Порт Роял (ракетен крайцер, 1992)

„Порт Роял“
USS Port Royal (CG-73)
Крайцерът „Порт Роял“
Емблема
Флаг САЩ
Клас и типРакетен крайцер от типа „Тикондерога“
ПроизводителIngalls Shipbuilding в Паскагула (Мисисипи), САЩ
Служба
Поръчан25 февруари 1988 г.[1]
Заложен18 октомври 1991 г.[2]
Спуснат на вода20 номеври 1992 г.
Влиза в строй9 юли 1994 г.[3]
Изведен от
експлоатация		29 септември 2022 г.[4]
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номерНомер на борда:
CG-73;
MMSI номер: 338967000
ПозивнаNPTR
Водоизместимост5146 t (стандартна);
9800 t (пълна)
Дължина172,5 m
Дължина по водолинията
162,4 m
Ширина16,7 m
Газене9,7 m
Задвижване4 газотурбинни двигателя General Electric LM2500
Мощност80 000 к.с. (60,0 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост32 възела
(59,3 km/h)
Далечина на
плаване		6000 мили на 20 възела ход, 3300 мили на 30 възела ход; Запас гориво: 2000 t
Екипаж400 души
Радиолокационни
станции (РЛС)
  • Многофункционален 3D-радар AN/SPY-1A/B
  • Въздушен 2D-радар AN/SPS-49
  • Радар на системата за управление на огъня AN/SPG-62
  • Радар за надводен контрол AN/SPS-73
  • Радар на системата за управление на огъня AN/SPQ-9
Хидроакустическа
система (ХАС)		Сонарна система AN/SQQ-89(V)1/3 - A(V)15, със следните компоненти:
  • Стационарен сонар AN/SQS-53B/C/D
  • Буксируеми сонари AN/SQR-19 TACTAS, AN/SQR-19B ITASS & MFTA
  • Система за въздушно проследяване на целите AN/SQQ-28
Радиоелектронно
оборудване		БИУС „Аеджис“, станция за РЕБ AN/SLQ-32
ДевизThe Will to Win
(Волята за победа)
Кръстен в чест набитката при Порт Роял
Въоръжение
Артилерия2x1 127 mm Mod. 1
Зенитна артилерия2x6 ЗАК „Вулкан-Фалакс“;
2x1 25-mm
2 – 4 12,7-mm картечници
Ракетно
въоръжение		2x4 ПУ за ПРК „Харпун“
2x1 УВП Mk 41 с общо 122 ракети „Томахоук“, „SM-1“, „SM-3“, „SM-6“ и „ASROC“
Торпедно
въоръжение
2x3 324 mm ТА
Хеликоптери2 x Sikorsky SH-60 Seahawk LAMPS Mk III
„Порт Роял“ в Общомедия

Порт Роял (на английски: USS Port Royal (CG-73[~ 1])) е ракетен крайцер на ВМС на САЩ от типа „Тикондерога“. Той влиза в строй на 9 юли 1994 г. като 27-ят и последен кораб от своя тип. „Порт Роял“ е кръстен в чест на двете морски сражения при Порт Роял Саунд, Южна Каролина, едното от времето на американската война за независимост, а другото от времето на гражданската война. Изваден е от експлоатация на 29 септември 2022 г.[5] Крайцерът се явява вторият кораб, който носи това име, първият от които е канонерска лодка с парна машина и гребно колело от Ню Йорк, служещ във флота от 1862 до 1866 г.[6]

История на строителството

[редактиране | редактиране на кода]

„Порт Роял“, на 9 май 1989 г., изначално получава бордовия номер CG-69, но този номер е присвоен на ракетния крайцер USS Vicksburg, а CG-73 – на крайцера USS Port Royal на 8 декември 1989 г. „Порт Роял“ е заложен на 18 октомври 1991 г[7] в Паскагула, щата Мисисипи от компанията Ingalls Shipbuilding, тогава подразделение на Litton Industries. Крайцерът е спуснат на вода на 20 ноември 1992 г. при спонсорството на Сюзан Г. Бейкър (съпруга на Джеймс А. Бейкър III, глава на администрацията на президента Джордж Буш-старши и бивш държавен секретар на САЩ) и е въведен в експлоатация в Савана, щата Джорджия, на 9 юли 1994 г.

Характеристики

[редактиране | редактиране на кода]
USS Port Royal през септември 2003 г.

„Порт Роял“ и „Лейк Ери“ са първите крайцери от военноморската програма „полузащитници“ (проекти Milestone I, II и III), които осигуряват възможност за отбран срещу балистични ракети на театъра на военните действия в качеството на тестови платформи за засичане, проследяване, сигнализация, прихващане и взаимодействие с другите национални средства за противодействие срещу междуконтинентални балистични ракети.[8] Корабните системи за ПРО „Aegis“ и „Standard“ са модернизирани с помощта на системата за „наблюдение и проследяване на голяма далечина (LRS&T)“, а корабите са оборудвани за носенето на модифицираните SM-2 Block IVA TMD. По състояние към 2009 г. „Порт Роял“, а така и „Лейк Ери“ и „Шайло“ са единствените три крайцера от типа „Тикондерога“, снабдени със системата противоракетната система за отбрана „Аеджис“. „Порт Роял“ участва като кораб за проследяване по време на операцията „Звездна Атина“, 22 юни 2007 г., при Хаваите. По-късно ролята на „Порт Роял“ е взета от разрушителя от типа „Арли Бърк“ „Хопър“ (USS Hopper (DDG-70)).[9]

Първоначално „Порт Роял“ следва да получи експерименталната корабна система за високоенергийно лазерно оръжие (HELWEPS). HELWEPS, основана на деутериево-флуорен химически лазер мегаваттен тип, която да замени стандартната 5-дюймова артилерийска установка Mark 45. HELWEPS трябва да се използва за поразяване на ракети на разстояние примерно до 4 километра или изгаря електрооптичните датчици на разстояние около 10 километра. Дооборудването, планирано за изпълнение във военноморската база Вентура в Порт Уинийми, щата Калифорния, през 1994 г. е отменено, както и всички планове за поставяне на установката HELWEPS на крайцери от типа „Тикондерога“.

Четирите газотурбинни двигателя LM2500 задвижват крайцера до скорост от над 30 възела. Крайцерът има два петлопастни гребни винта с регулируема стъпка и два руля.

Радиолокационното въоружение включва:

  • Многофункционален радар AN/SPY-1B(V) (четири установки)
  • РЛС за въздушно наблюдение AN/SPS-49(V)8
  • РЛС за надводно наблюдение AN/SPS-55
  • Навигационна радиолокационна станция AN/SPS-64(V)9
  • Радар за управление на огъня AN/SPQ-9
  • Осветители AN/SPG-62 (четири установки)
  • Хидролокаторен комплекс AN/SQQ-89A(V)15
  • Комплект за радиоелектронна борба AN/SLQ-32A(V)3

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

„Порт Роял“ е дислоциран, от декември 1995 г. до юни 1996 г., в състава на седма ударна група на самолетоносача „Нимиц“ (USS Nimitz (CVN-68)). Ударната група участва в операцията „Южен дозор“ от септември 1997 г. до март 1998 г., а преди това е разгърната в Южнокитайско море през март 1996 г., за да действа като стабилизираща сила по време на третата криза в Тайванския пролив. По това време, на 21 януари 1996 г., капитан Ричардс предава командването на капитан Хари Рафхед. „Порт Роял“, тогава, става първият крайцер от ВМС на САЩ, в състава на екипажа на който влизат жени.

„Порт Роял“ е в състава на ударната група на самолетоносача „Джон К. Стенис“ (USS John C. Stennis (CVN-74)), участващ в операцията „Южен дозор“. Отплавайки през януари 2000 г., крайцерът се връща на Хаваите след като получава повреда на левия гребен вал и по време на преследване на кораб, заподозрян в контрабанда иракски нефт и нарушаване на санкциите на ООН. Той се връща през юни, а след това, през август, влиза в сух док за ремонт и модернизация.

„Порт Роял“ в Пърл Харбър, на 17 ноември 2001 г. е придаден към ударната група на самолетоносача „Джон К. Стенис“, разгърнат в поддръжка на операцията „Несъкрушима свобода“.

През март 2003 г. крайцерът е насочен към седма авионосна ударна група (АУГ).[10]

„Порт Роял“ е разгърнат, заедно с Първоа експедиционна ударна група Peleliu (ESG-1), за поддръжка на глобалната война срещу тероризма от 3 септември 2003 г. до 11 март 2004 г., а също така, заедно с Трета експедиционна ударна група Peleliu (ESG-3), от 27 февруари 2006 г. до 5 август 2006 г.

На 6 януари 2008 г. разрушителят „Хопър“, крайцерът „Порт Роял“ и фрегатата „Инграхъм“ влизат в Персийския залив през Ормузкия проток, когато към тях, на висока скорост и по заплашителен начин, се приближават пет ирански катера. Корабите на САЩ се намират в Арабско море в издирването на матрос, който изчезва от борда на „Хопър“. ВМС на САЩ заявяват, че иранските катери извършват „заплашителни“ към американските кораби, приближавайки се на разстояние 200 yd (180 m). ВМС на САЩ твърдят, че получават радиосъобщение, в което се казва: „Идвам към вас. Вие ще се взривите след няколко минути“. По думите на официални лица от САЩ, когато американските кораби се приготовят да открият огън, иранците рязко обръщат курса. Преди оттеглянето си иранците изхвърлят във водата пред корабите на САЩ бели кутии. Кутиййте не са изследвани.[11] Официалните лица на двете страни се разминават в мненията си относно сериозността на инцидента. Иранците заявяват, че провеждат обикновени маневри, а в същото време американските официални лица заявяват, че съществува непосредствена опасност за американските кораби.[11]

Засядането върху риф на крайцера през 2009 г.

[редактиране | редактиране на кода]
„Порт Роял“ върху плитчина при остров Оаху, февруари 2009 г.

На 5 февруари 2009 г., в 21:00, крайцерът „Порт Роял“ засяда на плитчина примерно на половин миля южно от пистата „Риф“ на международного аэропорта Гонолулу. Корабът едва що излиза от сух док след ремонт и преминава първите си ходови изпитания. В резултат на инцидента няма пострадали, няма и разлив на гориво. На 9 февруари 2009 г. „Порт Роял“ е свален от кораловия риф около 2:00. По време на възстановителните работи също няма пострадали, макар рифът да е сериозно повреден, както и корпусът на кораба, както и буксирните въжета, с които корабът е изтеглен от рифа. Капитанът Джон Керъл е освободен от своите задължения и заедно със старшия офицер на кораба, командер Стивън Окун и трима други моряци впоследствие е привлечен към дисциплинарна отговорност за неизпълнение на служебните задължения и неправомерна заплаха за кораба. Керъл е командир на „Порт Роял“ от 23 октомври 2008 г.[12] Намиращият се на борда на кораба контраадмирал Диксън Р. Смит на същия ден взема временното командване над кораба, а на 9 февруари командването му е прието от капитан Джон Лауер III, чиновник от надводната група на ВМС в средната част на Тихия океан.[13][14]

Крайцерът получава сериозни повреди по обтекателя на носовия хидролокатор, а също така и на гребните винтове и гребните валове и е поставен в сух док за ремонт. Капитан Нил Перът поручава задачата да оглави разследването на инцидента.[15][16] На 18 февруари корабът влиза в сух док номер 4 в Пърл Харбър. Според оценките на ВМФ, ремонтът струва от 25 до 40 милиона долара.[17] Корабът напуска сухия док на 24 септември 2009 г., но преди да се върне в строй са необходими още няколко седмици за ремонт и оценка на състоянието му.[18]

След инцидента

[редактиране | редактиране на кода]

През май 2013 г., отговаряйки на въпросите на Конгреса, Командването по морските системи на ВМС (NAVSEA) съобщава, че състоянието на кораба е съпоставимо със състоянието на някои от другите крайцери от този тип и че последствията от засядането на плитчината може и да не са толкова сериозни, както се смята по-рано.[19] Пълният отчет за кораба и неговото състояние се очаква към началото на август 2013 г.[20] В отчет на GAO за април 2014 г. се отбелязва, че ремонтът на кораба струва не повече, отколкото ремонтът на другите крайцери, подлежащи на съхранение.[21]

Последваща служба

[редактиране | редактиране на кода]
  • 24 юни 2011 г. – 13 февруари 2012 г. – Западен Тихоокеански регион – Индийски океан – Персийски залив.[22] След ремонта крайцерът се насочва за осеммесечно плаване в западната част на Тихия океан и Близкия Изток[23], но е прунуден да престои в Бахрейн, за да поправи пукнатините в корпуса си. Съобщава се, че командването на ВМФ вече няма увереност в това, че съда е с възстановени мореходни качества, и за това корабът е включен в списъка от седем крайцера, подлежащи на предсрочно изваждане ит експлоатация.[20] Изваждането от експлоатация е определено за 31 март 2013 г.[24]
  • 25 август 2016 г. – 24 март 2017 г. – Западна част на Тихия океан, Индийски океан и Персийски залив.[25] На 24 март 2017 г. „Порт Роял“ се връща в Пърл Харбър след 212-дневно самостоятелно плаване в Арабско море, Персийския залив, Оманския залив, Червено море, Аденския залив, Южнокитайско море, западната част на Тихия океан и Индийския океан. За това време корабът провежда съвместни учения по осигуряване на морската безопасност с партньори от Югоизточна Азия, противолодъчни операции, съвместни учения за борба с тероризма и контрабандата, операции за присъствие в Южнокитайско море, противовъздушна отбрана на 5-ти флот и операции с авионосна ударна група със самолетоносачите „Дуайт Д. Айзенхауер“ (USS Dwight D. Eisenhower (CVN-69)) и „Карл Винсън“ (USS Carl Vinson (CVN-70)). „Порт Роял“ също така помага на транзита през проливите, осигурява защитата на американската и международната търговия и осигурява контрол над море в околностите на Йемен и Сомалия.[26]
  • Ноември 2020 г. – 27 април 2021 г. – Западен регион на ЛАК – Индийски океан – Персийски залив.[27]
  • 10 януари 2022 г. – 18 юли 2022 г. – Западна част на Тихия океан и Персийски залив.[28]

Край на службата

[редактиране | редактиране на кода]

През 2020 г. бюджетния план на ВМС на САЩ предлага US Port Royal, заедно със систършиповете му USS Monterey, USS Shiloh и USS Vella Gulf, да бъде изваден от експлоатация, защото те не са преминали модернизация.[29]

„Порт Роял“ по време на церемонията по изваждането му от строй в Пърл Харбър, 29 септември 2022 г.

През декември 2020 г. в отчета на ВМС на САЩ към Конгреса по ежегодния дългосрочен план за строителство на военноморски кораби се казва, че през 2022 г. корабът е планиран за изваждане от строя в резерва.[30]

Корабът е официално изведен от служба в съвместната база Пърл Харбър-Хикем, Хаваи, на 29 септември 2022 г.[6] Той е отписан от регистъра на ВМС на 30 септември 2022 г.[31]

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

Коментари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ VELLA GULF (CG 72) // Посетен на 15 October 2023.
  2. ↑ Current USS Port Royal // US Navy. Архивиран от оригинала на 2019-05-08. Посетен на 2024-10-08.
  3. ↑ Evans, Mark L. (24 August 2015). "Port Royal II (CG-73)". Dictionary of American Naval Fighting Ships. Navy Department, Naval History and Heritage Command. Retrieved 24 October 2017
  4. ↑ "USS Port Royal Decommissions during Pearl Harbor Ceremony" (Press release). United States Navy. 29 September 2022. Retrieved 29 September 2022.
  5. ↑ "USS Port Royal Decommissions during Pearl Harbor Ceremony" (Press release). United States Navy. 29 September 2022. Retrieved 29 September 2022.
  6. ↑ а б Источник
  7. ↑ Current USS Port Royal // Архивиран от оригинала на 2019-05-08. Посетен на 2024-10-08.
  8. ↑ Navy Area Theater Ballistic Missile Defense (NATMBD) // FAS. Архивиран от оригинала на 2015-10-17. Посетен на 2024-10-09.
  9. ↑ De Coster, Jamie Lynn (1 March 2006). USS Hopper Supports Ballistic Missile Defense in Sky Hunter. Armed Forces News Service Pacific Ocean 
  10. ↑ Toppan, Andrew. World Navies Today: US Navy Aircraft Carriers & Surface Combatants // hazegrey.org, 2003-03-10. Архивиран от оригинала на 2012-07-20. Посетен на 2015-07-24.
  11. ↑ а б Starr, Barbara. Iranian boats 'harass' U.S. Navy, officials say // 2008-01-07. Архивиран от оригинала на 2015-08-13. Посетен на 2015-07-24.
  12. ↑ USS Port Royal (CG 73) Grounding Thread // U.S. Naval Institute, 2009-02-07. Архивиран от оригинала на 2009-02-13. Посетен на 2015-07-24.
  13. ↑ Nakaso, Dan. Navy ship damaged in stranding // 2009-02-10. Архивиран от оригинала на 2009-02-11.
  14. ↑ McAvoy, Audrey. Navy punishes former Port Royal CO // 2009-06-05. Архивиран от оригинала на 2012-07-13. Посетен на 2015-07-24.
  15. ↑ Kakesako, Gregg. Navy Cruiser Dumps 5,000 Gallons of Slop // 2009-02-11.
  16. ↑ Cole, William. Damaged Port Royal Returned To Drydock // 2009-02-19.
  17. ↑ Cole, William. Navy Says Port Royal Repairs To Run Between $25 Million And $40 Million // 2009-03-06.
  18. ↑ Kakesako, Gregg K. Warship Put Through Its Paces // 2009-09-25.
  19. ↑ Document: USS Port Royal (CG-73) Material Condition Assessment // U.S. Naval Institute, 2013-07-18. Архивиран от оригинала на 2015-07-25. Посетен на 2015-07-24.
  20. ↑ а б Fellman, Sam. Report: Once-grounded cruiser Port Royal may be worth saving // navytimes.com – Gannett, 2013-08-03. Архивиран от оригинала на 2021-11-18. Посетен на 2015-07-24.
  21. ↑ Beckhusen, Robert. The Navy Wants to Scrap a Perfectly Good Cruiser // War is Boring, 2014-04-11. Архивиран от оригинала на 2014-04-13. Посетен на 2014-04-11.
  22. ↑ After Operation New Dawn, USS Port Royal returns to Hawaii | Commander, U.S. Pacific Fleet // Архивиран от оригинала на 2020-10-20. Посетен на 2024-10-10.
  23. ↑ Kakesako, Gregg K. USS Port Royal Deploys For First Time Since '09 Grounding // 2011-06-24.
  24. ↑ FY13 Projected Ship Inactivation Schedule // US Navy. Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2015-07-24.
  25. ↑ USS Port Royal to return home from deployment | Commander, U.S. Pacific Fleet // Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 2024-10-10.
  26. ↑ MC1 (SW) Colbert, Corwin. USS Port Royal Returns to Pearl Harbor // 2017-03-24. Архивиран от оригинала на 2017-10-05. Посетен на 2024-10-10.
  27. ↑ USS Port Royal Returns to Homeport > United States Navy > News-Stories // Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 2021-07-05.
  28. ↑ US cruiser Port Royal returns from final deployment // defbrief.com, 2022-07-19. Архивиран от оригинала на 2024-01-06. Посетен на 2022-09-15.
  29. ↑ Eckstein, Megan. Navy's New Shipbuilding Plan 'Dead on Arrival,' Lawmakers Say // 2020-02-10. Архивиран от оригинала на 2020-05-27. Посетен на 2020-05-27.
  30. ↑ Report to Congress on the Annual Long-Range Plan for Construction of Naval Vessels // Office of the Chief of Naval Operations, 2020-12-09. с. 16. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 2021-02-02.
  31. ↑ PORT ROYAL (CG 73) // United States Navy. Архивиран от оригинала на 2023-02-23. Посетен на 2022-10-20.
  • Тази статия съдържа текст от намиращият се в обществено достояние „Речник на американските бойни кораби“ (на английски: Dictionary of American Naval Fighting Ships) (съкратено DANFS). Записът може да бъде видян тук.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1996. ISBN 978-155-75013-25.
  • Baker, A. D., Friedman N. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1984. ISBN 0-87021-718-6.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Port Royal (CG-73) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​