Робърт Солоу

Робърт Солоу
Robert Solow
американски икономист
Бил Клинтън награждава Солоу с Национален медал за наука (1999)
Бил Клинтън награждава Солоу с Национален медал за наука (1999)

Роден
Починал

Националност САЩ
Учил вХарвардски университет
Научна дейност
ОбластМакроикономика
ШколаНео-кейнсианска икономика
Учил приВасилий Леонтиев
Работил вМИТ
Видни студентиУилям Нордхаус
Известен сЕкзогенен модел на растеж
НаградиМедал Джон Бейтс Кларк (1961)
Нобелова награда за икономика (1987)
Национален медал за наука (САЩ) (1999)
ПовлиянВасилий Леонтиев
Уилям Филипс
Алвин Хансен
Пол Самюелсън
ПовлиялДжордж Акерлоф
Робърт Джордън
Джоузеф Стиглиц
Семейство

Уебсайт
Робърт Солоу в Общомедия

Робърт Солоу (на английски: Robert Solow) е американски икономист, удостоен с Нобелова награда за икономика през 1987 г. за приноса му към теорията на икономическия растеж.[1]

Робърт Солоу е роден на 23 август 1924 г. в Бруклин, Ню Йорк Сити, САЩ в семейство на евреи. Той е най-голямото от общо трите деца на семейството. Средното си образование получава в Ню Йорк. През септември 1940 г. влиза в Харвард със стипендия. След две години напуска университета, за да постъпи в армията. Служи през Втората световна война до август 1945 г.[1]

След края на войната се завръща в Харвард и завършва университета. След това учи и в Колумбийския университет. Веднага след края на следването му започва да преподава икономика в Масачузетския технологичен институт.

Публикувани трудове

[редактиране | редактиране на кода]
  • A Contribution to the Theory of Economic Growth // Quarterly Journal of Economics 70 (1). 1956. DOI:10.2307/1884513. с. 65 – 94.
  • Technical Change and the Aggregate Production Function // Review of Economics and Statistics 39 (3). 1957. DOI:10.2307/1926047. с. 312 – 320.
  • Linear Programming and Economic Analysis. New York, McGraw-Hill, 1958.
  • The New Industrial State or Son of Affluence. Indianapolis, Bobbs-Merrill, 1967.
  • The Economics of Resources or the Resources of Economics // The American Economic Review 64 (2). 1974. DOI:10.2307/1816009. с. 1 – 14.
  • The last 50 years in growth theory and the next 10 // Oxford Review of Economic Policy 23 (1). 2007. DOI:10.1093/oxrep/grm004. с. 3 – 14.