„Пингвин“ Pinguin, HSK-5 | |
„Пингвин“ в Индийския океан, 1941 г. | |
Флаг | Германия |
---|---|
Клас и тип | сухогруз/спомагателен крайцер |
Производител | AG Weser, Бремен, Германия |
Служба | |
Спуснат на вода | 12 ноември 1936 г. |
Влиза в строй | 6 февруари 1940 г. |
Потънал | потопен на 8 май 1941 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Собственик | DDG Hansa |
Оператор | Hansa Line, Бремен, ВМС на Германия |
Бруто тонаж | 7766 БРТ |
Водоизместимост | 17 900 t (стандартна) |
Дължина между перпендикулярите | 155,0 m |
Ширина | 18,7 m |
Газене | 8,7 m |
Задвижване | 2 шестцилиндрови дизелови двигателя |
Мощност | 7600 к.с. (5,7 МВт) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 17 възела (31,5 km/h) |
Далечина на плаване | 60 000 морски мили; Запас гориво: 3000 t |
Автономност | 207 денонощия |
Екипаж | 401 души |
Името означава | (на немски език) пингвин |
Въоръжение | |
Артилерия | 6×1 150-mm; 1×1 75-mm; |
Зенитна артилерия | 1×2 37-mm 2×2 20-mm |
Минноторпедно въоръжение | 2×2 533-mm ТА; 380 мини EMC |
Самолети | 2 самолета Heinkel He 114 впоследствие 1 Arado Ar 196 A-1 |
„Пингвин“ (на немски: Pinguin, HSK-5[~ 1]) е спомагателен крайцер на Кригсмарине от времето на Втората световна война. Това е преустроеният товарен кораб (сухогруз) „Канделфелз“ (на немски: Kandelfels), в германския флот е познат като „Шиф-33“ (на немски: Schiff 33)[~ 2], в Кралския флот получава обозначението – „Рейдер „F““. В периода 1940 – 1941 г. води бойни действия в района на Индийския океан и Антарктида. Той е един от най-резултатните кораби на флота, който потопява и пленява съдове с общ тонаж 136 000 брт.
Корабът е построен в Бремен на стапелите на фирмата „АГ Везер“ (на немски: AG Weser) за „Линии Ханза“, за товарни превози в Източна Азия и Индия. Първият кораб на серия от два сухогруза. Вторият кораб е сухогрузът „Кибфелз“. Продължението на серията включва и кораба „Голденфелз“ (впоследствие преоборудован на спомагателен крайцер „Атлантис“). Последния цивилен рейс на кораба завършва на 1 септември 1939 г. В края на 1939 г. е реквизиран от Кригсмарине, след което е преоборудван от фирмата „Дешимаг“ във военен кораб.
За неговото окомплектоване частично се използва въоръжението, свалено от стария линеен кораб „Шлезиен“.
Освен това е поставена по-мощна радиостанция и ново щурманско оборудване.
Екипаж – 401 души (вкл. 22 офицера, от тях 5 запасни).
„Пингвин“ става един от първите спомагателни крайцери на Германия по време на Втората световна война. На 15 юни 1940 г. под командването на капитана цур зе[~ 3] Ернст-Феликс Крюдер той напуска Готенхафен.
След преминаване на пролива Скагеррак, „Пингвин“, маскиран на съветския кораб „Печора“, близо до западното крайбрежие на Норвегия се насочва на север. По пътя е нападнат от британска подводница, но благодарение на превъзходството си в скорост успява да избяга. След като преминава Датския пролив в Атлантика, той (вече като гръцкия параход „Кассос“) достига определения му в южната част сектор за патрулиране. По пътя ОКМ организира среща с немска подводница, която е заредена с гориво и торпеда.
Първата му жертва е британския сухогруз „Доминго де Ларинага“. Забелязвайки рейдера, капитанът на кораба подава радиосигнал за атаката и се опитва да избяга. С артилерийски огън той е спрян, на него е изпратена абордажна команда. Минните заряди не се детонират и заради това кораба е потопен с торпедо.
След като заобикаля нос Добра Надежда, „Пингвин“ се насочва на север. Пилотът на хидроплана забелязва норвежкия танкер „Филефел“. Съдът е пленен и управляван от немски екипаж. По същите места е забелязан и още един танкер – „Бритиш Командер“. Той отказва да се подчини на заповедта да спре и е обстрелян и потопен с торпедо. В течение на няколко дни е прехванат и потопен още един съд – норвежкият параход „Морвикен“. „Филефел“ също е решено да се потопи. Замаскиран като парахода „Трафалгар“, „Пингвин“ продължава своя път.
В началото на септември самолетът претърпял авария и се налага да се сглоби вторият, който е разглобен в трюма, което отнема няколко дни. На път за Мадагаскар е пресрещнат британският сухогруз „Бенавон“. В артилерийската престрелка един от неговите снаряди пробива борда на „Пингвин“, но не се взривява. „Бенавон“ е разстрелян от много по-мощната артилерия на рейдера. Загиват над 20 души от екипажа, включително капитанът на кораба. След неколкодневен престой около Мадагаскар, Крюдер насочва кораба си на изток. По пътя е пленен норвежкият параход „Нордвард“ с товар жито. След като преместват пленниците на него, Крюдер изпраща „Нордвард“ с част от екипажа си в Германия.
След силна буря, „Пингвин“ достига Австралия.
На 7 октомври е пленен норвежкият танкер „Сторстад“. Неговият екипаж е свален, а той е оборудван за поставяне на мини и преименуван на „Пасат“.
Нататък пътя на „Пингвин“ е по западното крайбрежие на континента. Той поставя мини до Нюкасъл, Сидни, и до бреговете на щата Нов Южен Уелс, пред пристанище Хоубарт в Тасмания. „Пасат“, под командването на лейтенант Варнинг, заминира пролива между Австралия и Тасмания. На 15 ноември корабите се срещат и се насочват на юг. От съобщения по радиото Крюдер разбира, че от неговите мини са потънали вече два кораба, в т.ч. американския „Сити оф Рейвил“ (един от първите американски кораби, потънали през Втората световна война). След месец командването на Кригсмарине съобщава за награждаването на капитана с Рицарски кръст.
На 18 ноември е потопен британският кораб „Наушера“, на 20 ноември е потопен хладилният кораб „Маймоа“, на следващия ден – „Порт Брисбейн“ – въоръжен параход, бързащ на помощ на „Маймоа“.
На 24 ноември 1940 г. командването заповядва на „Пингвин“ да се насочи към китобойния район до остров Буве.
Насочвайки се към зададения му район, „Пингвин“ среща и потапя хладилния кораб „Порт Уелингтън“. Броят на пленниците на борда вече надминава 400 души, което създава вече сериозни проблеми и Крюдер взема решение да ги изпрати на борда на „Пасат“ в Германия. По пътя за дома танкерът зарежда „Атлантис“, предава част от горивото и на спомагателния танкер „Нордмарк“ и благополучно пристига в едно от пристанищата на окупираната Франция.
„Пингвин“ достига бреговете на Антарктида в район за китобойни дейности. В началото на януари радиста прихваща разговори на норвежки китобойци: недалече се намират две големи плаващи китобойни бази, „Оле Вегер“ и „Пелагос“, а на 400 мили източно още една – „Торсхамер“.
На 14 януари 1941 г. рейдерът провежда своята най-успешна операция. В течение на два дни без да даде и един изстрел е пленен китобоен флот в състав: плавбазите „Оле Вегер“ и „Пелагос“ с 22 хил. тона китова мас; 11 малки китобойни съда и принадения към тях танкер „Солглимт“ с 10 хил. тона гориво.
Един от китобойците е преименуван на „Адютант“ и превърнат в спомагателен кораб. „Солглимт“ и „Пелагос“ са изпратени с немски екипажи към Европа, а „Пингвин“ с останалите трофеи се насочва за среща с „Нордмарк“ и „Дукеса“ (хладилен кораб, пленен от „Адмирал Шеер“). За окомплектоване на екипажите „Пингвин“ няма достатъчно количество офицери, но помощ оказва „Адмирал Шеер“, част от офицерите на който преминава на пленените съдове. През март 1941 г. те пристигат в Бордо (с изключение на два китобоя, потопени от екипажите при заплаха от пленяване на корабите от кораба на ВМС на Великобритания „Скарборо“). Количеството изпратена китова мас съответства на количеството маргарин, произведен в Германия за няколко месеца, а китобойците са достатъчно за формиране на флотилия ловци на подводници.[1]
На 18 февруари „Пингвин“ се среща с транспорта „Алстертор“, който му носи пощата, други товари и нов самолет. След това се насочва към Кергелен, където попълва запасите си от прясна вода, прави проверка на корпуса си, малък ремонт – маскиран като норвежкия параход „Тамерлан“.
На 25 февруари рейдерът се насочва за среща с пленения от „Атлантис“ кораб „Кети Бровиг“, който трябва да се използва като минен заградител, но на мястото на срещата намират „Оле Якоб“, друг трофей на „Атлантис“. Оказва се, че „Кети Бровиг“ се налага да бъде потопен. В търсене на подходящ кораб Крюдер се насочва на север.
На 25 април „Пингвин“ спира и пленява „Емпайър Лайт“, но не може да го използва заради повредите по него и се налага да го потопи. На 29 април е потопен „Клан Бюкянън“. След това Крюдер насочва кораба си към Сейшелските острови.
На 7 май „Пингвин“, в северозападната част на Индийския океан, открива подходящ съд. Това е танкерът „Бритиш Имперър“. Независимо от предупредителните изстрели той започва да бяга, изпращайки радиограма за нападението, която е приета от британския тежък крайцер „Корнуол“. Крюдер е принуден да издаде заповед за потопяване на танкера.
На следващия ден, 8 май 1941 г., рейдерът е забелязан от самолета на „Корнуол“. Корабът е добре маскиран като норвежки транспорт, но на пилота му се вижда много подозрително, че нито един човек от екипажа не излиза на палубата да приветства самолета.[2] Насоченият към кораба крайцер „Корнуол“, независимо от силната съпротива, го потопява. От залпа на 203-mm му оръдия детонират 130 мини, останали на борда на „Пингвин“, и в точката с координати рейдерът потъва. Той става първият немски спомагателен крайцер, потопен от Съюзниците във Втората световна война. Заедно с кораба загиват 532 души, включително 200 пленници. „Корнуол“ спасява 53 члена на екипажа на „Пингвин“ и 22 пленници. Капитана Крюдер не е сред спасените. „Корнуол“ дава една жертва.
„Адютант“, под командването на лейтенант Хемер, впоследствие минава на подчинение на спомагателния крайцер „Комет“ и поставя мини до бреговете на Нова Зеландия (няма информация за потопени съдове от тях).
Потопени и пленени съдове:
Дата | Име | Тип | Принадлежност | Тонаж, брт[~ 4] | Товар | Съдба |
---|---|---|---|---|---|---|
31 юли 1940 | Domingo de Larrinaga | товарен кораб | Великобритания | 5358 | зърно | потопен с торпедо |
27 август 1940 | Filefjell | танкер | Норвегия | 6901 | бензин, нефт | миниран, взривен и потопен |
27 август 1940 | British Commander | танкер | Великобритания | 5008 | потопен с торпедо | |
27 август 1940 | Morviken | товарен кораб | Норвегия | 7616 | миниран, взривен и потопен | |
12 септември 1940 | Benavon | товарен кораб | Великобритания | 5872 | каучук | потопен с корабна артилерия след престрелка |
16 септември 1940 | Nordvard | товарен кораб | Норвегия | 4111 | пшеница | пленен, изпратен в Бордо |
7 октомври 1940 | Storstad | танкер | Норвегия | 8998 | 14 000 тона дизелово гориво | пленен, превърнат в спомагателен минен заградител „Пасат“ |
19 ноември 1940 | Nowshera | товарен кораб | Великобритания | 7920 | миниран, взривен и потопен | |
20 ноември 1940 | Maimoa | хладилен кораб | Великобритания | 10 123 | замразено месо, масло, мас, яйца | миниран, взривен и потопен |
21 ноември 1940 | Port Brisbane | товарен кораб | Великобритания | 8739 | потопен с торпедо | |
30 ноември 1940 | Port Wellington | хладилен кораб | Великобритания | 8303 | 4000 тона замразено месо | миниран, взривен и потопен след артилерийска престрелка |
14 януари 1941 | Ole Wegger | китобойна база | Норвегия | 12 201 | китова мас | пленен, изпратен във Франция |
14 януари 1941 | Pol VII | китобоен кораб | Норвегия | 335 | пленен, изпратен във Франция | |
14 януари 1941 | Pol VIII | китобоен кораб | Норвегия | 300 | пленен, изпратен във Франция | |
14 януари 1941 | Pol IX | китобоен кораб | Норвегия | 335 | пленен, превърнат в спомагателния кораб „Адютант“ | |
14 януари 1941 | Pol X | китобоен кораб | Норвегия | 335 | пленен, изпратен във Франция | |
14 януари 1941 | Solglimt | танкер | Норвегия | 12 246 | 10 000 тона гориво | пленен, изпратен във Франция |
14 януари 1941 | Pelagos | китобойна база | Норвегия | 12 083 | китова мас | пленен, изпратен във Франция |
14 януари 1941 | Star XIV | китобоен кораб | Норвегия | 250 | пленен, изпратен във Франция | |
14 януари 1941 | Star XIX | китобоен кораб | Норвегия | 250 | пленен, изпратен във Франция, потопен от екипажа заради опасност да бъде пленен от ВМС на Великобритания | |
14 януари 1941 | Star XX | китобоен кораб | Норвегия | 250 | пленен, изпратен във Франция | |
14 януари 1941 | Star XXI | китобоен кораб | Норвегия | 300 | пленен, изпратен във Франция | |
14 януари 1941 | Star XXII | китобоен кораб | Норвегия | 305 | пленен, изпратен във Франция | |
14 януари 1941 | Star XXIII | китобоен кораб | Норвегия | 355 | пленен, изпратен във Франция | |
14 януари 1941 | Star XXIV | китобоен кораб | Норвегия | 360 | пленен, изпратен във Франция, потопен от екипажа заради опасност да бъде пленен от ВМС на Великобритания | |
25 април 1941 | Empire Light | товарен кораб | Великобритания | 6828 | миниран, взривен и потопен | |
28 април 1941 | Clan Buchanan | товарен кораб | Великобритания | 7266 | миниран, взривен и потопен | |
7 май 1941 | British Emperor | танкер | Великобритания | 3663 | потопен с артилерия |
Потънали от мини, поставени от „Пингвин“ и „Пасат“:
Дата | Име | Тип | Принадлежност | Тонаж, брт[~ 5] | Товар | Съдба |
---|---|---|---|---|---|---|
Nimbin | товарен кораб | Великобритания | 1052 | потъва от мина | ||
Cambridge | товарен кораб | Великобритания | 10 846 | потъва от мина | ||
City of Rayville | товарен кораб | САЩ | 5883 | потъва от мина | ||
Herford | траулер | Великобритания | 285 | потъва от мина |
За 10 ½ месеца плаване „Пингвин“ пленява и потопява 28 съда, с общ тонаж около 136 000 брт. Четири съда потъват от поставени от него мини (около 18 000 брт).[~ 6]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пингвин (вспомогательный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |