Пойтингерова карта

Пойтингерова карта
Част от Пойтингеровата карта, отгоре надолу: далматинският бряг, Адриатическо море, Южна Италия, Сицилия, африканското средиземноморско крайбрежие
Част от Пойтингеровата карта, отгоре надолу: далматинският бряг, Адриатическо море, Южна Италия, Сицилия, африканското средиземноморско крайбрежие
ГодинаXIII век
ТехникаКарта
Размери34 × 675 cm
ИзложенаНационална библиотека на Австрия, Виена, Австрия
Пойтингерова карта в Общомедия

Пойтингеровата карта (или Пойтингерова таблица; на латински: Tabula Peutingeriana) е карта, изготвена през XIII век, която е копие на древно римски пътеводител (на латински: itinerarium), представящ по-важните градове и пътища, познати през Късната античност.[1]

Транскрипцията на името е спорна. Ако се спазват правилата за четене в немския език, трябва да се произнася „Пойтингерова“, а ако се съобразим с факта, че това е латински документ – „Певтингерова“. В издадените от БАН през 1958 г. „Латински извори за българската история“ е възприета транскрипцията „Певтингерова“.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Картата е нарисувана през 1265 г. от неизвестен монах от Колмар (град в Елзас). Изнесена от южногермански манастир от немския ренесансов поет и историк Конрад Целтис, който през 1508 година я завещава на аугсбургския градски секретар Конрад Пойтингер, на когото е наречена.

За първи път Пойтингеровата карта е издадена през 1598 година от Маркус Велсер. През 1720 година неин собственик става принц Ойген Савойски. След неговата кончина цялата му лична библиотека се наследява от Хабсбургския двор.

Пойтингеровата карта е копие на древна римска карта, което се доказва от факта, че на нея са точно указани населени места, чието местоположение не е било известно през Средновековието – Помпей (унищожен от вулкана Везувий през 79 г.), Марцианополис (Девня), Состра (с. Ломец, Троянско) и др. Предполага се, че оригиналът е създаден в епохата на късната Римска империя. Бъдещата столица на Източната римска империя е наречена не Византион, а Константинопол – име, което тя получава през 330 г. Йерусалим фигурира с името, което получава през 132 г. – Елиа Капитолина.

Съхранение

[редактиране | редактиране на кода]

Пойтингеровата карта се пази в Австрийската национална библиотека във Виена. Показва се рядко на широката публика.

Първоначално е била от 12 части, от които са запазени 11.[1] Най-лявата дванадесета част, изобразяваща Британия и Пиренеите, е изгубена. Възможно е тя да е липсвала още при модела, послужил за направата на копието. Запазените части са поставени между стъклени плочи (от 1977 година – акрилни). Факсимиле, изготвено през 1887 година от Конрад Милер, съдържа опит за реконструкция на изгубената част от картата.

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Картата е нарисувана върху 11 пергаментови свитъка в 6 цвята – черен, червен, зелен, жълт, син и розов. Размерът на картата, ако се съединят оцелелите свитъци, е 682 х 34 см. Обхваща целия познат в Античността свят – от Британия до Индия, която е обозначена с думите „тук се раждат слонове“.

Формата на картата, силно разтеглен правоъгълник, е довела до тежка деформация на реалните пропорции и посоките на света – Апенинският полуостров е неестествено удължен в посока изток-запад. Целта на създателя на картата не е била да направи физическо описание на света, а да даде практическо описание на пътната мрежа (на латински: cursus publicus) в Римската империя с разстояния и кръстопътища. Пътищата са изчертани така, че да е възможно ясното прочитане на всички надписи и изображения, без да се държи сметка за реалните пропорции или географските посоки. Големите градове са обозначени с иконки, като е обърнато особено внимание на селища с топли минерални извори. По-малките градове са обозначени само с текст. Градовете са свързани с пътища, върху които са изписани разстоянията в римски мили (1480 м.) или галски левги (2220 м.), ако са западно от Лион.

Картата визуално наподобява съвременна схема на градския транспорт.

Реконструкция на Пойтингеровата карта, направена от Конрад Милър (Conradi Millieri) през 1887 г.
Реконструкция на Пойтингеровата карта, направена от Конрад Милър (Conradi Millieri) през 1887 г.

Места от България

[редактиране | редактиране на кода]

На картата могат да се видят редица селища от днешните български земи. Те са изобразени на свитък № 6 (Западна България до Сердика) и свитък № 7.

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Пойтингерова карта.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Peutinger Table | ancient map // Encyclopedia Britannica. Посетен на 5 октомври 2022. (на английски)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Tabula Peutingeriana в „Латински извори за българската история“, Т. 1, С. 1958 г.
  • Маджаров, М. „Римският път Ескус-Филипопол. Пътни станции и селища.“, Пловдив 2005 г., ISBN 9549103889
  • Colin, A. and Laurence, R. Travel and Geography in the Roman Empire, London 2005, ISBN 0-203-99559-7
Енциклопедични статии:
Специални теми: