Пиетро Бадолио
| Пиетро Бадолио Pietro Badoglio | |
| италиански маршал и политик | |
 | |
| Роден |
28 септември 1871 г.
|
|---|---|
| Починал |
Грацано Монферато, Италия |
| Политика | |
| Партия | независим |
| Министър-председател на Италия | |
| 25 юли 1943 – 8 юни 1944 | |
| Министър на външните работи на Италия | |
| 11 февруари 1944 – 8 юни 1944 | |
| Министър на Италианска Африка | |
| 11 февруари 1944 – 8 юни 1944 | |
| Военна служба | |
| Звание | Маршал |
| Години | 1892 – 1943 |
| Служил на |  Кралство Италия |
| Род войски | Кралска италианска армия |
| Войни | Първа италианско-етиопска война Итало-турска война Първа световна война Втора италианско-етиопска война Втора световна война |
| Семейство | |
| Съпруга | София Валания |
| Деца | 4 |
| Подпис |  |
| Пиетро Бадолио в Общомедия | |
Пиетро Бадолио маркиз на Саботино (на италиански: Pietro Badoglio, правилното произношение е Бадольо) е италиански маршал и политик, министър-председател на страната (1943 – 1944). Един от дейните противници и участник в свалянето на фашисткия режим на Бенито Мусолини, както и инициатор на подписването на примирие на Италия с антихитлеристката коалиция и участие на Италия във войната срещу нацистка Германия.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Грацано Монферато на 29 юли 1871 г. Завършва военната академия в Торино, участва в кампаниите от 1896 г. в Еритрея и в Либия от 1912 г. Става сенатор през 1919 г.
В периода 1929 – 1933 г. е генерал-губернатор на тогавашната италианска колония Либия. След това заема поста на главнокомандуващ на италианската армия по време на т.нар. Абисинска война,[1] по време на която използва във военните действия и боен газ. След завладяването на Абисиния става вицекрал на т.нар. Италианска Източна Африка получавайки титлата Херцог на Адис Абеба, а през 1929 г. е вече началник на Генералния щаб. Противник на влизането на Италия във Втората световна война на страната на Германия.
След дебаркирането на американските войски в Сицилия през 1943 г. спомага за разтрогването на съюза с Нацистка Германия. През лятото на 1943 г. е активен участник в свалянето на Бенито Мусолини, благодарение на което на 24 юли 1943 г. е обявен за министър-председател. През август1943 г. води преговорите със съюзниците а през септември 1943 г. дава мандат на генерал Джузепе Кастелано който подписва Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция, което е обявено на 8 септември 1943 г. официално. Следва окупация на северна и централна Италия от германските войски а на 13 октомври 1943 г. Италия обявява война на нацистка Германия. Бадолио заедно с крал Виктор Емануил III, правителството и върховното главно командване, придружени от италиански военни части още през септември 1943 г. бягат на кораби в Бриндизи, където се установява столицата на Кралство Италия до 4 юни 1944 г. когато след освобождението на Рим от хитлеристка окупация той отново става столица на Италия. През 1943 – 1944 г. маршал Пиетро Бадолио ръководи участието на италианската армия във войната срещу Германия на страната на антихитлеристката коалиция. През юни 1944 г. Бадолио е сменен на премиерския пост от социалиста Иваное Бономи.
През 1945 г. поради предишната си съвместна работа с фашистите е изключен от Сената, но е реабилитиран през 1947 г. Умира в Грацано Монферато през 1956 г.
През 1957 г. българският превод на книгата му „Войната в Етиопия 1935 – 1936“ (1939) е включен в Списъка на вредната литература.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Pietro Badoglio // Encyclopædia Britannica, 31 март 2020. Посетен на 29 април 2020.
- ↑ Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 6.