Планински явор

Вижте пояснителната страница за други значения на Клен.
Планински явор
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Малвиди (malvids)
разред:Сапиндоцветни (Sapindales)
семейство:Сапиндови (Sapindaceae)
род:Явор (Acer)
вид:Планински явор (A. heldreichii)
Научно наименование
Boiss., 1856
Синоними
  • Acer macropterum
  • Acer visianii Nyman, 1878
Планински явор в Общомедия
[ редактиране ]

Планинският явор (Acer heldreichii), или жешля,[2] е ендемичен за Балканския полуостров вид широколистно дърво. В България расте поединично и на малки групи в планинските райони от западната част на страната, Рило-Родопския масив, Стара планина и Средна гора между 800 и 1900 м надморска височина.[3] Значително находище в Източните Родопи има в района на връх Гюмюрджински снежник (Вейката), южно от село Кирково. В България е със статут „Уязвим“.[4]

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

По своите външни характеристики, планинският явор е близък до обикновения явор.[5] Представлява листопадно дърво с конусовидна към широко закръглена корона, достигащо 20[6] – 25 м[5] височина. Стволът му има диаметър до 50 см[5] и е покрит от тъмна, силно напукана[5] кора, при младите стъбла гладка и сиво-розова. Едногодишните клонки са пурпурно-кафяви и лъскави.[5], с кафяви пъпки, което го отличава от Acer pseudoplatanus (жълто-зелени пъпки). Листата на жешлята са длановидни, дълбоко насечени до почти разделени, с по 3 – 5 едро назъбени дяла, отгоре тъмнозелени и предимно гладки, отдолу с ръждиви власинки по главните жилки, синкавозелени. Пиер Едмон Боасие – швейцарският изследовател, описал вида, ги оприличава на листата на дива лоза.[7] Цветовете са двуполови, събрани в изправени гроздовидни съцветия[6], които се появяват след разлистване.[8] Плодовете са червеникави двойни крилатки, не овласени; крилцата им са почти паралелни до слабо разтворени.[7] Разпространяват се чрез вятъра, след като узреят в началото на есента.

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Стъбло
    Стъбло
  • Листа
    Листа
  • Клонка
    Клонка

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Acer heldreichii (Boiss., 1856). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. ↑ Речник на латинските и българските наименования на споровите и семенните растения от българската флора в Том 3. // Червена книга на Република България. Посетен на 2022-10-20.
  3. ↑ Б. Асьов, А. Петрова, Д. Димитров, Р. Василев. Конспект на висшата флора на България (IV издание). Българска Фондация Биоразнообразие, София, 2012, стр. 43, ISBN 978-954-9959-58-1.
  4. ↑ Банчева, Светлана, Делчева, Малина, Владимиров, Владимир. Атлас на растенията от планините Славянка (България) и Галичица (Северна Македония). София, ИБЕИ, БАН, 2020. ISBN 978-954-9746-47-1. с. 9.
  5. ↑ а б в г д Делков, Недялко (1988), Дендрология (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 281, Код: 05/9534671511/4805–314–88
  6. ↑ а б Димитрова, Десислава. Планински явор, жешля. БАН & МОСВ. Посетен на 2019-03-26.
  7. ↑ а б ((la)) Boissier, Pierre Edmond. Diagn. Pl. Orient. ser. 2, 5: 71. 1856 – HathiTrust
  8. ↑ Цавков, Е., Упражнение по Дендрология; Сем. Aceraceae – ЛТУ // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2017-07-30.
Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни