Робиньо

Робиньо
Лична информация
ПрякорРобиньо
Роден
Робсън де Соуза
25 януари 1984 г. (40 г.)
Ръст172 см
ПостНападател
Юношески отбори
1996–2002 Сантош
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2002–2005
2005–2008
2008–2010
2010
2010–2015
2014–2015
2015
2016–2017
2018
2019–2020
2020
Общо:		 Сантош
Реал Мадрид
Манчестър Сити
Сантош *
Милан
Сантош *
Гуанджоу Евъргранд
Атлетико Минейро
Сивасспор
Истанбул Башакшехир
Сантош		138
101
41
14
108
33
10
80
30
32
0
587		(65)
(25)
(14)
(5)
(25)
(11)
(3)
(31)
(12)
(4)
(0)
(195)
Национален отбор
2003–2017 Бразилия100(28)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.
Робиньо в Общомедия

Робсън де Соуза (на португалски: Robson de Souza, на португалски се произнася най-близко до Робсон джи Соуза), известен като Робиньо (Robinho – Малкият Робсън), е бразилски футболист, нападател. Роден е на 19 февруари 1984 г. в Сау Висенти, Бразилия). Той е смятан за един от най-надеждните млади футболисти на бразилския национален отбор. Висок е 173 сантиметра. На 17 юни 2007 г. става шампион на Испания с Реал Мадрид.

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Сантош

[редактиране | редактиране на кода]

През 2002 г., на възраст от седемнадесет, Робиньо подписа своя първи професионален договор със Сантош в Бразилия. Той изиграва 24 мача в дебютния си сезон и вкарва девет гола като Сантош печели 2002 Кампеонато Бразилеро. Той достига финала на КОПА Либертадорес 2003 със Сантош, но губи от Бока Хуниорс.

Неговата игра го привлича вниманието на много европейски клубове през лятото на 2004 г., но Робиньо остава в Сантош, след като бразилския клуб отхвърля всички оферти.

Робиньо вкарва само четири гола в осем мача от лигата, но неговата цена, въпреки това продължава да се увеличава и в края на годината, Сантош срещат все по-големи трудности да го задържат. През юли 2005 г., испанския колос Реал Мадрид подписва с Робиньо, плащайки сума равна на 60% от клаузите в договора му, принадлежащи на Сантош (€ 24 милиона).

Реал Мадрид

[редактиране | редактиране на кода]

Той играе в 37 мача и вкарва 14 гола в първия си сезон. В началото на кампанията 2006/07, Робиньо не е от полза на новия мениджър Фабио Капело и той прекарва голяма част от първите няколко месеца от сезона на пейката. След зимната пауза, Робиньо дава всичко от себе си за да влезе в стартовия състав. Той получава разрешение от ФИФА да пропусне КОПА Америка с Бразилия, така че Робиньо може да вземе участие в Мадрид на финал срещу Майорка на 18 юни 2007 г., когато столичани печелят с 3:1. Той допринася за спечелването на Ла Лига през сезон 2007/08.

На 1 септември 2008 г. Рамон Калдерон разкрива, че той е заплашил Робиньо, че може да напусне клуба, заявявайки, че причината за това е „поради мързел в човека.“

Манчестър Сити

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 септември 2008 г. в последния ден на летния трансферен прозорец, за € 42,5 млн. евро (£ 32,5 м) преминава към Манчестър Сити със заплата около £ 160000 на седмица. Същите дни клуба е купен от арабска инвестиционна компания Абу Даби. Той е свързван с трансфер в Челси, и подчертава желанието си да играе за клуба от Лондон, в навечерието на трансфера. На 27 август, изпълнителеният директор на Челси Питър Киниън заявява: „че в клуба бяха уверени, че сделката ще се осъществи, и мадридчани са дали съгласието си играча да напусне.“

В интервю за „дъ Гардиан“, Робиньо заявява, че Сити е голям клуб и присъствието на приятелите му Жо и Елано били стимули за неговото присъединяване към състава на Сити. Той прави дебюта си за отбора и вкарва своя първи гол в Премиършип на 13 септември 2008 г., при победата с 3:1 над Челси. На 26 октомври, той вкара първия си хеттрик в Премиер Лига срещу Стоук Сити, Робиньо вкарва първия си гол за Купата на УЕФА в груповия етап при победа над Твенте с 3:2 на 6 ноември.

На 20 януари, Робиньо преждевременно напуска отбора на тренировъчен лагер в Тенерифе и се прибира в Бразилия, действие което по-късно е, описано от изпълнителния директор на Сити Гари Кук като „нарушаване на клубната дисциплина.“ Робиньо заявява „семейни причини“ за неговите действия и отрича нападките от мениджъра Марк Хюс. Седмица по-късно, той е бил арестуван и разпитан от полицията в Западен Йоркшир във връзка с предполагаемо сексуално нападение в нощен клуб Лийдс, а по-късно освободен под гаранция.

Милан

[редактиране | редактиране на кода]

След като преминава в Милан, прави два много силни сезона на върха на атаката заедно с Алешандре Пато и Златан Ибрахимович. През 2011 г. става шампион на Италия и носител на Суперкупата на Италия. Постенно формата му спада и все по често е оставян на резервната скамейка, преди да бъде отдаден под наем на Сантош през лятото на 2014 г.

Отличия

[редактиране | редактиране на кода]

Отборни

[редактиране | редактиране на кода]
Сантош[1]
Реал Мадрид[1]
Милан[1]
Гуанджоу Евъргранд[1]
Атлетико Минейро[1]

Международни

[редактиране | редактиране на кода]
Бразилия[1]

Индивидуални

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е Robinho // Soccerway. Посетен на 21 ноември 2015.
  2. ↑ South American Team of the Year // 16 януари 2009. Посетен на 10 март 2015.
  3. ↑ World Soccer Awards // Посетен на 21 ноември 2015.
  4. ↑ Finalistas, Palmeiras e Santos dominam a seleção do Paulistão // Globo Esporte, 30 април 2015. Посетен на 30 април 2015. (на португалски)
  5. ↑ Palmeiras tem oito na seleção do Brasileirão, Gabriel Jesus é o craque // sportv.com. (на португалски)