Пингвин (спомагателен крайцер)

„Пингвин“
Pinguin, HSK-5
„Пингвин“ в Индийския океан, 1941 г.
ФлагГерманска империя (1933 – 1945) Германия
Клас и типсухогруз/спомагателен крайцер
ПроизводителAG Weser, Бремен, Германия
Служба
Спуснат на вода12 ноември 1936 г.
Влиза в строй6 февруари 1940 г.
Потъналпотопен на 8 май 1941 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
СобственикDDG Hansa
ОператорHansa Line, Бремен,
ВМС на Германия
Бруто тонаж7766 БРТ
Водоизместимост17 900 t (стандартна)
Дължина между перпендикулярите
155,0 m
Ширина18,7 m
Газене8,7 m
Задвижване2 шестцилиндрови дизелови двигателя
Мощност7600 к.с. (5,7 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост17 възела
(31,5 km/h)
Далечина на
плаване
60 000 морски мили;
Запас гориво: 3000 t
Автономност207 денонощия
Екипаж401 души
Името означава(на немски език) пингвин
Въоръжение
Артилерия6×1 150-mm;
1×1 75-mm;
Зенитна артилерия1×2 37-mm
2×2 20-mm
Минноторпедно
въоръжение
2×2 533-mm ТА;
380 мини EMC
Самолети2 самолета Heinkel He 114
впоследствие 1 Arado Ar 196 A-1

„Пингвин“ (на немски: Pinguin, HSK-5[~ 1]) е спомагателен крайцер на Кригсмарине от времето на Втората световна война. Това е преустроеният товарен кораб (сухогруз) „Канделфелз“ (на немски: Kandelfels), в германския флот е познат като „Шиф-33“ (на немски: Schiff 33)[~ 2], в Кралския флот получава обозначението – Рейдер „F““. В периода 1940 – 1941 г. води бойни действия в района на Индийския океан и Антарктида. Той е един от най-резултатните кораби на флота, който потопява и пленява съдове с общ тонаж 136 000 брт.

Корабът е построен в Бремен на стапелите на фирмата „АГ Везер“ (на немски: AG Weser) за „Линии Ханза“, за товарни превози в Източна Азия и Индия. Първият кораб на серия от два сухогруза. Вторият кораб е сухогрузът „Кибфелз“. Продължението на серията включва и кораба „Голденфелз“ (впоследствие преоборудован на спомагателен крайцер „Атлантис“). Последния цивилен рейс на кораба завършва на 1 септември 1939 г. В края на 1939 г. е реквизиран от Кригсмарине, след което е преоборудван от фирмата „Дешимаг“ във военен кораб.

Технически параметри

[редактиране | редактиране на кода]

За неговото окомплектоване частично се използва въоръжението, свалено от стария линеен кораб „Шлезиен“.

Освен това е поставена по-мощна радиостанция и ново щурманско оборудване.

Екипаж – 401 души (вкл. 22 офицера, от тях 5 запасни).

„Пингвин“ става един от първите спомагателни крайцери на Германия по време на Втората световна война. На 15 юни 1940 г. под командването на капитана цур зе[~ 3] Ернст-Феликс Крюдер той напуска Готенхафен.

След преминаване на пролива Скагеррак, „Пингвин“, маскиран на съветския кораб „Печора“, близо до западното крайбрежие на Норвегия се насочва на север. По пътя е нападнат от британска подводница, но благодарение на превъзходството си в скорост успява да избяга. След като преминава Датския пролив в Атлантика, той (вече като гръцкия параход „Кассос“) достига определения му в южната част сектор за патрулиране. По пътя ОКМ организира среща с немска подводница, която е заредена с гориво и торпеда.

Първата му жертва е британския сухогруз „Доминго де Ларинага“. Забелязвайки рейдера, капитанът на кораба подава радиосигнал за атаката и се опитва да избяга. С артилерийски огън той е спрян, на него е изпратена абордажна команда. Минните заряди не се детонират и заради това кораба е потопен с торпедо.

След като заобикаля нос Добра Надежда, „Пингвин“ се насочва на север. Пилотът на хидроплана забелязва норвежкия танкер „Филефел“. Съдът е пленен и управляван от немски екипаж. По същите места е забелязан и още един танкер – „Бритиш Командер“. Той отказва да се подчини на заповедта да спре и е обстрелян и потопен с торпедо. В течение на няколко дни е прехванат и потопен още един съд – норвежкият параход „Морвикен“. „Филефел“ също е решено да се потопи. Замаскиран като парахода „Трафалгар“, „Пингвин“ продължава своя път.

В началото на септември самолетът претърпял авария и се налага да се сглоби вторият, който е разглобен в трюма, което отнема няколко дни. На път за Мадагаскар е пресрещнат британският сухогруз „Бенавон“. В артилерийската престрелка един от неговите снаряди пробива борда на „Пингвин“, но не се взривява. „Бенавон“ е разстрелян от много по-мощната артилерия на рейдера. Загиват над 20 души от екипажа, включително капитанът на кораба. След неколкодневен престой около Мадагаскар, Крюдер насочва кораба си на изток. По пътя е пленен норвежкият параход „Нордвард“ с товар жито. След като преместват пленниците на него, Крюдер изпраща „Нордвард“ с част от екипажа си в Германия.

След силна буря, „Пингвин“ достига Австралия.

Поставяне на минни заграждения до бреговете на Австралия

[редактиране | редактиране на кода]

На 7 октомври е пленен норвежкият танкер „Сторстад“. Неговият екипаж е свален, а той е оборудван за поставяне на мини и преименуван на „Пасат“.

Нататък пътя на „Пингвин“ е по западното крайбрежие на континента. Той поставя мини до Нюкасъл, Сидни, и до бреговете на щата Нов Южен Уелс, пред пристанище Хоубарт в Тасмания. „Пасат“, под командването на лейтенант Варнинг, заминира пролива между Австралия и Тасмания. На 15 ноември корабите се срещат и се насочват на юг. От съобщения по радиото Крюдер разбира, че от неговите мини са потънали вече два кораба, в т.ч. американския „Сити оф Рейвил“ (един от първите американски кораби, потънали през Втората световна война). След месец командването на Кригсмарине съобщава за награждаването на капитана с Рицарски кръст.

На 18 ноември е потопен британският кораб „Наушера“, на 20 ноември е потопен хладилният кораб „Маймоа“, на следващия ден – „Порт Брисбейн“ – въоръжен параход, бързащ на помощ на „Маймоа“.

На 24 ноември 1940 г. командването заповядва на „Пингвин“ да се насочи към китобойния район до остров Буве.

Насочвайки се към зададения му район, „Пингвин“ среща и потапя хладилния кораб „Порт Уелингтън“. Броят на пленниците на борда вече надминава 400 души, което създава вече сериозни проблеми и Крюдер взема решение да ги изпрати на борда на „Пасат“ в Германия. По пътя за дома танкерът зарежда „Атлантис“, предава част от горивото и на спомагателния танкер „Нордмарк“ и благополучно пристига в едно от пристанищата на окупираната Франция.

„Пингвин“ достига бреговете на Антарктида в район за китобойни дейности. В началото на януари радиста прихваща разговори на норвежки китобойци: недалече се намират две големи плаващи китобойни бази, „Оле Вегер“ и „Пелагос“, а на 400 мили източно още една – „Торсхамер“.

На 14 януари 1941 г. рейдерът провежда своята най-успешна операция. В течение на два дни без да даде и един изстрел е пленен китобоен флот в състав: плавбазите „Оле Вегер“ и „Пелагос“ с 22 хил. тона китова мас; 11 малки китобойни съда и принадения към тях танкер „Солглимт“ с 10 хил. тона гориво.

Един от китобойците е преименуван на „Адютант“ и превърнат в спомагателен кораб. „Солглимт“ и „Пелагос“ са изпратени с немски екипажи към Европа, а „Пингвин“ с останалите трофеи се насочва за среща с „Нордмарк“ и „Дукеса“ (хладилен кораб, пленен от „Адмирал Шеер“). За окомплектоване на екипажите „Пингвин“ няма достатъчно количество офицери, но помощ оказва „Адмирал Шеер“, част от офицерите на който преминава на пленените съдове. През март 1941 г. те пристигат в Бордо (с изключение на два китобоя, потопени от екипажите при заплаха от пленяване на корабите от кораба на ВМС на Великобритания „Скарборо“). Количеството изпратена китова мас съответства на количеството маргарин, произведен в Германия за няколко месеца, а китобойците са достатъчно за формиране на флотилия ловци на подводници.[1]

На 18 февруари „Пингвин“ се среща с транспорта „Алстертор“, който му носи пощата, други товари и нов самолет. След това се насочва към Кергелен, където попълва запасите си от прясна вода, прави проверка на корпуса си, малък ремонт – маскиран като норвежкия параход „Тамерлан“.

На 25 февруари рейдерът се насочва за среща с пленения от „Атлантис“ кораб „Кети Бровиг“, който трябва да се използва като минен заградител, но на мястото на срещата намират „Оле Якоб“, друг трофей на „Атлантис“. Оказва се, че „Кети Бровиг“ се налага да бъде потопен. В търсене на подходящ кораб Крюдер се насочва на север.

Боя с „Корнуол“ и гибел

[редактиране | редактиране на кода]

На 25 април „Пингвин“ спира и пленява „Емпайър Лайт“, но не може да го използва заради повредите по него и се налага да го потопи. На 29 април е потопен „Клан Бюкянън“. След това Крюдер насочва кораба си към Сейшелските острови.

На 7 май „Пингвин“, в северозападната част на Индийския океан, открива подходящ съд. Това е танкерът „Бритиш Имперър“. Независимо от предупредителните изстрели той започва да бяга, изпращайки радиограма за нападението, която е приета от британския тежък крайцер „Корнуол“. Крюдер е принуден да издаде заповед за потопяване на танкера.

На следващия ден, 8 май 1941 г., рейдерът е забелязан от самолета на „Корнуол“. Корабът е добре маскиран като норвежки транспорт, но на пилота му се вижда много подозрително, че нито един човек от екипажа не излиза на палубата да приветства самолета.[2] Насоченият към кораба крайцер „Корнуол“, независимо от силната съпротива, го потопява. От залпа на 203-mm му оръдия детонират 130 мини, останали на борда на „Пингвин“, и в точката с координати 3°50′ с. ш. 53°50′ и. д. / 3.833333° с. ш. 53.833333° и. д. рейдерът потъва. Той става първият немски спомагателен крайцер, потопен от Съюзниците във Втората световна война. Заедно с кораба загиват 532 души, включително 200 пленници. „Корнуол“ спасява 53 члена на екипажа на „Пингвин“ и 22 пленници. Капитана Крюдер не е сред спасените. „Корнуол“ дава една жертва.

„Адютант“, под командването на лейтенант Хемер, впоследствие минава на подчинение на спомагателния крайцер „Комет“ и поставя мини до бреговете на Нова Зеландия (няма информация за потопени съдове от тях).

Потопени и пленени съдове:

Дата Име Тип Принадлежност Тонаж, брт[~ 4] Товар Съдба
1940-07-31 31 юли 1940 Domingo de Larrinaga товарен кораб Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания 05358 5358 зърно потопен с торпедо
1940-08-27 27 август 1940 Filefjell танкер Норвегия Норвегия 06901 6901 бензин, нефт миниран, взривен и потопен
1940-08-27 27 август 1940 British Commander танкер Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания 05008 5008 потопен с торпедо
1940-08-27 27 август 1940 Morviken товарен кораб Норвегия Норвегия 07616 7616 миниран, взривен и потопен
1940-09-12 12 септември 1940 Benavon товарен кораб Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания 05872 5872 каучук потопен с корабна артилерия след престрелка
1940-09-16 16 септември 1940 Nordvard товарен кораб Норвегия Норвегия 04111 4111 пшеница пленен, изпратен в Бордо
1940-10-07 7 октомври 1940 Storstad танкер Норвегия Норвегия 08998 8998 14 000 тона дизелово гориво пленен, превърнат в спомагателен минен заградител „Пасат“
1940-11-19 19 ноември 1940 Nowshera товарен кораб Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания 07920 7920 миниран, взривен и потопен
1940-11-20 20 ноември 1940 Maimoa хладилен кораб Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания 10123 10 123 замразено месо, масло, мас, яйца миниран, взривен и потопен
1940-11-2121 ноември 1940 Port Brisbane товарен кораб Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания 08739 8739 потопен с торпедо
1940-11-30 30 ноември 1940 Port Wellington хладилен кораб Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания 08303 8303 4000 тона замразено месо миниран, взривен и потопен след артилерийска престрелка
1941-01-14 14 януари 1941 Ole Wegger китобойна база Норвегия Норвегия 12201 12 201 китова мас пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941 Pol 07 Pol VII китобоен кораб Норвегия Норвегия 00335 335 пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941 Pol 08 Pol VIII китобоен кораб Норвегия Норвегия 00300 300 пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941 Pol 09 Pol IX китобоен кораб Норвегия Норвегия 00335 335 пленен, превърнат в спомагателния кораб „Адютант“
1941-01-14 14 януари 1941 Pol 10 Pol X китобоен кораб Норвегия Норвегия 00335 335 пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941 Solglimt танкер Норвегия Норвегия 12246 12 246 10 000 тона гориво пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941 Pelagos китобойна база Норвегия Норвегия 12083 12 083 китова мас пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941 Star 14 Star XIV китобоен кораб Норвегия Норвегия 00250 250 пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941 Star 19 Star XIX китобоен кораб Норвегия Норвегия 00250 250 пленен, изпратен във Франция, потопен от екипажа заради опасност да бъде пленен от ВМС на Великобритания
1941-01-14 14 януари 1941 Star 20 Star XX китобоен кораб Норвегия Норвегия 00250 250 пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941 Star 21 Star XXI китобоен кораб Норвегия Норвегия 00300 300 пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941 Star 22 Star XXII китобоен кораб Норвегия Норвегия 00305 305 пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941 Star 23 Star XXIII китобоен кораб Норвегия Норвегия 00355 355 пленен, изпратен във Франция
1941-01-14 14 януари 1941 Star 24 Star XXIV китобоен кораб Норвегия Норвегия 00360 360 пленен, изпратен във Франция, потопен от екипажа заради опасност да бъде пленен от ВМС на Великобритания
1941-04-25 25 април 1941 Empire Light товарен кораб Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания 06828 6828 миниран, взривен и потопен
1941-04-28 28 април 1941 Clan Buchanan товарен кораб Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания 07266 7266 миниран, взривен и потопен
1941-05-07 7 май 1941 British Emperor танкер Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания 03663 3663 потопен с артилерия

Потънали от мини, поставени от „Пингвин“ и „Пасат“:

Дата Име Тип Принадлежност Тонаж, брт[~ 5] Товар Съдба
Nimbin товарен кораб Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания 01052 1052 потъва от мина
Cambridge товарен кораб Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания 10846 10 846 потъва от мина
City of Rayville товарен кораб Съединени американски щати САЩ 05883 5883 потъва от мина
Herford траулер Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания 00285 285 потъва от мина

За 10 ½ месеца плаване „Пингвин“ пленява и потопява 28 съда, с общ тонаж около 136 000 брт. Четири съда потъват от поставени от него мини (около 18 000 брт).[~ 6]

  1. От на немски: Handelsstörkreuzer, което означава спомагателен крайцер номер 5.
  2. „Шиф-33“ (нем. „Schiff 33“) – в превод от немски език означава „Плавателен съд № 33“.
  3. Съответства по звание на капитан 1-ви ранг.
  4. Тонажът на съдовете, посочени в таблицата, според други източници може да е различен. Архив на оригинала от 2009-02-05 в Wayback Machine. ((en))
  5. Тонажът на съдовете, посочени в таблицата, според други източници може да е различен. Архив на оригинала от 2009-02-05 в Wayback Machine. ((en))
  6. По други данни, са пет съда с общ тонаж 29 000 брт (Ф. Руге. Война на море, 1939 – 1945. с. 171.).


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пингвин (вспомогательный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​