Пиер Агостини

Пиер Агостини
Pierre Agostini
Роден
23 юли 1941 г. (83 г.)
Учил вНационално военно училище[1]
НаградиНобелова награда за физика (2023)[2]
Научна дейност
Работил вОхайски държавен университет (2005)[3]
Пиер Агостини в Общомедия

Пиер Агостини (на френски: Pierre Agostini; роден на 23 юли 1941 г.) е френски физик-експериментатор и почетен професор в Държавния университет на Охайо в Съединените щати, известен с пионерската си работа в лазерната физика на силни полета и атосекундната физика.[4] Той е особено известен с наблюдението на явлението надпрагова йонизация и с изобретяването на техника за реконструкция на атосекундно биене чрез интерференция на двуфотонни преходи (на английски: Reconstruction of attosecond beating by interference of two-photon transitions, RABBITT)[5] за характеризиране на атосекундни светлинни импулси. Удостоен с Нобелова награда за физика за 2023 г.[6] съвместно с Ан Л'Юие и Ференц Краус[7]

Образование и кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Пиер Агостини е роден в Тунис, по времето, когато е френски протекторат, през 1941 г.[8] Получава бакалавърска степен в националното военно училище Prytanée през 1959 г. в La Flèche, Франция.[9]

Агостини учи физика в университета Екс-Марсилия, където получава бакалавърска степен (licence d'enseignement) по физика през 1961 г. и степен MAS (diplôme d'études approfondies) през 1962 г. През 1968 г. той завършва докторска степен там по многослойни диелектрични филтри за ултравиолетови лъчи, с дисертация Appareillage permettant la réalisation de filtres multidiélectriques UV : Étude des couches Sb2O3.[10][11]

След докторантурата той става изследовател в CEA Saclay през 1969 г. и остава там до 2002 г.[10][11] Същевременно работи в лабораторията на Жерар Манфре (Gérard Mainfray) и Клод Ману (Claude Manus), където изследва многофотонна йонизация с мощни лазери. Те са първите, които наблюдават надпрагова йонизация в газ ксенон.[12][13][14]

През 2001 г. Агостини и неговият екип в CEA Saclay заедно с Харм Мюлер (Harm Geert Muller) от Холандската фондация за фундаментални изследвания на материята (FOM), използвайки усъвършенстван лазер в Лабораторията по приложна физика (на френски: Laboratoire d'Optique Appliquée), успява да генерира поредица от импулси с продължителност от 250 атосекунди (10-18 s). Чрез повторно комбиниране на ултракъсите ултравиолетови импулси с оригиналната инфрачервена светлина се създава ефект на интерференция, който позволява да се определят дължината и честотата на повторение на импулсите.[15][16]

Между 2002 и 2004 г. Агостини е гостуващ учен в Националната лаборатория Брукхейвън в американския щат Ню Йорк, където работи в групата на Луис Ф. Ди Мауро.[17] Той става професор по физика в Държавния университет на Охайо (OSU) през 2005 г. и ръководи лаборатория съвместно с Луис Ф. Ди Мауро, който се премества година по-рано в OSU.[18] Агостини става почетен професор в OSU през 2018 г.[19]

Почести и награди

[редактиране | редактиране на кода]

Агостини получава наградата „Гюстав Рибо“ през 1995 г. от Френската академия на науките.[20] През 2003 г. получава наградата Gay-Lussac-Humboldt[21] и стипендията Joop Los от Холандската фондация за фундаментални изследвания на материята (FOM),[10] той също получава наградата William F. Meggers за спектроскопия през 2007 г. от Оптичното общество на Америка (OSA) и е стипендиант на фондация „Хумболт“. Той е избран за член на OSA през 2008 г. „за лидерство в разработването на иновативни експерименти, предоставящи основни познания за динамиката на нелинейния отговор на атоми и молекули, подложени на силни инфрачервени лазерни импулси“.[10]

През 2023 г. получава Нобелова награда по физика за „експериментални методи, които генерират атосекундни светлинни импулси за изследване на динамиката на електроните в материята“ заедно с Ан Л'Юие и Ференц Краус.[6]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Pierre Agostini | Department of Physics // Посетен на 3 октомври 2023 г.
  2. ↑ www.nobelprize.org
  3. ↑ www.optica.org
  4. ↑ Agostini, Pierre et al. The physics of attosecond light pulses // Reports on Progress in Physics 67 (6). 1 June 2004. DOI:10.1088/0034-4885/67/6/R01. p. 813–855.
  5. ↑ Garisto, Daniel. This Year's Physics Nobel Awards Scientists for Slicing Reality into Attoseconds // Scientific American. Посетен на 2023-10-04. (на английски)
  6. ↑ а б Edwards, Christian. Nobel Prize in physics won by trio who created rapid flashes of light to 'capture the shortest of moments' // CNN. October 3, 2023.
  7. ↑ Драйшу, Александър. Нобеловата награда по физика за 2023-та година и приносът на български изследовател към нея // Светът на физиката № 4. 2023. с. 253.
  8. ↑ Contributors [Back cover] // IEEE Journal of Quantum Electronics 6 (12). 1970.
  9. ↑ Prix Nobel de physique 2023 : l'un des lauréats, Pierre Agostini, a obtenu son baccalauréat au Prytanée de La Flèche // France 3 Pays de la Loire. Посетен на 3 October 2023. (на френски)
  10. ↑ а б в г Pierre Agostini – Professor, Ohio, USA | Optica // www.optica.org. Посетен на 3 October 2023.
  11. ↑ а б Ohio State University, Department of Physics: P. Agostini Biography // dokumen.tips. Архивиран от оригинала на 2023-10-04. Посетен на 2023-10-09.
  12. ↑ Mainfray, G et al. Multiphoton ionization of atoms // Reports on Progress in Physics 54 (10). 1 October 1991. DOI:10.1088/0034-4885/54/10/002. p. 1333–1372.
  13. ↑ Agostini, P. и др. Free-Free Transitions Following Six-Photon Ionization of Xenon Atoms // Physical Review Letters 42 (17). 23 April 1979. DOI:10.1103/PhysRevLett.42.1127. с. 1127–1130.
  14. ↑ D'Oliveira, Pascal. Dossier : Les lasers à l'IRAMIS: Les lasers de puissance à Saclay // IRAMIS. Архивиран от оригинала на 2023-10-05. Посетен на 3 October 2023. (на френски)
  15. ↑ Pierre Agostini, Ferenc Krausz and Anne L'Huillier win 2023 Nobel Prize for Physics // Physics World. Посетен на 3 October 2023. (на британски английски)
  16. ↑ Paul, P. M. et al. Observation of a Train of Attosecond Pulses from High Harmonic Generation // Science 292 (5522). 2001. DOI:10.1126/science.1059413. p. 1689–1692.
  17. ↑ Palm International School of Attosecond // IRAMIS. Архивиран от оригинала на 2023-10-04. Посетен на 3 October 2023. (на френски)
  18. ↑ Pierre Agostini – Emeritus Professor, Ohio, USA | eMedEvents // www.emedevents.com. Посетен на 3 October 2023.
  19. ↑ Jeremy Pelzer, cleveland com. Ohio State University retired professor wins 2023 Nobel Prize in Physics // cleveland. Посетен на 3 October 2023. (на английски)
  20. ↑ Prix Gustave Ribaud // Académie des Sciences.
  21. ↑ Liste des lauréats français du prix Gay-Lussac Humboldt // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2024-06-09. (на френски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pierre Agostini в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​