Пол Седир

Ивон льо Лу
	Ивон льо Лу
	Пол Седир, 1909 г.
Псевдоним	Пол Седир
Роден	2 януари 1871 г. Динан, Франция
Починал	3 февруари 1926 г. (55 г.) Париж, Франция
Професия	журналист, писател
Националност	Франция
Активен период	1890-1925
Жанр	езотеризъм, трилър
Тема	езотеризъм
Направление	мартинизъм, християнски мистицизъм
Съпруга	Алис Пере-Жентил (1899-1909) ; Мари-Жони Кофино (1921-1926)
	Ивон льо Лу в Общомедия

Ивон льо Лу (на френски: Yvon Le Loup) е френски езотерист, окултист, мистик и писател на много произведения в жанра книги за езотеризъм и християнски мистицизъм. Пише под псевдонима Пол Седир (на френски: Paul Sédir).

Биография и творчество

Ивон льо Лу е роден на 2 януари 1871 г. в Динан, Франция, в семейството на Иполит льо Лу и Серафин Фьоле. В ранната му възраст семейството му се премества от Бретан в Париж, а родителите му в началото са много бедни, което оказва влияние върху него. Като дете той иска да стане пастор, но по-късно има други желания. През 1882 г. започва да взема уроци по цигулка. През август 1888 г. завършва средно специално образование.

През 1888 г. се запознава с френския окултист и кабалист Папюс, а малко след това става сътрудник на списание „Посвещение“. Първата си статия публикува през 1890 г. През октомври 1891 г. за първи път използва псевдонима „Седир“ – анаграма на Désir (желание, копнеж). Това е алюзия на „L'homme de désir“ или „човек с желание“, израз на Луи Клод дьо Сен-Мартен, за да опише етап в духовното развитие на човека. За около две години изучава самостоятелно различни езотерични книги и учения.

След дипломирането си, на 28 октомври 1892 г. започва работа в „Банк дьо Франс“, където остава в продължение на 20 години в отдела по депозити.

Между 1894 г. и 1898 г. са издадени първите статии и първите му книги в „La Librairie du Merveilleux“. Публикува и първите си преводи на Якоб Бьоме и други известни окултисти.

На 13 юни 1899 г. се жени за Алис Пере-Жентил, която му партнира в продължение на 10 години преди да почине на 23 април 1909 г. Смъртта ѝ променя коренно живота му – той напуска банката и се посвещава на езотеризма.

В периода 1915-1918 г. е мобилизиран в армията за Първата световна война.

През 1920 г. основава благотворителното християнско общество „Духовна дружба“.

В следващите години работи усърдно като пише писма и статии, чете лекции в Париж и други градове, като създава групи от симпатизанти. Последната му публична реч е изнесена на 17 ноември 1925 г. в Париж.

На 30 май 1921 г. се жени за Мари-Жони Кофино.

Ивон льо Лу умира на 3 февруари 1926 г. в Париж.

Произведения

Les Tempéraments et la Culture psychique, d'après Jakob Böhme (1894)
Les Miroirs magiques. Théories, constructions, entraînements (1894)
Les Incantations. (1897)
Le Bienheureux Jacob Boehme.(1897)
La Création. Théories ésotériques (1898)
Les Rêves. Théories, pratique, interprétation (1900)
La Cabbale (1900)
La Médecine occulte (1900)
Окултна медицина, изд. „Ст. Атанасов“ София (1939), „Логос“ Варна (2000), „Мириам“ (2018), прев. Мария Арабаджиева
Lettres magiques (1901)
Éléments d'hébreu, d'après la méthode de Fabre d'Olivet (1901)
Les Plantes magiques. Botanique occulte, constitution secrète des végétaux, vertus des simples, médecine hermétique, philtres, onguents, breuvages magiques, teintures, arcanes, élixirs spagyriques (1902)
Lettres magiques (1903)
Le Fakirisme hindou et les Yogas. Thaumaturgie populaire. Constitution de l'homme invisible selon le brahmanisme. La force magnétique et la force mentale. Entraînements occultes (1911)
Conférences sur l'Evangile (1908)
Bréviaire mystique (1909)
Histoire et Doctrines des Rose-Croix (1910)
La Guerre de 1914 selon le point de vue mystique (1910)
Le Martyre de la Pologne (1917)

Източници

((en)) Библиография в „Goodreads“
((fr)) Биография в „Matemius“

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sédir в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.