Робер II Robert II de France | |
крал на Франция | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция |
Управление | |
Период | 996 – 1031 |
Предшественик | Хуго Капет |
Наследник | Анри I |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Хуго Капет |
Майка | Аделхайд Аквитанска |
Съпруга | Розала Италианска Берта Бургундска (996) Констанца Арлска (1003) |
Деца | Хуго II Анри I Адела Френска Роберт I |
Робер II в Общомедия |
Робер II Благочестиви (на френски: Robert II de France; * 27 март 972 - Орлеан; † 1031 - Мелюн) е крал на Франция (996 – 1031), втори от династията Капетинги и син и наследник на крал Хуго Капет от Аделхайд Аквитанска.
На 30 декември 987 г. баща му го коронясва за крал, за да е сигурен, че след смъртта му ще го наследи именно той, а не избран от аристокрацията претендент.
Кралство Франция по времето когото Робер го наследява е само едно от относително малките кралства и феодални владения, зародили се с разцеплението на Франкската империя. Макар и уважаван и поддържан от васалите си в Нормандия и Аквитания, Робер практически има силна власт само в районите на Париж и Орлеан. За да увеличи земите си, той води както войни, така и съдебни дела, с цел да се възцари над всяка възможна със спорно наследство или поне - да засили влиянието си. Повечето му опити се провалят и дори влошават положението му, а през 1003 г. нашествието му в Бургундия се осуетява, но макар и чак през 1016 г. и с подкрепата на Църквата, той става херцог на Бургундия, който впоследствие е управлявано от т.нар. Бургундска династия, произлизаща от един от синовете му, наричан поради това Робер I (различен от френския крал със същото име).
Въпреки многото си военни начинания Робер II Френски се прочува и с пацифистката си инициатива, известна като Божи мир.
Известно е, че въпреки проблемите си с църквата (предимно заради упорството му да продължава любовната си връзка, а до един момент - и брака си - с втората си (след Розала Италианска, наричана и Сузана) съпруга Берта Бургундска, считан според тогавашните тълкувания за кръвосмесителен), крал Робер II е пламенен католик, наречен след смъртта си „Благочестивия“. Той е известен и с музикалната си дарба, композира мелодии и се изявява, като изпълнител на църковна музика. Продължава редовно да посещава църковните служби, дори и след като е отлъчен от Църквата през пролетта на 997 г. от папа Григорий V, а по-късно едва не е и анатемосан. Той остава женен за Берта, в която е страстно влюбен, чак до 1003 г. и се развежда с нея само защото се нуждае от законен наследник (единственото им дете е мъртвородено). Впоследствие подновяват връзката си, въпреки че кралят се жени за друга (Констанца Арлска) и тя му ражда деца.
Робер II e известен и с негативното си отношение към евреите, които подозира в заговор за унищожението на Храма над Божи гроб и поради това подкрепя гоненията и погромите на тях, но иначе е прочут с човеколюбието си и своята милостивост, въпреки че тя може да се дължи донякъде и на слабата му власт. Същевременно е известен и с първото осъждане на еретици, след V век, при което е приложено като смъртно наказани изгарянето на клада. Потърпевшите са неговите и на жена му Констанца приближени духовници Стефан и Лизой и десетина техни последователи, които на всеослушание се придържат към католическите догми, но тайно проповядват измислена вероятно от тях смесица от вярвания, характерни за ранното християнство, гностическите секти и богомилите (на Запад - катари) и отричат легитимността на Църквата и важността на дейността й за за спасението на душите. Към обвиненията в ерес са им вменени и връзки с Дявола, вещерство и ритуални убийства на деца (според обвинението - на членове на сектата и заченати в условията на групов секс„ твърди се, че са убивани още новородени и изгаряни, а от пепелта им е изработвана вълшебна отвара, служеща за печелене на нови привърженици). В общи линии това са и основните обвинения в по-късната поредица от кампании, известна като Лов на вещици, а самият т.нар. Орлеански процес е смятан за техен прецедент. Известно е, че Робер II полага значителни усилия да отърве подсъдимите и най-вече - да ги разубеди и да ги върне към католицизма. Проявена от него суровост, след като вижда, че няма да успее, е възможно да се дължи на страх да не излезе техен съучастник и съмишленик, още повече че някои от неговите прояви напомнят за предполагаемите им деяния. Например той е известен с опитите си да лекува хора с помощта на ръцете си, която способност смята, че има от Светия Дух.
Набожният Робер II Френски има малцина приятели и много врагове, включително разпри с големите му синове – Юго Магнус (Хюго II) и Анри I. Първородният Юго умира, докато се бунтува срещу него, на 17 септември 1025 година. Анри се помирява с баща си си и е назначен за негов приемник и коронован в Реймс. По-късно през 1030 г. Робер I и Анри I пак въстават, но след като превземат няколко замъка се помиряват с баща си.
Кралят напуска Париж и се оттегля в Мелюн, където на 30 юли 1031 г. умира. Погребан е до третата си жена Констанца в базиликата „Сен Дени“. Наследен е от втория си син от брака с Констанца Анри I.
Робер има 3 брака.
Първи брак: сключен под натиска на баща му, продиктуван от династични съображения, през 988 г. с Розала Италианска, дъщеря на краля на Италия, Беренгар II. Тя е вдовица с предишен брак, освен това е значително по-възрастна от него (Робер II e на около 16 години, когато се жени за нея). Бракът им е бездетен и през 992 г. Робер се развежда с нея.
Втори брак: с братовчедка му Берта Бургундска (964 — 16 януари 1010). Тя е дъщеря на Конрад III, крал на Бургундия, и вдовица на граф Ед I дьо Блоа. Берта е по майчина линия е внучка на крал Луи IV. Бракът е сключен в края на ноември или началото на декември 996 г., след смъртта на Хуго Капет, който не одобрява желанието на Робер да смени съпругата си, въпреки че е явно, че шансът да роди наследник е много малък, тъй като по това време тя е над 45-годишна.
Трети брак: от 1003 година за Констанца Арлска, от която има 7 деца.
|