Пол Валери

Пол Валери
Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry
Валери, след 1920 г.
Валери, след 1920 г.
Роден30 октомври 1871 г.
Починал20 юли 1945 г. (73 г.)
Париж, Франция
ПрофесияКолеж дьо Франс
Националност Франция
Жанрстихотворение, есе
Направлениесимволизъм, модернизъм
Известни творби„Младата парка“ (1917), „Очарования“ (1922)
Повлиян от
СъпругаДжийни Гобилард (ж.1900 – 1945)
Подпис
Уебсайт
Пол Валери в Общомедия

Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ (на френски: Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry) е френски поет, есеист и литературен критик, един от най-емблематичните представители на европейския символизъм, силно повлиян в творчеството си от Стефан Маларме.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 октомври 1871 година в Сет, департамент Еро, Франция, в семейството на митнически чиновник, но израства в Монпелие, недалеч от родния му град. Завършва колеж в Сет, а след това следва право в университета в Монпелие. През 1890 г. се запознава с начинаещия писател Пиер Луис, който го въвежда в литературните среди.

Валери като член на Френската академия, 1927 г.

От 1892 г. живее в Париж, където известно време е близък до кръга на поета Стефан Маларме. В Париж работи като чиновник до 1922 г. През 1924 г. пътува из Европа, изнасяйки лекции, а през 1925 г. е избран за член на Френската академия. В периода 1925 – 1930 г. участва в работата на международната комисия за интелектуално сътрудничество към Лигата на нациите, в която от 1936 до 1939 г. ръководи постоянен комитет за изкуство и литература.

През 1931 г. в Кан основава Международен колеж, а по-късно оглавява специално създадената за него Катедра по поетика в Колеж дьо Франс. Ректор е и на Средиземноморския научен център в Ница.

След началото на Втората световна война позицията му се различава от официалната политика и той загубва някои позиции, а след германската окупация изпада практически в немилост. За кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава. През последните 20 години от своя живот той е една от публичните фигури на френския интелектуален живот.

Гробът на Пол Валери в Сет.

Умира на 20 юли 1945 година в Париж на 73-годишна възраст. Във Франция е обявен национален траур. Погребан е в родния си град, в т.нар. „морско гробище“, на което е посветена една от неговите най-известни поеми.

Литературна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. През 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. Оттогава датират неговите „Тетрадки“ (Cahiers), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на Първата световна война публикува отново поеми, които имат забележителен успех.

Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция през 1957 – 60 г., два тома в поредицата „Плеяди“,[1] а първото по-пълно издание на „Тетрадки“ се появява в следващото десетилетие.[2] Понастоящем се работи върху дигитализирането на 30 000 страници, върху които е авторовият материал, включващ графики, типография и др. особени маркировки.

В последните години от живота си Пол Валери чете в Колеж дьо Франс курс по Поетика (1937-1945). Подготвителните бележки се намират в "Тетрадките", но през 2020 г. са открити стенограми и записки, които позволяват възстановяването на 40 лекции, публикувани за първи път в 2023 г.[3]

Сред най-известните съчинения на Пол Валери са стихосбирките „Младата парка“ (1917) и „Очарования“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през 1896 г.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Conte de nuit (1888)
  • Paradoxe sur l’architecte (1891)
  • Introduction à la méthode de Léonard de Vinci (1895)
  • „Вечер с господин Тест“, La soirée avec monsieur Teste (1896)
  • „Младата орисница“, La Jeune Parque (1917)
  • „Аблум стари стихове“, Album des vers anciens (1920)
  • „Морско гробище“, Le cimetière marin (1920)
  • „Очарования“, Charmes (1922)
  • Eupalinos ou l’Architecte (1923)
  • Variétés I (1924)
Корица на „Душата и танцът“ (1925)
  • „Душата и танцът“, L'Âme et la Danse (1925)
  • Variétés II (1930)
  • „Поглед върху съвременния свят“, Regards sur le monde actuel. (1931)
  • L'idée fixe (1932)
  • Variétés III (1936)
  • Degas, danse, dessin (1936)
  • Variétes IV (1938)
  • Mauvaises pensées et autres (1942)
  • Tel quel (1943)
  • Variétes V (1944)
  • Vues (1948)
  • Œuvres I (1957)
  • Œuvres II (1960)
  • Cours de poétique: t.1, Le corps et l'esprit (1937-1940); t.2: Le langage, la société, l'histoire (1940-1945). Paris: Gallimard, 2023

Издания на български

[редактиране | редактиране на кода]
  • Човекът и раковината, София: Народна култура, 1987 (сб. есета, 392 стр.)
  • Поглед към съвременния свят: Избрани есета, превод от френски Евгения Грекова, София: Любомъдрие, 1997, ISBN 954-8334-31-3
  • Реч за естетиката и други есета, София: Нов български университет, 2011.
  • Избрани произведения в два тома. Т. 1, Господин Тест (проза), София: ИК "Гутенберг", 2016, ISBN 978-619-176-071-8 ; Т. 2, Младата парка, София: ИК "Гутенберг", 2020, ISBN 9786191761654

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Valery P., Œuvres v.I (1957), v.II (1960), éd. établie et annotée par Jean Hytier, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf, Gallimard
  2. ↑ Valery P., Cahiers v.I (1973), v.II (1974), éd. établie, présentée et annotée par Judith Robinson-Valéry, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf Gallimard
  3. ↑ Представяне на публикацията от редактора й на сайта на Колеж дьо Франс [1]
  • Мирчев К., „Валери, начин на употреба“. В: Човекът и раковината, София: Народна култура, 1987
  • Чоран Е., „Валери срещу своите идоли“. В: Шемет на Скептицизма (Упражнения по Възхита), София: СУ, 1996, c. 265 – 81

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Пол Валери.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни