Рудолф Ото Rudolf Otto | |
германски теолог | |
Роден |
25 септември 1869 г.
|
---|---|
Починал |
Марбург, Германия |
Погребан | Марбург, Федерална република Германия |
Религия | лутеранство |
Националност | Германия |
Учил в | Университет на Ерланген |
Философия | |
Идеи | Numinous |
Текстове | Идеята за святото |
Повлиян | Фридрих Шлайермахер Имануел Кант |
Повлиял | Мирча Елиаде Карл Густав Юнг Паул Тилих Карл Барт Мартин Хайдегер Ханс-Георг Гадамер Макс Хоркхаймер Лео Щраус |
Рудолф Ото в Общомедия |
Рудолф Ото (на немски: Rudolf Otto) (25 септември 1869, Пайне, Германия – 6 март 1937, Марбург, Германия) e германски теолог, философ на религията и сравнителното религиознание.
Рудолф Ото е роден на 25 септември 1869 г. в Пайне, Прусия. Следва в университета в Ерланген и в Гьотингенския университет, където написва дисертация за Мартин Лутер и се хабилитира с текст за Имануел Кант. През 1906 г. става професор, а през 1910 г. получава титлата доктор хонорис кауза от университета в Гисен. През 1915 г. става професор във Бреслауския университет, а през 1917 г. – в Марбургския университет, най-стария протестантски университет в света, където остава да преподава до 1929 г. През 1927 г. основава Марбургския музей на религиите (Religionskundliche Sammlung), свързан с религиознанието и събирането на религиозни артефакти, който съществува и до днес. Умира на 6 март 1937 в Марбург, Германия.
Най-известното му съчинение е Святото (Das Heilige), с подзаглавие Върху ирационалното в идеята за Божественото и неговата връзка с рационалното (Über das Irrationale in der Idee des Göttlichen und sein Verhältnis zum Rationalen), публикувано през 1917 г., което става едно от най-успешните немски теологически съчинения на XX в. Превежда на немски редица индийски философски и религиозни текстове, сред които Бхагавад Гита, Вишну Нараяна и Сидханта на Рамануджа. В книгата си Западно-източният мистицизъм (1926) прави сравнителен анализ на философите Майстер Екхарт и Шанкара.
|