Петър Андоновски

Петър Андоновски
Петар Андоновски
северомакедонски поет и писател
Роден
27 януари 1987 г. (37 г.)

Националност Северна Македония
Учил вСкопски университет
Работилписател, поет, преводач
Литература
Период2008 -
Жанроведрама, лирика
Направлениепостмодернизъм
Награди„Роман на годината“
награда за литература на ЕС

Петър Андоновски (на македонска литературна норма: Петар Андоновски) е северомакедонски преводач, поет и писател на произведения в жанра драма и лирика.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Петър Андоновски е роден на 27 януари 1987 г. в Куманово, Социалистическа република Македония, Югославия. Завършил обща и сравнителна литература във Филологическия факултет „Блаже Конески“ на университета „Св.св. Кирил и Методий“ в Скопие.[1][2]

Пише като резидент писател в Австрия, Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора. Прави преводи от гръцки език. Работи в издателство „Полица“.

Първата му книга, поетичният сборник „Ментален простор“, е издадена през 2008 г.[3]

Първият му роман „Очи с цвят на обувки“ е издаден през 2013 г. Главната героиня Ема е учителка по литература, която заради деспотичния си баща генерал, е развила мания по чистите мъжки обувки и следенето на такива лица. Но един ден попада на писателя Нестор, който е бил определен от комунистическата власт като дисидент и несправедливо осъден на шест години затвор развивайки параноя от тайните служби. Съдбата сблъсква двамата и ситуацията излиза извън контрол. Романът е номиниран за „Роман на годината“ на „Утрински вестник“.[3]

През 2015 г. публикува второто си произведение, романа „Тялото, в което трябва да се живее “. Главната героиня, 60-годишната съдийка Бригита, трябва да вземе решение по най-тежкото дело за тридесетгодишния ѝ стаж в съда, а на подсъдимата скамейка е два пъти по-млад от нея мъж, изнасилил и убил приятелката си. Решението ѝ по това дело е повод да преосмисли живота си и да намери сили за намиране на промяна. Книгата получава наградата „Роман на годината“ на „Утрински вестник“ за 2015 г.[1]

През 2018 г. е издаден романът му „Страх от варвари“. Няколко дни след падането на Берлинската стена, трима чужденци (двама мъже и жена) пристигат в малкия най-южния гръцки остров Гавдос, където живее малка изолирана общност. Новодошлата Оксана споделя историята за бягството си от Чернобилската катастрофа и Украйна, и смъртта на партньора си Евгени, страха от несигурното си бъдеще, а този страх е споделен и от местна Пенелопа, отраснала и образована в манастир, която попада в капан в нещастен брак на острова. Книгата получава наградата за литература на Европейския съюз за 2020 г.[4][5]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Очи со боја на чевли (2013)
    Очи с цвят на обувки, изд.: ИК „Персей“, София (2016), прев. Димо Бонев
  • Телото во кое треба да се живее (2015)
    Тялото, в което трябва да се живее, изд.: ИК „Персей“, София (2020), прев.
  • Страва од варвари (2018)
  • Лето во кое те нема (2020)[2][5]
  • Ментален простор (2008)
  1. а б Петар Андоновски добитник на наградата „Роман на годината“ // Канал ТВ 5, 15 март 2016 г. Посетен на 27 октомври 2021 г. (на македонска литературна норма)
  2. а б ((en)) Биография и библиография в „Goodreads
  3. а б Петар Андоновски // Лектира. Посетен на 27 октомври 2021 г. (на македонска литературна норма)
  4. Petar Andonovski // European Union Prize for Literature. Архивиран от оригинала на 2021-03-01. Посетен на 27 октомври 2021 г. (на английски)
  5. а б ((en)) Биография и библиография в „Reading Balkans“
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Петар Андоновски“ в Уикипедия на македонски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​