Пол Кретиен

Пол Кретиен
френски генерал
Битки/войниФренско-китайска война
Първа световна война
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
ПогребанФонтенбло, Франция
Пол Кретиен в Общомедия

Адриен Пол Александър Кретиен е френски генерал, участвал в Първата световна война . Той прекарва войната, командвайки 30-ти армейски корпус в няколко битки на Западния фронт .

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Осон, Кот д'Ор на 12 септември 1862 г., той завършва École spéciale militaire de Saint-Cyr през 1883 г. като втори лейтенант в 1-ви алжирски тирайлерски полк.

През 1892 г. той е капитан в 3-ти алжирски тирайлерски полк . Когато избухва Първата световна война, той е полковник, но от 19 октомври 1914 г. получава временно командване на пехотна бригада. На 18 декември 1914 г. е назначен за бригаден генерал, след което е повишен в дивизионен генерал на 23 декември 1915 г. [1] Той командва 30-ти армейски корпус на 19 януари 1916 г. На 26 януари предупреждава висшето командване за окаяното състояние на отбраната при Вердюн. [2] [3] През февруари 1916 г., когато избухва битката при Вердюн, той командва 30-ти армейски корпус, чийто щаб се намира във Форт Сувил.

След победата на Антантата посещава Варна в качеството си на главнокомандващ на съглашенските войски в България.[4]

Кретиен е раняван два пъти. Първо е обезобразен от куршум, който го улучва в дясното ухо по време на Тонкинската кампания, след това улучен в коляното на 6 септември 1914 г. Генерал Кретиен става командир на Ордена на почетния легион на 25 март 1915 г.

След войната той се оттегля в Аркур, Йор през 1921 г. През 1932 г. става президент на fr:Société libre d'agriculture, sciences, arts et belles-lettres de l'Eure, както и член на Société d'émulation des Côtes-d'Armor.

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Синът му, Марсел Адриен, който е роден на 28 февруари 1898 г., е убит в бой на 8 август 1918 г. по време на Първата световна война като служащ в зуавски полк. [5] [6] зуави

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • Легион на честта, Велик офицер (10 декември 1921 г.)
    • Командир на 25 март 1915г
    • Офицер на 30.12.1906г
    • Рицар на 5 юли 1887 г
  • Croix de guerre 1914–1918 (1 палма)
  • 1914–1918 Медал за междусъюзническа победа
  • Възпоменателен медал за експедицията на Тонкин
  • 1914–1918 г. Възпоменателен военен медал

Чуждестранни награди

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Annuaire officiel de l'armée française, Berger-Levrault, Париж, 1897 г., стр. 103
  • « Генерал Кретиен », в Le Pays de France, бр. 171, 24 януари 1918 г., стр. 3
  • Les armées françaises dans la grande guerre, Imprimerie nationale, 1934 г.
  • G. Douare, Verdun sauvé par le général Chrétien et le 30e corps d'armée, 21-25 fevrier 1916, Berger-Levrault, Paris, 1953, p. 144

Препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ OFFICIERS GÉNÉRAUX DE L'ARMÉE DE TERRE ET DES SERVICES. p. 56. Посетен на May 16, 2022. (на френски)
  2. ↑ Une chronologie Anovi de l'histoire de France en 1916 // Архивиран от оригинала на 2010-07-05. Посетен на 2023-12-26.
  3. ↑ William Westerman, Nicholas Floyd. Clash of the Gods of War: Australian Artillery and the Firepower Lessons of the Great War. Big Sky Publishing, March 2020. ISBN 9781922265838. Посетен на May 15, 2022.
  4. ↑ Добруджанско слово - дигитално копие - 19/03/1919, No. 35, 2 стр.
  5. ↑ Base mémoire.
  6. ↑ Annuaire des contemporains; notices biographiques.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Paul Chrétien в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​