Петър Слабаков
| Петър Слабаков | |
| български актьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Работил | актьор |
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 1960 г. |
| Народен представител в: VII ВНС XXXVII НС | |
| Семейство | |
| Партньор | Стефания Слабакова, Кина Дашева, Цветана Гълъбова |
| Деца | 3 Красимир Слабаков – дърворезбар Андрей Слабаков |
| Подпис | .jpg) |
| Уебсайт | |
Петър Петров Слабаков (1923 – 2009) е български актьор и природозащитник.
Има над 120 роли в киното. Участва в десетки филми, най-известните от които са „Пленено ято“, „Цар и генерал“, „Вечни времена“, „Шибил (филм)", „На всеки километър", „След края на света“, „Опасен чар“, „Константин Философ (филм)“, „681 – Величието на хана“, „Тютюн“, „Понеделник сутрин“, „Привързаният балон“, „Самодивско хоро“, „Зарево над Драва“, „Мъртви души“.
Съосновател е и член на организации – 4 природозащитни и 2 политически, в периода от края на 80-те до средата на 90-те години на XX век. Депутат е в Народното събрание.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Лясковец на 23 април 1923 г. Завършва средно образование в Шумен и после „Икономика на промишлеността“.
След 9 септември 1944 г. е доброволец във Втората световна война. Отличен е с Орден „За храброст“. Работил е като тракторист (1946), книговодител (1948 – 1950), работник в конезавод, леяр (1951 – 1952).
Играл е последователно в:
- Варненски общински театър, Варна (1953 – 1957),
- Драматичен театър „Адриана Будевска“, Бургас (1957 – 1960),
- Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“, Пловдив (1960 – 1963),
- Театър „Трудов фронт“, София (1963 – 1964),
- Народен театър за младежта, София (1964 – 1965),
- Драматичен театър „Боян Дановски“ Перник (1965 – 1966),
- Киноцентър „Бояна“, София (1966 – 1967),
- Театър на Народната армия, София (1967 – 1971),
- Театър „София“, София (1972 – 1979),
- Сатиричен театър „Алеко Константинов“, София (1980 – 1991).
Член е на Съюза на артистите в България и на Съюза на българските филмови дейци (1964).
Сред учредителите е на Комитета за защита на Русе (март 1988) и на Клуба за гласност и демокрация, на Независимото сдружение „Екогласност“ (1989) и на СДС (декември 1989). Съосновател е на Независимо сдружение „Екогласност“ и негов председател (ноември 1989 – март 1990). Председател е на партията Политически клуб „Екогласност“ от 1992 до юни 1995 г., когато напуска като председател и като член. Избран е за почетен председател на партията на Шестата извънредна отчетно-изборна конференция в Хасково на 11 февруари 2006 г.
Депутат в VII велико народно събрание от Русенски многомандатен избирателен район (1990 – 1991) (от листата на СДС) и в ПК „Екогласност“ XXXVII народно събрание (1995 – 1997) (от листата на БСП).
Женен е за актрисата Цветана Гълъбова. От брака си със Стефания има син Красимир и дъщеря Боряна. От брака му с актрисата Кина Дашева се ражда Андрей Слабаков, режисьор.[1]
Умира на 86 години на 17 май 2009 година в село Бериево.[2] Погребан е в Централните софийски гробища.[3]
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Свекърва“ – Свилен
- „Оптимистична трагедия“ – Алексей
- „Вишнева градина“ – Лопахин
- „Ромео и Жулиета“
- „Двамата веронци“ – Ланс
- „Мъртви души“ – Плюшкин
- „Паганини на тромпет“ (1969) (Никола Русев)
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Болшевики“ (1980) (Михаил Шатров), 2 части
- „История на отживялото живуркане“ (1979) (Михаил Салтиков-Щедрин и Сергей Михалков), 2 части – Парамонов
- „Фор джентълмен или Смърт в розово“ (1978)
- „Лицемер“ (Рязанов и Брагински) (1978)
- „Но преди да станем големи“ (1972) (Владимир Голев)
- „Големият и Малкият Клаус“ (1971) (Ханс Кристиан Андерсен) – мюзикъл
- „Свирач на флейта“ (1970) (Йордан Йовков)
- „Сред героите на Йовков“ (1970) (Йордан Йовков)
- „Албена“ (1968) (Йордан Йовков)
- „На дневна светлина“ (1967)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2008 | Хиндемит | |||
| 2006 | Нощ и ден | |||
| 2006 | Разследване | чичото | ||
| 2003 | Отвъд чертата (тв) | дядо Петър | ||
| 2001 | Отчаяни авантюристи („High Adventure“) |
Великобритания/България/Канада | племенен вожд | |
| 2000 | Краят на ХХ век | адмиралът на флота | ||
| 1999 | Вълците (тв) | дядото | ||
| 1998 | След края на света | България/Германия/Гърция | стопанинът на бащината къща | |
| 1993 | Голгота | Страхил | ||
| 1991 | Светлината на любовта („Das Licht der Liebe“) |
Германия | ||
| 1990 | Антракс | Тодор | ||
| 1990 | 8% любов | |||
| 1990 | Бащи и синове (тв сериал) |
5 | хазяинът от добруджанското село | |
| 1990 | Златната ряпа (тв) | глашатаят | ||
| 1990 | Карнавалът | Джепчиев | ||
| 1989 | Аз, Графинята | началник | ||
| 1988 | Неизчезващите (тв сериал) |
5 | Захари, хазяинът на Симеон | |
| 1987 | Само ти, сърце... | Йоско | ||
| 1987 | Мечтатели | Матея | ||
| 1986 | 19 метра вятър | снайпера | ||
| 1986 | Магията (тв) | Бай Илия | ||
| 1985 | Да сториш пътека | каруцарят Станьо | ||
| 1985 | Константин Философ | 2 | патриарх | |
| 1985 | По следите на капитан Грант („В поисках капитана Гранта“) (тв сериал) |
7 | СССР/България | индианският вожд |
| 1984 | Мечтание съм аз... (тв) | |||
| 1984 | Откога те чакам | изобретателят Димитър Шахънов, бивш корабен старши механик | ||
| 1984 | Опасен чар (тв) | инспектор Пешанов | ||
| 1984 | Тайната на Аполония („Vrak“) |
Чехословакия/България | капитан Никос | |
| 1984 | Бронзовият ключ (тв) | Павел Пашанов | ||
| 1984 | В името на народа (тв сериал) |
8 | полковник Илиев | |
| 1984 | Златният век (тв сериал) |
11 | Климент Охридски (в 2 серии: I, X) | |
| 1984 | Стената | Негърът изчислител | ||
| 1984 | Кутията на Пандора (тв) | Павел Пашанов, бивш адвокат | ||
| 1983 | Пясък (тв) | следователят Парушев | ||
| 1983 | Константин Философ (тв сериал) |
6 | патриарх | |
| 1983 | Голямата игра („Большая игра“) (тв сериал) |
6 | СССР/България | Пепе Рамирес, собственик на билярден клуб „Де Пикадорос“, приятел на премиера Санчес |
| 1983 | Прилив на нежност | капитан Черкезов | ||
| 1983 | Златната река | Сладкия | ||
| 1983 | Семейство Карастоянови („Карастояновы“) (тв сериал) |
4 | СССР/България | Найден Георгиев |
| 1983 | Синът на Мария | Камен Огнянов | ||
| 1982 | Бяла магия | Дявола | ||
| 1982 | Николо Паганини („Никколо Паганини“) (тв сериал) |
4 | СССР/България | |
| 1981 | Хан Аспарух | 3 | Авитохол, чичо на Аспарух | |
| 1981 | 681 – Величието на хана | Авитохол, чичо на Аспарух | ||
| 1980 | Стършел („Овод“) (тв сериал) |
СССР | Ферари | |
| 1980 | Воденицата на Левин („Levins Mühle“) |
ГДР | Хибеданк | |
| 1980 | Патиланско царство (тв сериал) |
20 | ||
| 1980 | Илюзия | Данил | ||
| 1980 | Лосенските грънчари | |||
| 1979 | Сами сред вълци (тв сериал) |
5 | военния деец на БКП Емил Марков (в 2 серии: IV, V) | |
| 1979 | Габо | железничарят Габо | ||
| 1979 | Черешова градина | Диньо Марков, партийния секретар | ||
| 1978 | Живи хора (тв) | Кърчо | ||
| 1978 | Инструмент ли е гайдата? | бай Янко, бащата на Колето | ||
| 1978 | Билет за отиване | бащата на Томи | ||
| 1978 | Покрив | Кирил Апостолов | ||
| 1978 | Април има 30 дни („Ein April hat 30 Tage“) |
Антонио | ||
| 1978 | Пътят към София („Путь к Софии“) (тв сериал) |
5 | СССР/България | революционерът Дяко |
| 1977 | Нечиста сила (тв сериал) |
3 | горския | |
| 1977 | От другата страна на огледалото | Велев | ||
| 1977 | Звезди в косите, сълзи в очите | Пиер Стоманяков | ||
| 1977 | Басейнът | д-р Павлов | ||
| 1977 | Барутен буквар | Велико | ||
| 1977 | Темната кория (тв) | Яничко | ||
| 1977 | Завръщане от Рим (тв сериал) |
5 | България/Италия | доцент Асенов |
| 1976 | Здрачаване (тв) | Николай Манев – Папи | ||
| 1976 | Щурец в ухото | Георги Черният | ||
| 1976 | Трийсет и един чифт волове (тв) | чичо Иван | ||
| 1976 | Самодивско хоро | бащата на Таня | ||
| 1975 | Белег за човещина | дядо Илия | ||
| 1975 | Сладко и горчиво | генерал Павлов | ||
| 1975 | Буна | разбойникът Лефтер | ||
| 1974 | Вечни времена | горския | ||
| 1974 | Ламята | Дерикожа | ||
| 1974 | На живот и смърт (тв сериал) |
3 | ||
| 1974 | На чисто | бай Христо | ||
| 1974 | Дневна светлина | Михаил | ||
| 1974 | Зарево над Драва | 2 | Делчо | |
| 1973 | Последна проверка (тв сериал) |
12 | Павел Жеков, член на партийното бюро | |
| 1973 | Деца играят вън (тв) | дядото на Юли №1 | ||
| 1973 | Най-добрият човек, когото познавам! | Филип Николов | ||
| 1973 | Мандолината | главния | ||
| 1973 | Като песен | бащата на Тинко | ||
| 1972 | Вятърът на пътешествията | |||
| 1972 | Еоломея („Eolomea“) |
ГДР/България/СССР | Пиер Бродски | |
| 1972 | Глутницата | |||
| 1972 | Шарен свят | 2 нов. | (новелата „Изпит“) | |
| 1971 – 1972 | Декамерон 40 („Dekameron 40 czyli cudowne przytrafienie pewnego nieboszczyka“) |
3 нов. | Полша | (Руджерио в новелата „Декамерон 40“ и бандитът Джането в новелата „Матео Фалконе“) |
| 1972 | Герловска история | Танака, циганинът | ||
| 1971 | Гоя или Трудният път към прозрението („Goya – oder Der arge Weg der Erkenntnis“) |
ГДР/СССР/България/Югославия | Гил | |
| 1971 | Странен двубой | Павлов | ||
| 1971 | Демонът на империята (тв сериал) |
10 | Лазар | |
| 1970 | Четиримата от вагона | дядо Кръстан | ||
| 1970 | Цитаделата отговори | Иван Болярски | ||
| 1970 | Дъжд (тв) | Борис, работник на бензиностанцията | ||
| 1969, 1971 | На всеки километър (тв сериал) |
26 | парашутистът инженер Петров (в 2 серии: XII и XXIII) | |
| 1969 | Село край завод | Съботин | ||
| 1969 | Любовницата на Граминя | Италия/България | посредникът Анджело Корлеоне | |
| 1969 | Птици и хрътки | председателят на съда | ||
| 1969 | Синовете на правдата (тв) | |||
| 1968 | Танго | Тодор Проев | ||
| 1968 | Опасен полет | полковник Маринов | ||
| 1968 | Шибил | Шибил | ||
| 1967 | Привързаният балон | |||
| 1967 | Завръщане | Стефан | ||
| 1967 | Най-дългата нощ | майорът | ||
| 1967 | В края на лятото | Филип Гераков | ||
| 1966 | Понеделник сутрин | директорът на корабостроителницата | ||
| 1966 | Цар и генерал | генерал Владимир Заимов | ||
| 1966 | Горещо пладне | генералът | ||
| 1966 | Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров (тв) | |||
| 1964 | Конникът | шофьорът | ||
| 1964 | Непримиримите | капитан | ||
| 1964 | Между релсите | Янис | ||
| 1963 | Смърт няма | Васил Караджов | ||
| 1962 | Капитанът | бате Димо | ||
| 1962 | Тютюн | Динко | ||
| 1962 | Пленено ято | Антон | ||
| 1961 | Призори | Камарад | ||
| 1960 | Отвъд хоризонта | помощник-капитанът на турската гемия | ||
| 1960 | Дом на две улици | Кирил |
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „За храброст“.
- Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1973).
- Орден „Червено знаме на труда“ (1974).[4]
- Орден „Народна република България“ – I степен (1983).[4]
- Медал „За заслуги към БНА“ (1981).
- Почетно звание „Заслужил артист“ (1971).
- „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Антон) от филма „Пленено ято“ (Варна, 1963).
- „Награда за цялостно представяне“ във филмите „Сладко и горчиво“, „Самодивско хоро“ и „Щурец в ухото“ (Варна, 1976).
- „Награда за мъжка роля“ на ЦС на СБП във филма „Черешова градина“ (Варна, 1980).
- „Награда за мъжка роля“ на СБФД във филма „Златната река“ (1984).
- Награда „Аскеер“ за цялостно творчество
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Петър Слабаков бягал нелегално в СССР, https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/10086321, посетен на 17 април 2023
- ↑ Почина големият актьор Петър Слабаков, архив на оригинала от 3 март 2011, https://web.archive.org/web/20110303074944/http://www.standartnews.com/news/details/id/32267/, посетен на 17 май 2009
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.
- ↑ а б Отиде си Петър Слабаков, www.vesti.bg, 17.05.2009 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От снимачната площадка Архив на оригинала от 2019-04-06 в Wayback Machine.
- Петър Слабаков в „Герловска история“ Архив на оригинала от 2018-08-26 в Wayback Machine.
- Петър Слабаков в
Internet Movie Database - Петър Слабаков в КиноПоиск
- Петър Слабаков в Кино-Театр
|
