Пиер Буржад

Пиер Буржад
Pierre Bourgeade
Пиер Буржад, 2008 г.
Пиер Буржад, 2008 г.
ПсевдонимПиер Малан
Сабине дьо Суржи
Джейд
Роден7 ноември 1927 г.
Морлан, Франция
Починал12 март 2009 г. (81 г.)
Професияписател, поет, драматург, сценарист, журналист
Националност Франция
Активен период1966 – 2009
Жанрдрама, криминален роман, лирика, еротична литература, хумор
Повлиян от
Подпис
Уебсайт
Пиер Буржад в Общомедия

Пиер Буржад (на френски: Pierre Bourgeade) е френски драматург, поет, писател, режисьор, журналист, литературен критик и фотограф. Автор е на произведения в жанра социална драма, криминален роман, лирика, еротична литература и документалистика.[1][2] Писал е и под псевдонимите Сабине дьо Суржи (Sabine de Surgis), Пиер Малан (Pierre Malan) и Джейд (Jade).[3]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Пиер Буржад е роден на 7 ноември 1927 г. в Морлан (малко селце, разположено в Атлантическите Пиренеи), Франция, в семейство на данъчен служител. Майка му е потомка на Жан Расин. Израства в Байон и Биариц. След завършване на образованието си първоначално става адвокат и държавен служител.[2]

През 1966 г. е публикувана първата му книга с еротични новели „Безсмъртната“.[2] Първият му роман „Розовата роза“ (La Rose rose) е издаден през 1968 г.[1]

Автор е на над тридесет романа, поеми, есета и оперни либрета. Пише стихове, често еротични и винаги във форма от седем срички. Произведенията му са полиморфни, широко свързани с наследството на маркиз дьо Сад и Жорж Батай. Определян е като „скандален“ автор през 60-те години, разработвайки любимите си теми: история, велики съдби, секс и еротика, самота, невъзможност за опознаване. Бил е член на журито за наградата „Сад“.[3]

Като фотограф снима основно голи тела, в черно и бяло. През 1990 г. получава награда за фотография в Монте Карло за „Черния квартал“.[3]

Живее до смъртта си в Париж и Биариц.[2] Пиер Буржад умира на 12 март 2009 г. в Лош, Франция. Погребан е в гробището „Монпарнас“.[4]

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • La Rose rose (1968)[1][3][2]
  • New York Party (1969)
  • L'Aurore boréale (1973)
  • L'Armoire (1977)
    Гардеробът, изд. „Леге Артис“ Плевен (2004), прев. Зорница Китинска
  • Une ville grise (1978) – награда „Макс Барту“ на Френската академия
  • Le Camp (1979)
  • Le Football, c'est la guerre poursuivie par d'autres moyens (1981)
  • Le Lac d'Orta (1981)
  • Les Serpents (1983) – награда „Мотар“
  • La Fin du monde (1984)
  • La Femme sans visage (1984) – като Сабине дьо Суржи
  • Mémoires de Judas (1985)
  • Sade, Sainte Thérèse (1987)
  • L'Empire des livres (1989)
  • La Nature du roman (1993)
  • Les Âmes juives (1998)
  • Warum (1999)
  • L'Éternel mirage (2001)
  • L'Horloge, édition tête-bêche avec le recueil de nouvelles Les Boxeurs (2003)
  • Les Comédiens (2004)
  • Le Diable (2009) – посмъртно
  • Venezia (2014) – посмъртно

Криминални романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • La Rondelle (1986)[1][3][2]
  • Pitbull (1998) – голямата награда „Пол-Февал“ за популярна литература
  • Téléphone rose (1999)
  • En avant les singes ! (2001)
  • Gab save the Di (2001)
  • Crashville (2004)
  • Ramatuelle (2006)
  • Ça n'arrive qu'aux mourants (2008)

Пиеси

[редактиране | редактиране на кода]
  • Les Immortelles (1968)[1][3]
  • Deutsches Requiem (1973)
  • Orden (1975)
  • Étoiles rouges (1977)
  • Le Procès de Charles Baudelaire suivi de Palazzo Mentale et de Fragments pour Guevara (1980)
  • Le Camp (1989)
  • L'Autorisation (1995)
  • Erzébet Bathory (1998)
  • Berlin 9 novembre (2002)
  • Charenton. In Les Comédiens (2004)

Поезия

[редактиране | редактиране на кода]
  • A. noir, corset velu (1972)[1]
  • Hanthologie pour Henri Maccheroni (1979)
  • Ultimum moriens (1984)
  • Crânes (1995)
  • Ô, plein de strideurs étranges (2004)

Сборници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Les Immortelles (1966)[1][3]
    Безсмъртната, изд. „Леге артис“ Плевен (2000), прев. Зорница Китинска
  • Éros mécanique (1995)
  • Cybersex et autres nouvelles (1997)
  • L'Argent (1998)
  • L'Autre face (2000) – с Мари Л.
  • Les Boxeurs (2003)
  • Rêves de femmes (2007)
  • Animamours (2008)

Екранизации

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1986 Léon Blum à l'échelle humaine
  • 1990 Quartier nègre
  • 2003 L'Écrivain et son chien
  • 2005 Médor et Baudelaire

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж ((fr)) Библиография в сайта Goodreads
  2. ↑ а б в г д е ((de)) Биография и библиография в сайта Krimi-Couch
  3. ↑ а б в г д е ж ((fr)) Биография и библиография в сайта Babelio
  4. ↑ ((fr)) Некролог за Пиер Буржад

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pierre Bourgeade в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Франция“         Портал „Франция“