Робърт Фицрой
| Робърт Фицрой Robert Fitzroy | |
| английски офицер и изследовател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Лондон, Великобритания |
| Погребан | Лондон, Великобритания |
| Националност |  Англия |
| Научна дейност | |
| Област | Метеорология, хидрография, картография |
| Робърт Фицрой в Общомедия | |
Робърт Фицрой (на английски: Robert Fitzroy) е английски мореплавател, вицеадмирал, капитан на кораба „Бигъл“. Един от пионерите на съвременната метеорология, хидрограф и картограф, първи изследвал и нанесъл на карта най-южните части на атлантическото и тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка, губернатор на Нова Зеландия.
Ранни години (1805 – 1828)
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 5 юли 1805 година в Бъри Сейнт Едмънс, графство Съфолк, Англия, в благородническо семейство. През 1809 г. семейството му се премества в Уейкфийлд Лоудж (Wakefield Lodge), графство Нортхамптъншър, където преминава детството му. През февруари 1818 постъпва в Кралската военноморска академия в Портсмут и още на следващата година, едва 14-годишен, постъпва във флота. На 7 септември 1824 завършва академията и понеже е първи по успех във випуска си, му е присъдено веднага лейтенантско звание.
Експедиционна дейност (1828 – 1836)
[редактиране | редактиране на кода]Участие в плаването на Филип Паркър Кинг (1828 – 1830)
[редактиране | редактиране на кода]През 1828 г. Фицрой плава на кораба „Ганг“ във водите на Бразилия, а на 15 декември същата година е назначен за капитан на кораба „Бигъл“ след смъртта на предишния капитан Прингъл Стокс в ескадрата на капитан Филип Паркър Кинг, която патрулира покрай бреговете на Патагония. Самостоятелно от 1828 до 1830 изследва и картира части от бреговете на Огнена Земя и Патагония и извършва хидрографски измервания.
Околосветска експедиция на „Бигъл“ (1831 – 1836)
[редактиране | редактиране на кода]
От 27 декември 1831 до 2 октомври 1836 възглавява околосветска експедиция на кораба „Бигъл“. Първостепенна задача на експедицията е продължаване на картирането на източните брегове на Южна Америка от 13° ю.ш. до Магелановия проток и тихоокеанските брегове до 12° ю.ш. и детайлно картиране на Фолклъндските о-ви, Огнена Земя и Чилийския архипелаг. Друга основна задача поставена пред експедицията е от голямо научно значение – да се извършат хронометрични измервания в последователност по даден паралел около Земята, за да се определи точния меридиан в съответния пункт. Именно поради тази задача „Бигъл“ трябва да извърши околосветско плаване. И трета, но не задължителна задача, която трябва да изпълни експедицията, е да събере сведения в изследваните територии за естествената им история и съответните колекции. За тази задача обаче не са отпуснати никакви средства от правителството и Фицрой, който сам се интересува от естествена история, поканва за участие в новата експедиция току-що завършилия Кеймбридж, 22-годишен богослов и впоследствие прочут естествоизпитател Чарлз Дарвин.
От 28 февруари 1832 до 7 септември 1835 продължава започнатите по време на първото плаване картирания в района на Огнена Земя и Магелановия проток. През септември и октомври 1832 експедицията картира естуара Ла Плата, заливите Байя Бланка (39º 30` ю.ш.), Сан Матиас, Сан Хорхе и Байя Гранде. През това време Дарвин извършва екскурзии, като изучава природата на Уругвай, долното течение на река Парана, Аржентинската Пампа и Североизточна Патагония. От 16 декември 1832 до 25 февруари 1833 и от 2 февруари до 5 март 1834 картира архипелага Огнена Земя, в т.ч. западната част на протока Бигъл и протока Дарвин. През март и началото на април 1833 изследва и картира Фолклъндските о-ви. От 18 април до 8 май 1834 изследва и картира цялото течение на река Санта Крус в Патагония.
От юни 1834 до 20 октомври 1835 картира тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка от Магелановия проток до Каляо в Перу, а след това о-вите Галапагос.
В края на 1835 в архипелага Туамоту открива остров Таиаро (, 6 км2) и атола Кауехи (, 15 км2). След като посещава Таити и Северния остров на Нова Зеландия на 30 декември 1835 „Бигъл“ пристига в Сидни. Оттам през Тасмания и Югозападна Австралия на 2 октомври 1836 г. експедицията се завръща в Англия.
След завръщането си от петгодишното плаване Фицрой написва и издава книгата „Narrative of... voyages of HMS...“ (London, 1839, v. I-III), която излиза в три тома, като в първия се описва цялата хроника на плаването, във втория са представени картографски, хидрографски и метеорологически измервания, а в третия – карти, схеми и диаграми и в сбит формат дневника на Дарвин. През 1837 Кралското географско дружество го награждава със златен медал.
Следващи години (1836 – 1865)
[редактиране | редактиране на кода]На 26 декември 1843 г. Фицрой е назначен за втори губернатор на Нова Зеландия и заема този пост до 18 ноември 1845, когато е отзован предсрочно поради несправяне със задълженията си. През 1850 г. се оттегля от активна служба във флота и се посвещава на научни изследвания.
През 1854 г. е назначен за директор на първата в света метеорологична служба в Лондон. Метеорологичните прогнози, давани от службата, в началото са изключително неточни и предизвикват множество подигравки по негов адрес. Фицрой се смята за първия в света метеоролог и терминът „прогноза за времето“ е негов патент. За заслугите си е произведен в чин вицеадмирал.
Умира в графство Съри на 30 април 1865 година като се самоубива, вследствие на перманентната депресия, от която страда от детски години.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Неговото име носят:
- вид кипарис – Cupressoides Fitzroya;
- връх Маунт Фицрой () в най-северозападната част на остров Девън в Канадския арктичен архипелаг;
- връх Монте Фицрой (, 3405 м) в Андите, на границата между Чили и Аржентина;
- град Фицрой () в Аржентина, провинция Санта Крус;
- залив Фицрой () на югозападното крайбрежие на остров Съмърсет, Канадски арктичен архипелаг;
- нос Фицрой () на североизточния бряг на остров Девън, Канадския арктичен архипелаг;
- остров Фицрой () в Чилийския архипелаг, Чили;
- проток Фицрой () в Чилийския архипелаг, Чили, между остров Риеско на запад и континента на изток;
- река Фицрой (устие, ) в щата Западна Австралия, вливаща се в залива Кинг на Индийския океан;
- селище Фицрой () в източната част на Фолкландските о-ви.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine.
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965, стр. 393 – 400.
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 23, 29, 34, 75, 88, 194, 202.
- Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966, стр. 249, 254 – 255.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Robert Fitzroy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
