Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: привеждане в съответствие с изискванията за безпристрастност, недопускане Уикипедия да бъде използвана за трибуна, проверка на твърдения без посочени за тях източници и добавяне на подходящи източници, поправяне на граматически и др. грешки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Референдумът от 2016 година е национален референдум в България, иницииран от Инициативен комитет с председател Слави Трифонов. Провежда се на 6 ноември 2016 г., едновременно с изборите за президент и вицепрезидент на Република България.
Във финалния формат гражданите трябва да отговорят с „Да“ или „Не“ на всеки от следните 3 въпроса:
„ |
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура? |
“ |
В „Шоуто на Слави“ от 31 юли 2015 година Слави Трифонов официално обявява[1], че през септември ще стартира събирането на подписи за провеждането на референдум. Това е в отговор на всички актуални събития, които се случват към момента – крайния резултат от референдума[2], иницииран от президента Росен Плевнелиев, и цялостното поведение на политическите партии. В предаването си той подчертава, че ще бъдат спазени всички законови изисквания по процедурата.
На 26 октомври 2015 година, ден след местните избори и референдума за дистанционно електронно гласуване, иницииран от Росен Плевнелиев, Слави Трифонов официално обява, че е създаден Инициативен комитет, който ще инициира подписка за провеждане на референдум.[3] Включени са 6 въпроса, които се внасят по надлежния ред в Народното събрание чрез Уведомление за започване на подписка за свикване на национален референдум на 9 ноември в 10:00 часа. На 10 ноември 2015 г. отново в 10:00 часа стартира събирането на подписи, което по закон трябва да се случи в рамките на 3 календарни месеца. Според законодателството, за да бъде предложението за произвеждане на референдум задължително за изпълнение от НС трябва да се внесат не по-малко от 400 000 реални подписа. Въпросите са формулирани по следния начин:
„ |
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура? |
“ |
В състава на ИК, чийто председател е Слави Трифонов, влизат още и сценаристите на предаването от редколегията – Тошко Хаджитодоров, Ивайло Вълчев, Филип Станев, Иво Сиромахов, Александър Вълчев, Драгомир Петров и Иван Кулеков.
В следващите месеци често в „Шоуто на Слави“, чийто екип е и инициатор, се „промотират“ въпросите и се правят различни дискусии с гости и/или членове на Инициативния комитет. На 29 октомври Гражданско движение „ДНЕС“ стават основни партньори на инициаторите в кампанията за провеждане на подписка за референдума в цялата страна.[4] На 23 ноември е обявено и публично, че инициаторите ще имат нужда от доброволци[5], които да въвеждат данните от хартиените листовки в електронна Excel таблица, тъй като това ще бъде първият референдум в България, за който според новите закони ще трябва подписите да бъдат внесени и така по електронен път[6]. Впоследствие, след проверка на еднаквостта от агенция ГРАО, ще бъде проверявана само електронната таблица.
На 8 февруари 2016 г.[7] Инициативния комитет внася в администрацията на НС общо 673 481 подписа[8] за произвеждането на национален референдум с 6 въпроса. На хартиен носител са предадени 147 броя класьори, запечатани в присъствието на представители на Народното събрание, Инициативния комитет и директора на НСО.
На 2 март 2016 г., след извършената проверка в Народното събрание за съответствие в подписката и електронния носител, от общо 673 481 внесени данни са установени 672 488 действителни такива.[9] Председателят на Народното събрание Цецка Цачева изпраща подписката в електронен вид на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО), която извършва служебна проверка.
С протокол от 7 април 2016 година за извършената проверка на подписите за провеждане на референдум ГД „ГРАО“ установява 572 650 действителни данни[10], с близо 200 000 подписа повече от необходимите, за да бъде референдума задължителен.
Събирането на необходимия за задължително провеждане на референдума брой подписи провокира различни реакции сред политическите партии. В нощта на 19 срещу 20 април 2016 година депутатите от Правната комисия към НС гласуват поправки в Изборния кодекс, с които отменят правилото референдумите да бъдат провеждани задължително на една дата с избори, ако такива се провеждат в същата година, в която са инициирани допитванията. Последва гласуване в Пленарна зала на НС на 21 април, като предложението е прието със 115 гласа „За“ от ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт, 11 „против“ от Реформаторския блок и 12 „въздържали се“. В медийното пространство се предлагат идеи от водещите политически партии допитването да се състои по средата на годината – през лятото – а като най-подходящ месец е посочен август. Техният аргумент е, че това ще даде възможност на инициаторите да видят истинската им подкрепа.[11] Друга промяна, която е приета от състава на НС на 21 април, е ограничаването на възможността за гласуване на българите зад граница – само в дипломатическите представителства на Република България, а не и в други специално открити за това секции.
На 22 април Слави Трифонов публично заявява, че ще поиска налагане на вето върху обновения Избирателен кодекс от Президента Росен Плевнелиев.[12] На 25 април 2016 година с входящ номер 92-00-159 искането е внесено и официално в Президентството.[13] На 9 май Президентът налага вето върху закона, тъй като смята, че изборните правила създават пречки, вместо да мотивират гражданите[14], а на 18 май точки отново бяха приети и де факто ветото бе отхвърлено със 135 гласа „за“ (ГЕРБ, част от РБ, ПФ, БДЦ, Атака), 27 „против“ (ДПС, част от РБ) и 3 „въздържал се“ (част от РБ)[15].
На 11 май 2016 година в НС референдумът е на обсъждане в две парламентарни комисии – Правната комисия и Комисията за работа с неправителствените организации. След над тричасови обсъждания ПК по правни въпроси към XLIII НС решава, че въпрос №4 не трябва да се включва в допитването[16], тъй като скоро е бил проведен референдум със същия въпрос. Въпреки това, на следващия ден състава на НС приема предложението за произвеждане на национален референдум в неговата цялост – с шест въпроса, без те да бъдат редактирани или премахвани. 131 депутати гласуват „За“ (74 от ПГ на ГЕРБ, 1 от ПГ на БСП-Лява България, 16 от ПГ на ДПС, 19 от ПГ на РБ, 14 от ПГ на ПФ и независими), 18 – „Против“ и 1-„Въздържал се“. Тошко Йорданов се изказва от трибуната на Пленарна зала от името на Инициативния комитет в защита на предложението за референдума.
На 27 май 2016 година с официално искане с вх. номер 169 КД Президентът Росен Плевнелиев сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност на т.2, т.4 и т.6 от решението на НС за произвеждане на национален референдум, а за докладчик по делото е назначена съдия Кети Маркова[17]. Маркова е избрана от квотата на Президента.[18][уместност? (отбелязано преди 3054 дни)] Аргументите, с които президентът сезира Конституционния съд, са за противоречието с основни начала, въз основа на които се изгражда парламентарната демокрация в Република България според Конституцията, а именно разделението на властите и правовата държава.
Относно намаляването на броя на депутатите, Президентът посочва, че това е от компетенцията на Велико Народно събрание и съответно не може да бъде поставяно на национално допитване до гражданите. Във връзка с въпроса за електронното гласуване държавният глава извежда като аргумент факта, че референдум с такъв въпрос вече е бил проведен предходната година по негово искане и НС се е съобразил с него. Един от аргументите на Президента относно въпрос №6 e това, че полицейските служители са „държавни служители“ и като такива няма как да бъдат избирани чрез избори.[19]
На 7 юни същата година е издадено определение за допустимост за задвижване на дело – №8/2016 година. По делото като страни са призовани НС, МВР, МВнР, МП, МРРБ, ВАС, главния прокурор, омбудсмана, ЦИК и Висшия адвокатски съвет, но е и Инициативния комитет с председател Слави Трифонов. Отправена е и покана за становище към десетки неправителствени организации и специалисти по конституционно право. Гледането по същество на делото е насрочено за 28 юли 2016 година. На същата дата с решение №9/2016, с пълно мнозинство от 12 гласа КС установява противоконституционност по цялото искане[20] от страна на Президента на Републиката Росен Плевнелиев. Така, на практика, референдумът е определено да се състои, но само с три въпроса от първоначалното предложение: № 1, № 3 и № 5.
На 29 юли 2016 г. Народното събрание решава, че президентските избори и референдумът ще се състоят на 6 ноември 2016 г. В информационно-разяснителната кампания се включват инициаторът Слави Трифонов и неговият екип (провеждат и мащабен митинг-концерт на Орлов мост в столицата[21]), както и други граждански организации[22].
Някои избирателни секции в чужбина не успяват в нормалното и разрешеното удължено време да обслужат всички желаещи гласоподаватели[23][24][25] поради късното им явяване пред секциите, както и поради невъзможност достатъчно точно да се определи броят на необходимите секции.
Въпрос | „Да“ | „Не“ | Общо | ||
---|---|---|---|---|---|
бр. гласове | % от гласувалите | бр. гласове | % от гласувалите | ||
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура? |
2 509 864 | 71,95% | 560 024 | 16,05% | 3 488 558 |
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите? | 2 158 929 | 61,89% | 905 691 | 25,96% | 3 488 558 |
3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?[26] |
2 516 791 | 72,16% | 523 759 | 15,02% | 3 488 558 |
В крайна сметка не достигат 12 000 гласа (0,2 %), за да има вотът задължителен ефект[27].