Рудолф Ото

Рудолф Ото
Rudolf Otto
германски теолог
Роден
Починал
7 март 1937 г. (67 г.)
Марбург, Германия
ПогребанМарбург, Федерална република Германия

Религиялутеранство
Националност Германия
Учил вУниверситет на Ерланген
Философия
ИдеиNuminous
ТекстовеИдеята за святото
ПовлиянФридрих Шлайермахер
Имануел Кант
ПовлиялМирча Елиаде
Карл Густав Юнг
Паул Тилих
Карл Барт
Мартин Хайдегер
Ханс-Георг Гадамер
Макс Хоркхаймер
Лео Щраус
Рудолф Ото в Общомедия

Рудолф Ото (на немски: Rudolf Otto) (25 септември 1869, Пайне, Германия6 март 1937, Марбург, Германия) e германски теолог, философ на религията и сравнителното религиознание.

Рудолф Ото е роден на 25 септември 1869 г. в Пайне, Прусия. Следва в университета в Ерланген и в Гьотингенския университет, където написва дисертация за Мартин Лутер и се хабилитира с текст за Имануел Кант. През 1906 г. става професор, а през 1910 г. получава титлата доктор хонорис кауза от университета в Гисен. През 1915 г. става професор във Бреслауския университет, а през 1917 г. – в Марбургския университет, най-стария протестантски университет в света, където остава да преподава до 1929 г. През 1927 г. основава Марбургския музей на религиите (Religionskundliche Sammlung), свързан с религиознанието и събирането на религиозни артефакти, който съществува и до днес. Умира на 6 март 1937 в Марбург, Германия.

Гробът на Рудолф Ото в Марбург

Най-известното му съчинение е Святото (Das Heilige), с подзаглавие Върху ирационалното в идеята за Божественото и неговата връзка с рационалното (Über das Irrationale in der Idee des Göttlichen und sein Verhältnis zum Rationalen), публикувано през 1917 г., което става едно от най-успешните немски теологически съчинения на XX в. Превежда на немски редица индийски философски и религиозни текстове, сред които Бхагавад Гита, Вишну Нараяна и Сидханта на Рамануджа. В книгата си Западно-източният мистицизъм (1926) прави сравнителен анализ на философите Майстер Екхарт и Шанкара.

  • Понятието за Светия Дух при Лутер, 1898
  • Животът и делото на Исус, 1901
  • Как Шлайермахер преоткри религията, 1903
  • Натуралистки и религиозен светоглед, 1904
  • Религиозната философия на Кант и Фриз, 1909
  • Святото, 1917
  • Западно-източният мистицизъм, 1926
  • Индийската религия на благодатта и християнството, 1930
  • Божието Царство и Синът Човешки, 1934
  • Трактат с напътствия за Бхагавад Гита, 1935

Издания на български език

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ото, Рудолф. Идеята за святото. УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2014.