Пиер Гасенди

Пиер Гасенди Pierre Gassendi
френски философ, математик, астроном
Пиер Гасенди, рисуван от Луи Едуар Риу
Роден	22 януари 1592 г. Шантерсие, Франция
Починал	24 октомври 1655 г. (63 г.) Париж, Франция
Погребан	Париж, Франция
Религия	Католическа църква
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на XVII век
Школа	Емпиризъм
Интереси	Логика, натурфилософия, етика
Идеи	атомизъм
Повлиян	Епикур
Пиер Гасенди в Общомедия

Пиер Гасенди (на френски: Pierre Gassendi) е френски философ, теолог, учен, астроном, и математик. През 1631 публикува пръв транзитите на планетата Меркурий, а по-късно открива петия спътник на Юпитер. В своето време той е един от най-изявените привърженици на атомизма, популярно свързван с Епикур. Заедно с физическите идеи приема и етическите идеи от древността. Един от луните кратери носи името на Гасенди.

Живот и творчество^[1]

В 1612 г., двадесетгодишен, Гасенди добива докторска титла по теология и няколко години по-късно приема църковен сан. В началото на 20те години от XVII в. чете лекции по философия в университета в Екс, но бива принуден да се откаже от поста. На следващата година публикува критика на официалното аристотелианство, което е преподавал.^[2] Заниманията му с астрономия го свързват с Персек, който става и негов покровител. Галилей им изпраща свои съчинения, а също и телескоп. Осъждането на хелиоцентризма прави Гасенди особено внимателен при публикуването на астрономически трудове, каквито той редовно пише. В 1644 г. участва, наред с Хобс и други, във формулирането на Възражения срещу Размишленията на Декарт и започва активно да разработва възгледите, свързвани с Епикур.^[3] От 1645 Гасенди е преподавател по математика в Колеж Роаял и там излага своите възгледи за света и философията. При смъртта му магнум опусът, над който работи е незавършен, но неговите съмишленици вземат ръкописа за основа на първите два тома от Събраните му съчинения. Това издание^[4] се публикува в общо 6 тома през 1658 г., а в началото на XVIII в. се препечатва във Венеция.

Философско учение

Гасенди критикува схоластиката, изопачената от нея философия на Аристотел и идеята на Декарт за вродените идеи.

В своето произведение „Система на философията“ Гасенди разделя учението си на три части:

• Логика – в която анализира проблема за истинността на познанието
• Физика – в която доказва обективността, несътворимостта и неущожимостта на пространството и времето. Гасенди приемайки атомистичната теория и твърди, че Бог е създател на атомите.
• Етика – в която се противопоставя на аскетичния църковен морал и подобно на Епикур твърди, че „всяко удоволствие е благо само по-себе си.“^[5]

Библиография

Institutio astronomica, 1683

• Exercitationes paradoxicae contra Aristoteleos (1624)
• Disquisitio metaphysica seu dubitationes et instantiae adversus Renati Cartesii metaphysicam et responsa (1644)
• Institutio astronomica: iuxta hypotheses tam veterum quam Copernici & Tychonis,(1647)
• Animadversiones in Librum X Diogenis Laërtii (1649)
• Tychonis Brahei, equitis Dani, Astronomorum Coryphaei, vitae Accessit Nicolai Copernici, Georgii Peurbachii, & Joannis Regiomontani, Astronomorum celebrium, Vita, Hagae Comitum , Vlacq (1655)

• Opera (6 vol.), éd. Henri Louis Habert de Montmor, 1658. (latin)
  • t.I : Syntagmatis philosophici, Pars Prima (Logica)
  • t.II : Syntagma philosophici, Pars Secunda (Physica)
  • t.III : Opuscula philosophica
  • t.IV : Astronomica
  • t.V : Miscellanea
  • t.VI: Epistolae

Бележки

1. Antonia Lolordo (2007). Pierre Gassendi and the Birth of Early Modern Philosophy, Cambridge University Press
2. Exercitationes paradoxicae contra Aristoteleos (1624)
3. De vita et moribus Epicuri, 1647; Animadversiones in decimum librum Diogenis Laertii, 1649
4. Œuvres complètes (6 vol.) 1658. éditées par son ami et légataire Henri Louis Habert de Montmor,
5. Философски речник, Партиздат, София, 1977.

Външни препратки

• ((en)) Saul Fisher, Pierre Gassendi, Stanford Encyclopedia of Philosophy
• ((en)) Pierre Gassendi, biography at the Harvard Archimedes project [1]