Розегер през 1888 г.

През 1883 г. излиза романът „Боготърсачът“ („Der Gottsucher“), едно от най-значимите му произведения. В тази творба е пресъздадено събитие от 1493 г. в градчето Трагьос, при което ненавиждан свещеник е убит от собствените му енориаши[6]. Романът става извънредно популярен и само 13 години след публикуването му има 24 издания, а през 1926 г. изданията са вече 76[7].

От 1876 г. Розегер започва да списва месечното списание „Домашна градина“ (Heimgarten), съдържащо статии и разкази, предназначени главно за жителите на затънтените села, от които произлиза и самият той. Като писател и обществена фигура Розегер действа преди всичко като просветител.

В началото на 1900-те години Петер Розегер получава голямо признание. През 1903 г. е избран за почетен доктор на Хайделбергския университет, става доктор хонорис кауза и на университетите във Виена и в Грац. Награден е с ордени от владетелите на Прусия и Австро-Унгария. През 1913 г. е номиниран за Нобелова награда за литература. (Отличието е присъдено на Рабиндранат Тагор.)

Петер Розегер умира в края на Първата световна война на 74 години в селската си къща в Криглах. Писателят е съвременник на Иван Вазов и подобно на него е обявен за „национален поет“.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки

[редактиране | редактиране на кода]
  • Zither und Hackbrett, 1870
  • Mein Lied, 1911, 1916

Романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Die Schriften des Waldschulmeisters, 1875
  • Heidepeters Gabriel, 1882
  • Der Gottsucher, 1883
  • Jakob der Letzte, 1888
  • Peter Mayr. Der Wirt an der Mahr, 1891
  • Das ewige Licht, 1897
  • Erdsegen, 1900
  • Weltgift, 1901
  • Inri, 1905
  • Die Försterbuben, 1907
  • Die beiden Hänse, 1911

Разкази

[редактиране | редактиране на кода]
Горска родина, Издание от 1886 г.
  • Geschichten aus Steiermark, 1871
  • Geschichten aus den Alpen, 1873
  • Streit und Sieg, 1876
  • Mann und Weib. Liebesgeschichten, 1879
  • Allerhand Leute, 1888
  • Der Schelm aus den Alpen, 1890
  • Durch!, 1897
  • Als ich noch der Waldbauernbub war, 1902
Когато бях овчарче. Разкази, изд.: Гъчо Н. Митов, Карлово (1907), прев. Йордан Маринополски
  • Wildlinge, 1906
  • Lasset uns von Liebe reden, 1909
  • Der erste Christbaum
  • Der Wald brennt

Автобиографии

[редактиране | редактиране на кода]
  • Waldheimat. Erinnerungen aus der Jugendzeit, 1877
  • Mein Weltleben, 1898, 1914

Други

[редактиране | редактиране на кода]
  • Schriften in Steirischer Mundart, 1907
  • Gesammelte Werke (40 Bände), 1913 – 1916

Отличия

[редактиране | редактиране на кода]

Признание

[редактиране | редактиране на кода]

През 1951 г. австрийската провинция Щирия учредява в чест на писателя литературната награда „Петер Розегер“[10].

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в jn20010316156 // Посетен на 30 август 2020 г.
  2. ↑ Rosegger-Geburtshaus, Das Land Steiermark
  3. ↑ Universalmuseum Joanneum, Peter Rosegger. Leben und Wirken
  4. ↑ Bianca Russ-Panhofer, Bildungsreise mit kleinen Hindernissen – Peter Rosegger in Italien, Universalmuseum Joanneu, 2016-08-10
  5. ↑ Catalog Record: Zither und Hackbrett: Gedichte in obersteierischer Mundart / von P. K. Rosegger
  6. ↑ Willi Senft: Pfarrermord in Tragöß. In: Wochenzeitung Neues Land („Österreichische BauernZeitung“) vom 4. April 2003. 63. Jahrgang, Nr. 14, S. 21.
  7. ↑ Projekt Historischer Verlag
  8. ↑ Christoph König (1997): „Vor dem Gerichtshof über Weltliteratur“. Zu Versuchen, deutschen Dichtern den Nobelpreis zu verschaffen, Beitrag in LiLi (Zeitschrift für Literaturwissenschaft und Linguistik der Universität Siegen), Nr. 107
  9. ↑ Peter Rosegger ausgezeichnet
  10. ↑ Literaturpreise des Landes Steiermark // Архивиран от оригинала на 2018-04-04. Посетен на 2018-04-02.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни