Приемане на григорианския календар

Преминаването от юлианския към григорианския календар не става едновременно във всички страни.

Новият календар е наложен от папа Григорий XIII през 1582 г. (4 октомври е последван от 15 октомври). Страните под негова власт, Испания, Португалия и Полша го приемат веднага. Други, като Франция, съвсем скоро след тях. Англия и протестантските страни приемат григорианския календар през XVIII век, а източноправославните – чак в началото на XX век.

Изчисления за приравняване на календарите

[редактиране | редактиране на кода]

Юлианският календар с времето се отдалечава от григорианския, тъй като има повече високосни години. В зависимост от това кога се е случило дадено събитие, отбелязано по „стар стил“ (или юлиански календар), поправката за „нов стил“ е различен брой дни.

Разликите в двата календара са следните:

  • За събитията до 4 октомври 1582 г. включително има само един официален календар (юлианския, „стар стил“) и всички дати се запазват, без да се прави поправка.
  • Датите от 5 до 14 октомври 1582 г. включително (10 пропуснати дни) не съществуват в григорианския календар (по „нов стил“).
  • Датата 29 февруари не съществува в григорианския календар (по „нов стил“) през годините 1700, 1800, 1900 и няма да съществува през 2100 г. (вижте григориански календар).

Годишнините и събитията обикновено се празнуват по „нов стил“, дори и да са били отбелязани по стар стил. Ето необходимите поправки за събития, отбелязани по „стар стил“ в посочените интервали:

  • 5 октомври 1582 – 28 февруари 1700: 10 пропуснати дни (добавят се десет дни, например 1 май по стар стил е същият ден като 11 май по нов стил);
  • 1 март 1700 – 28 февруари 1800: 11 пропуснати дни (добавят се 11 дни, например 1 май по стар стил е същият ден като 12 май по нов стил);
  • 1 март 1800 – 28 февруари 1900: 12 пропуснати дни (добавят се 12 дни, например обесването на Левски, 6 февруари по стар стил е същият ден като 18 февруари по нов стил);
  • 1 март 1900 – 28 февруари 2100: 13 пропуснати дни (добавят се 13 дни, например Трифон Зарезан, 1 февруари по стар стил е същият ден като 14 февруари по нов стил).

Недостатъчно доброто познаване на календарите понякога води до грешки. През 1916 г., когато България преминава от стар към нов стил, необходимата поправка е от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г. обаче, необходимата поправка е от 12 дни, а понякога грешно се добавят 13.

Например избухването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (12 дни поправка). Рождената дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил) също се отбелязва правилно като 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски, 6 февруари 1873 г. по стар стил традиционно се отбелязва грешно като 19 февруари, всъщност датата отговаря на 18 февруари по нов стил. Понякога не се отчита промяната на годините. Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. по стар стил. При промяната на датата по нов стил на 6 или (неправилно) 7 януари, често се запазва годината 1847, а всъщност би трябвало да се отбележи 1848 година.

Може да се допълни, че при смяната на календара, когато и да става, не се разместват дните от седмицата, а само датите от месеца, тоест четвъртък 4 октомври 1582 е последван от петък 15 октомври (Испания) и сряда 2 септември 1752 е последван от четвъртък 14 септември (Англия).

Дати на приемане на григорианския календар

[редактиране | редактиране на кода]
Австрия
различните провинции на различни дати:
вижте също Чехословакия и Унгария.
Албания
през декември 1912.
Белгия
21 декември 1582 е последван от 1 януари 1583.
България
31 март 1916 е последван от 14 април 1916 г.[1]
Българската православна църква преминава към поправения Юлиански календар на 20 декември 1968 г. като прескача 13 дни от църковния календар[2][3].
Великобритания
  • Англия и колониите ѝ: 2 септември 1752 е последван от 14 септември.
  • Уелс (както Англия): 2 септември 1752 е последван от 14 септември.
  • Шотландия: шотландското преминаване е доста проблематично, управляващите не желаят да приемат промените едновременно с Англия и преминаването е доста по-рано.
Германия
различните провинции на различни дати:
Гърция
9 март 1924 е последван от 23 март (други източници дават 1916 и 1920).
Дания (с Норвегия)
18 февруари 1700 е последван от 1 март.
Египет
през 1875.
Естония
през 1918.
Ирландия
както Англия.
Испания
4 октомври 1582 е последван от 15 октомври.
Италия
4 октомври 1582 е последван от 15 октомври
Канада
различните зони преминават на различни дати:
  • Нюфаундленд и Хъдсън бей коуст: 2 септември 1752 е последван от 14 септември (както Англия);
  • Континентална Нова Скотия: григориански от 1605 до 13 октомври 1710, после юлиански от 2 октомври 1710 до 2 септември 1752, после григориански от 14 септември 1752;
  • останалата част от Канада: григориански от Първия европейски договор.
Китай
или през 1912, или през 1929, според това на коя власт е решението.
Латвия
по време на германската окупация между 1915 и 1918;
Литва
през 1915.
Люксембург
14 декември 1582 е последван от 25 декември.
Нидерландия
Норвегия
вижте Дания.
Полша
4 октомври 1582 е последван от 15 октомври.
Португалия
4 октомври 1582 е последван от 15 октомври.
Румъния
31 март 1919 е последван от 14 април.
Русия
31 януари 1918 е последван от 14 февруари (В далечните източни провинции промяната е през 1920).
САЩ
различните зони преминават по различно време:
Турция
преминаване от ислямския календар: 1 януари 1927.
Унгария
21 октомври 1587 е последван от 1 ноември.
Финландия
част от Швеция;
Частта от Финландия в границите на Русия продължава да използва юлианския календар.
Франция
9 декември 1582 е последван от 20 декември;
бивша Чехословакия (сега Чехия и Словакия)
6 януари 1584 е последван от 17 януари.
Швейцария
според районите:
  • Католическите кантони: през 1583, 1584 или 1597;
  • Протестантските кантони: 31 декември 1700 е последван от 11 януари 1701 (с много местни вариации).
Швеция (включваща Финландия)
17 февруари 1753 е последван от 1 март (Швеция използва специален вариант на юлианския календар между 1700 и 1711).
бивша Югославия (сега Босна и Херцеговина, Северна Македония, Словения, Сърбия, Хърватия, Черна гора)
през 1919.
Япония
Григорианският календар е въведен като допълнение към традиционния календар на 1 януари 1873.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Виж Законъ за въвеждане на Григориянския календарь // Държавен вестник. Т. XXXVII. 21 март 1916. Посетен на 15 януари 2013., както и парламентарните дебати по неговото приемане.
  2. ↑ Послание на Светия Синод на Българската православна църква за смяната на календара. 18 юли 1968 г.
  3. ↑ История на въвеждането на новия календар от Йеромонах Кассиан. София, 1995 г.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Приемане на григорианския календар
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Passage au calendrier grégorien в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​