Светозар Радойчич
| Светозар Радойчич Светозар Радојчић | |
 Бюст на Радойчич в Белградския университет | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 20 октомври 1978 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | История на изкуството |
| Работил в | Белградски университет |
Светозар Радойчич (на сръбски: Светозар Радојчић) е виден сръбски историк на изкуството,[1] основател на Катедрата по история на изкуството в Белградския университет.[2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 27 май 1909 година в Сремски Карловци, тогава в Австро-Унгария, в семейството на историка академик Никола Радойчич.[1] Учи археология в Люблянския и в Загребския университет. Специализира във Виена и в Прага. Близък сътрудник е на Николай Окунев.[2]
Преди Втората световна война живее и работи в Скопие, Вардарска Македония, където публикува книгите „Портрети српских владара у средњем веку“ и „Старине Црквеног музеја у Скопљу“. Изследва делата зографите Михаил и Евтихий и орнаментиката и украсите в книгите на Слепченския и Кратовския скрипторий, както и зографските паметници в Македония от времето на сръбското владичество през средновековието, като важен негов труд е „Прилози за историју најстаријег охридског сликарства“. На XII международен византолошки конгрес в Охрид в 1961 година изнася кореферат към пленарния реферат на Виктор Лазарев за живописта в Македония в XI и XII век, в който обяснява един от най-сложните цикли в екзонартекса на „Света София“ в Охрид от XIV век.[2]
От 1956 година е редовен професор във Философския факултет на Белградския унидерситет.[3]
На 27 май 1952 година е избран за член-кореспондент, а на 5 декември 1963 година за редовен член на Сръбската академия на науките и изкуствата.[3]
Носител е на Октомврийска награда на Белград (1965), на Хердерова награда (1967) и на Седмоюлска награда (1971).[3]
Умира в Белград на 20 октомври 1978 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1242. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1243. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г Светозар Радојчић // Српска академија наука и уметности. Посетен на 27 април 2021 г. (на сръбски)
|
